"Това може да доведе до продоволствена криза", смята Ст. Попдончев, зам.-председател на БСК
По данни на Националния статистически институт (НСИ) през декември 2025 г. месечната инфлация, измерена през индекса на потребителските цени, е 0,1 на сто, а годишната - 5%. Средногодишната инфлация за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо периода януари 2024 - декември 2024 г. е 4,6%.
Годишната инфлация за декември 2025 г. спрямо декември 2024 г. е 3,5%. Средногодишната за периода януари 2025 - декември 2025 г. спрямо януари 2024 - декември 2024 г. също е 3,5 на сто.
През декември 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени, беше 0,4 на сто, а годишната - 2,2%.
Натрупаната инфлация за последните три години (декември 2025 г. спрямо декември 2022 г.), е 12,3%, а за последните пет години (декември 2025 г. спрямо декември 2020 г.) е 41,4%.
Вече повече от две години и половина (31 месеца) годишната инфлация (ИПЦ) в България е едноцифрена с тенденция към намаление, сочи справка в НСИ. През юни 2023 г. тя стана едноцифрена (8,7 на сто) - за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1 на сто. Пикът на инфлацията в страната беше през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7%.
През декември 2025 г. цените на стоките и услугите са намалели в следните потребителски групи: Облекло и обувки - с 2,3 на сто; Съобщения - с 0,9%; Разнообразни стоки и услуги - с 0,1%.
По-високи са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи: Развлечения и култура - с 2,2 на сто; Транспорт - с 0,8 на сто; Ресторанти и хотели - с 0,4 на сто; Алкохолни напитки и тютюневи изделия - с 0,3%; Образование - с 0,1 на сто; Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома - с 0,1%; Здравеопазване - с 0,1%.
Без промяна остават цените на стоките и услугите в групите: Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива и Хранителни продукти и безалкохолни напитки.
Размерът на инфлацията скара Асен Василев и Теменужка Петкова за това кой гледа точните числа и кой не. Но в крайна сметка уверенията на Финансовото министерство са, че инфлацията е в рамките на допустимите граници и за обедняване на българските граждани не може да се говори.
Въпреки това в сряда бившето управляващо мнозинство прие законопроект на БСП, който предвижда таван на цените и на надценките, както и връщане на нивата на цените спрямо миналата година, като този контрол ще се упражнява спрямо всеки един аспект на бизнеса - не само хранителни продукти, но и банкови услуги и лекарства. Идеята е той да влезе в сила от август тази година и да действа до нейния край, като всъщност през август изтича този едногодишен срок за засилен контрол от страна на регулаторните органи по смисъла на Закона за приемане на еврото.
За висока годишна инфлация в размер на 5 процента алармира Асен Василев. И припомни, че в удължителния закон за бюджета е записано увеличение на заплатите в публичния сектор с именно процента на инфлацията, което още не се е случило.
„Ако погледнете компонентите на инфлацията - има връзка с драматично увеличение на цените електроенергията за бита. Дължи се на увеличението основно на произведени в България стоки и услуги, а не на такива, които търгуваме отвън”, заяви Асен Василев, ПП-ДБ.
Правителството в оставка отговори, че Василев гледа грешния индекс и инфлацията по хармонизирания индекс е 3.5 процента. А възнагражденията ще се индексират през февруари.
„Правителството ще предприеме необходимите действия и ще индексира еднократно възнагражденията на всички с 5 процента. Тук не може да се говори за някакво обедняване на гражданите, напротив”, обяви Теменужка Петкова, министър на финансите в оставка.
„България винаги е в битка с Малта и с Унгария къде е най-ниската цена на битовите потребители в Европа”, подчерта Жечо Станков, министър на енергетиката в оставка.
Въпреки тези уверения бившето управляващо мнозинство прие на първо четене антимонополен закон на БСП, който предвижда таван на цени и такси за основни стоки и услуги от август до края на 2026 г., връщане на цените на нивата от 1 януари 2025 г. и 10% ограничение на надценките. Оценката на експертите е „слаб 2“.
„Суспендира пазарната икономика. Не просто може да слага тавани на цени, регулира надценки, може да връща цени със стари дати. На практика взема на ръчно управление търговията на дребно, без да има основание за това”, обясни Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика.
Работодатели и потребителски организации се притесняват, че този закон ще заличи дребния бизнес, който ще трябва да работи само на загуба. Както и скок на цените и дефицит на по-скъпи стоки с високо качество.
„Всички останали продукти от тази категория ще се продават на практика на една и съща цена, защото повишеното търсене ще доведе до натиск върху предлагането, по-малко търговци ще предлагат този продукт и те в един момент ще вдигнат цените. Включително може да доведе до продоволствена криза”, подчерта Станислав Попдончев, заместник-председател на Българска стопанска камара.
„И с тези експерименти, които правим сега, за 6 месеца може да се окаже, че сме си загубили половината от малките търговци. Защото това изобщо не е премислено. А какво ще стане като загубим малките търговци – накрая ще имаме по-малко конкуренция”, подчерта Богомил Николов, председател на Асоциация "Активни потребители".
Това е третият закон за държавен контрол на цените, който се предлага. Другите два са на земеделското министерство и този на „ДПС-Ново начало”, внесен преди няколко дни.
