Българските работодатели изпращат сложна година, белязана от забавяне на производството в ключови европейски пазари и несигурност около законодателните промени преди влизането в еврозоната. Това каза Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
„Компаниите са по-предпазливи какво ще правят през следващата година“, подчерта тя
Минчева посочи, че бизнесът задържа инвестиционни планове заради нестабилната политическа среда и честите промени в регулациите. Според нея инициативи като законите за търговските надценки създават усещане за административен натиск и несигурност.
Въпреки това Минчева отбелязва, че българският бизнес остава гъвкав и адаптивен:
„Независимо от всички външни и вътрешни фактори, компаниите ще положат усилия да вървят напред.“
Еврото: гладък технически преход, но икономическият ефект ще се усети по-късно
По думите на Минчева процесът по въвеждане на еврото протича нормално, а техническите системи — от касови апарати до търговски софтуер — вече са адаптирани. Напрежението в първите дни е очаквано, но контролирано.
Икономическият ефект обаче ще се прояви по-бавно.
„Реалните резултати от въвеждането на еврото ще можем да оценим след две-три години“, каза тя.
Според нея ключът е България да използва новата валута като инструмент за по-добро позициониране пред инвеститорите и за повишаване на конкурентоспособността.
Нагласите на бизнеса към еврото остават стабилно положителни - подкрепата е нараснала от 40% през 2021 г. до над 60% днес.
Политическата нестабилност тежи, но не е изключение в Европа
Минчева подчерта, че политическата несигурност не е уникална за България и подобни процеси се наблюдават в редица европейски държави. Въпреки това липсата на яснота по ключови политики - данъчна рамка, осигурителен модел, стимули за инвестиции - затруднява планирането.
„Важно е да има бюджет и последователни политики“, отбеляза тя.
Според нея бизнесът е свикнал да работи в турбулентна среда, но честите промени — например в намеренията за осигуровките — подкопават доверието.
Кадровият недостиг остава най-голямото предизвикателство
Липсата на работна сила продължава да бъде основният проблем за компаниите. България не е изключение - недостигът на кадри е характерен за цяла Европа - но темповете на реакция у нас са по-бавни.
Минчева подчерта, че бизнесът очаква реални мерки за улесняване на вноса на работници от трети страни. Проектът за дигитална платформа за обработка на документите е бил спрян без ясна перспектива.
„Две години работа отиде в забвение“, коментира тя.
Сезонните работници идват основно от Турция, Египет и Непал, а за производството - от страни от бившия СССР и Азия. Проблемът не е в интереса, а в административния капацитет и бавните процедури.
Технологиите и изкуственият интелект: потенциал, който още не се използва
Минчева е категорична, че дигитализацията и изкуственият интелект могат да подпомогнат бизнеса, но навлизането им е по-бавно от развитието на самите технологии. България все още няма национална стратегия за ИИ, а образователната система изостава в подготовката на кадри.
„Важно е не само да имаме технологии, а да знаем как да ги използваме“, подчерта тя, като добави, че държавите, които не успеят да внедрят ИИ, рискуват да изостанат икономически."
Вижте целия коментар във видеото.
