Държавата направи нова стъпка към по-активна намеса в ценообразуването, след като Народното събрание прие на първо четене законопроект за въвеждане на таван на надценката за основни стоки и услуги. Инициативата на “БСП – Обединена левица“ мина с широка парламентарна подкрепа. Идеята обаче среща сериозна съпротива от страна на бизнеса, който предупреждава за обратен ефект – по-високи цени, дефицити и стимулиране на сивата икономика.
ЕДИН ЗАКОНОПРОЕКТ НА ТРУПЧЕТА
Идеята за въвеждане на таван на надценката не е нова. Законопроектът на “БСП – Обединена левица“ се появи през лятото на 2025 г., заедно със Законопроекта за агрохранителната верига. И двата бяха определени от бизнеса у нас като недопустим опит за държавна намеса в частния сектор, но въпреки това бяха входирани в Народното събрание и разпределени по съответните парламентарни комисии. До разглеждането им обаче не се стигна.
Вчера обаче депутатите от БСП се възползваха от процедурна възможност в правилника на парламента, която позволява внасянето и директното разглеждане на законопроект в пленарна зала, ако повече от два месеца той не е бил обсъден в комисии. Въпросът “Защо точно сега?“ логично възниква и съвпада с нарастваща политическа активност в навечерието на възможна предизборна кампания. Политически спекулации не липсват, но сигналът за бизнеса е еднозначен – държавата отново се опитва да затегне контрола над ценообразуването.
Това се случва в среда, в която ние вече имаме промяна в Закона за въвеждане на еврото от август 2025 г., според която търговците не могат да повишават необосновано от икономически фактори своите цени, като Министерският съвет има право при ръст да предприеме каквито мерки пожелае. И по време на COVID кризата, и по време на енергийната криза, и при избухването на войната в Украйна имахме двуцифрена инфлация. Никога не сме стигали до подобни мерки. Сега, при инфлация от 3% и очевидно задържане на цените на хранителните продукти след въвеждане на еврото, няма никакви икономически фактори, които да създават необходимост от по-строги мерки за ограничаване на цените и разширяване на списъка с продукти, за които това се отнася”, категоричен е Попдончев.
Законопроектът на БСП тепърва ще търпи промени. Срокът за предложения преди второ гласуване изтича идната седмица, като амбицията изглежда е текстовете да бъдат окончателно разгледани още следващата седмица. Много вероятно е обаче според Попдончев финалният вариант да включи и предложението на ДПС-Ново начало за въвеждане на 20% максимална търговска надценка за хранителни продукти, включени в “кошницата на домакинството”.
Основното притеснение обаче не е само въвеждането на таван върху надценката, а разширяването на извънредните правомощия на държавата. “В този законопроект (на БСП, бел.ред.) и сега пише, че правителството на всеки три месеца има право да преглежда какви са цените и да налага нови тавани или срокове. Реално е безсрочен. Пък и нищо не пречи НС да променя сроковете както прецени. Напълно неясно е защо има нужда от подобен законопроект, при положение че МС има пълна свобода в сега действащия Закон за въвеждане на еврото да налага мерки, включително за регулиране на цените. Народните представители не вярват във волята на едно следващо служебно правителство”, коментира Попдончев.
От бизнес гледна точка този законопроект не просто е вреден, а опасен, предупреждават от Българската стопанска камара. Според Попдончев поредният опит за ограничаване на ценообразуването ще доведе до дефицит на стоки и ще стимулира сивата икономика. Това се отнася включително по отношение не само на хранителни, но и на лекарствени продукти и горива.
Изниква логичен въпрос – как това се вписва в държавната политика със създаването на “Магазини за хората”? Предложението за създаване на държавна верига магазини бе внесено между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет за 2025 с мотив, че това ще помогне за пресичане на спекулата и ще бъде в подкрепата на производителите. Още тогава бизнесът реагира остро, определяйки това като груба намеса в частния сектор. Дружеството ще е с капитал 10 млн. лева. В държавните магазини трябва да се предлагат хранителни продукти, като надценката върху храните не трябва да надхвърля 10%. Цените ще се определят на пазарен принцип, като ще се спазват изискванията и ограниченията, които са заложени в действащото законодателство. “По наши изчисления от производител до краен търговец стоката мине само през още двама и те са с надценка до 4%, вие пак може да минете тавана. Това е антипазарна мярка и няма място в един отворен пазар”, категоричен е Попдончев.
Ако законопроекта на БСП се приложи на практика, във всеки един магазин ще се предлагат продукти върху максималната определена държавно регулирана надценка. “Това означава много по-малко продукти на щандовете и буквално всички магазини ще се превърнат в “Магазини на хората”. Това значи да потребяваме много по-малко продукти и с много по-ниско качество”, коментира Станислав Попдончев.
“Всички търговски вериги ще бъдат принудени да спазват тавана, ако искат въобще да работят. Част от тях ще се окажат изобщо да оперират в България. Някои продукти просто няма да ги има на щанда, защото никой няма да го внася. Българският потребител се връща в едни времена отпреди 30-35 години, когато отивате с парите си в магазина и просто нямате какво да купите”.
