ЯНИ ЯНЕВ: ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА СЛЪНЧОГЛЕДОВО ОЛИО СА ПРИНУДЕНИ ДА ПРОДАВАТ НА ЗАГУБА

Ако цената на слънчогледа на външните пазари се повиши, това несъмнено ще се отрази и тук, но има достатъчно суровина, свободно влизат количества от други страни производителки, така че не виждам никакви притеснения от покачване на цените на слънчогледовото олио. Това каза председателят на Сдружението на производителите на растителни масла Яни Янев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

По думите му цените на слънчогледовото олио се колебаят с по 5-10 стотинки, но те се запазват на едно и също ниво през последните 5 години.

"По нашата статистика и по информация от Комисията по стоковите борси, 2021 г. слънчогледовото олио на едро през месец август е струвало 3.15 лева. През 2022 г. заради войната в Украйна цените бяха наистина панически, но през 2023 г. цената беше около 2.80 лева, 2024 г. – 2.79 лева, тази година – 3.15 лева. При другите хранителни стоки виждаме какви са повишенията – от 30 до 50, 70 и повече процента за този период“, посочи Янев.

Има повишение на разходите за производството на суровината, както и на разходите за преработка и това поставя земеделските производители и преработвателите в много тежка ситуация. "Принудени са да продават на загуба“, поясни Яни Янев.

Цената на слънчогледовото олио на вътрешния пазар е зависима от външните пазари. Основният проблем за преработвателите според председателя на Сдружението на производителите на растителни масла е недостигът на суровина и малкото количество родно производство.

"В последните две години сушата засегна сериозно добивите от слънчоглед. Ограниченията, които се въвеждат за износ на маслодайни култури от всички страни производителки, невъзможността да осигурим достатъчно суровина, за да натоварим нашите мощности и да произвеждаме продукция на конкурентни цени, налага нашите преработватели да спират за дълги периоди, докато си осигурят суровина, а в същото време се натрупват разходите и сме неконкурентни на външните пазари“, обясни той.

По думите му българските предприятия са настроени да работят за експорт. "Те се конкурираха успешно с най-големите преработватели от другите страни, които произвеждат слънчоглед. За съжаление сега е невъзможно, понеже има липса на суровина. По-големите преработватели се опитват да преминат на други маслодайни култури, но все пак загубихме пазари. Срещаме силна конкуренция от страна на Украйна, която внася на европейския пазар около 2.2 милиона тона нерафинирано олио и още и 200 000 тона рафинирана олио, включително и в България“, поясни Яни Янев.

Произведеното в страната олио тази година е около 1.6 милиона тона. "Имаме създадени мощности за преработка на 4 милиона тона слънчоглед, за олио, за белене на семки, така че имаме силен недостиг. Всички големи производители въведоха бариери за експорт на слънчоглед. Достъпът за нашите производители е единствено от европейския пазар – основно Румъния, Унгария, може някакви количества да се закупят от Сърбия или Молдова. Това са възможности, но те са много малки количества, които не могат да задоволят“, обясни Янев.

Решението за българските производители според него е да преминат към други маслодайни култури, като рапицата например. От нея се произвежда рапично масло, което се закупува основно за биодизел, но и за хранителни цели, поясни председателят на Сдружението на производителите на растителни масла. Според него в България може да се произвежда и соя, ако обаче се създадат условия за поливно земеделие. Соевият шрот се използва като фураж за животни.

"Европейският пазар внася 17 милиона тона соев шрот и още 14 милиона тона соя. Включително и България внася соев шрот – около 120 000 тона“, посочи Янев.

Според него трябва да се създадат регулаторни механизми, с които да се ограничи експорта на суровини и да се изнасят преработени продукти. По този начин ще се осигури суровина за заводите и ще се отворят и нови работни места. "Работим да се ограничи по някакъв начин експортът на слънчогледово и рапично семе. То пак ще излезе на външния пазар, но след като мине през преработвателите и излезе вече като готов продукт на външните пазари. Това важи за всички селскостопански суровини. Около 70% от произведената пшеница е предназначена за експорт. Притежаваме наистина модерни заводи, можем успешно да се конкурираме с най-големите производители на растителни масла и шротове. През 2023 г. изнесохме някъде около 930 000 тона слънчогледово олио, 960 000 тона соев шрот. Приходите заедно с вътрешните продажби надвишаваха 6 милиарда лева“, посочи Яни Янев.