Данъчно облекчение ще насърчава бизнеса да инвестира повече в иновации. Как ще работи мярката?
Темата накратко
- Промени в ЗКПО предвиждат намаляване на данъчната основа на фирмите с до 25% от разходите за НИРД.
- Проектът все още е в парламента, но сигналите са, че има политическа подкрепа за него.
- Мярката ще остави свободен ресурс на предприятията за инвестиции в повече добавена стойност.
Може би първите от години мерки за стимулиране на бизнеса през данъчната политика. Така експерти определят предложенията за данъчни облекчения за компаниите при извършване на научноизследователска и развойна дейност (НИРД), както и за ускорена амортизация на електромобили.
България е сред последните в ЕС по направени R&D инвестиции като дял от икономиката. А те са важни, защото водят до по-висока конкурентоспособност на бизнеса и производства с по-висока добавена стойност. Затова и от години много работодателски организации настояват за конкретни стимули, но досега фокусът на политиците не попадаше върху тях.
Сега промените са разписани в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и са официално предложени от Министерството на финансите. Те бяха приети в края на февруари на първо четене от ресорната комисия в парламента и въпреки че имат да извървят още дълъг път преди да влязат в сила, сред партиите засега изглежда има съгласие по темата.
"Иновации.бг 2025": Изоставането продължава
В дъното по инвестиции в иновации
R&D разходите в България общо възлизат на близо 805 млн. евро през 2024 г. според данни на НСИ, като тенденцията е да нарастват като сума през последните години. Въпреки това, измерени като дял от икономиката, те възлизат на едва 0.77% от БВП през 2024 г. по данни на Евростат. Така България остава на опашката в ЕС по този показател при средно ниво за съюза над 2.2%. За сравнение, най-много за разработване на иновации харчат Швеция и Белгия - съответно 3.6% и 3.4% от БВП.
В България основен двигател на иновациите е частният сектор, на който се падат около 65% от разходите за НИРД, докато останалите се разпределят между държавата, висшите училища и неправителствения сектор, показва статистиката. Над половината от инвестициите се извършват от големи предприятия (с 250 и повече служители). Разбивката по сектори показва, че освен в специалната категория "Професионални дейности и научни изследвания" най-много в R&D инвестират предприятията в ИКТ сектора и в промишлеността.
"Липсата на стимули за иновации и недостатъчното финансиране на научноизследователската и развойната дейност са основни бариери пред по-доброто представяне на България, включително и по показателя за брой заявки за патенти на 1 млн. души население", коментира пред "Капитал" Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК). България има 69 заявки за патенти на 1 млн. души през 2023 г., докато средното за Европейския съюз е над 700 според изследването "БСК индекс". Показателят отразява иновационния потенциал на една страна, като по-високият брой означава по-активно участие в глобалната икономика на знанието.
Целта на промените е научноизследователската и развойната дейност да не е само фокусирана в университетите, а да бъде по-широко застъпена и в предприятията, добавя Попдончев. "Продължаваме да отчитаме все още недостатъчно добра връзка между бизнеса и научните институции, което да генерира пазарно приложими иновации", посочва още той.
Целта на промените е научноизследователската и развойната дейност да не е само фокусирана в университетите, а да бъде по-широко застъпена и в предприятията.
Какво ще се промени?
Промените в ЗКПО предвиждат компаниите да могат да приспаднат от финансовия си резултат 25% от разходите си за научноизследователска и развойна дейност в годината на тяхното отчитане. Посочените условия са, ако НИРД е възложена с поръчка, тя да е при пазарни условия, както и за въпросните разходи да не се ползва каквато и да е публична финансова помощ (от държавния бюджет, евросредства или финансиране от други държави).
"Фирмите, които ще се възползват от това, ще получат реално облекчение", обяснява пред "Капитал" проф. Надя Велинова-Соколова, преподавател в катедра "Финанси и счетоводство" към Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Тя дава следния пример как ще се прилага механизмът на практика: ако компания има разходи за НИРД в размер на 100 хил. евро, съгласно счетоводното и данъчното законодателство те са признати за данъчни цели и следователно могат да се използват за намаление на финансовия резултат. Като приложим новото облекчение от 25% (т.е. 25% от 100 хил. евро), се получава намаляване на данъчната печалба с още 25 хил. евро. Следователно, при 10% корпоративен данък компанията ще плати с 2500 евро по-малко корпоративен данък, отколкото би платила без тази облекчения, изчислява Соколова.
Ако предприятието формира "дълготраен нематериален актив" в резултат на развойната дейност (например патент), може да увеличи с 25 на 100 разходите за НИРД, включени в историческата цена на този актив, която се използва при данъчна амортизация, предвиждат още промените. Така на практика в този случай фирмата може да приспадне от финансовия си резултат общо 50% от разхода си за НИРД.
Всички компании могат да се възползват от тези облекчения, стига да извършват реална научноизследователска и развойна дейност и да отговарят на законовите изисквания. А какво точно представлява НИРД? В контекста на дейността на предприятията най-общо обхваща три направления, обяснява проф. Соколова:
фундаментални изследвания, свързани с прилагането на нови знания и внедряването на нови продукти;
приложни изследвания, които се правят с конкретна практическа цел;
развойна дейност, свързана с разработването и подобряване на продукти и процеси.
"За да се признаят НИРД, трябва да са изпълнени някои изисквания, а именно тази дейност да генерира нови знания или да подобрява съществуващи активи; да се извършва самостоятелно и напълно независимо от основната дейност на предприятието; да може да бъде оценена по справедлива стойност и за да бъде призната като разход в този контекст, за нея не трябва да се използва външно финансиране", обяснява още тя.
От Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) обръщат внимание в свое становище, че данъчното облекчение няма да е приложимо за големи групи предприятия, които се облагат с глобален минимален данък. Причината е, че те трябва да достигнат ефективна данъчна ставка от 15%, докато предложеното облекчение сваля тяхната ставка под 10%.
Винаги съществува и риск от недобросъвестно прилагане, казва проф. Соколова. Според нея един от основните рискове е свързан с "неправилното квалифициране и признаване на обичайни оперативни разходи като такива за НИРД". Затова е необходимо да се разработят правила и процедури за осъществяване на вътрешен контрол и вътрешен одит, препоръчва тя. Други мерки са НАП да извършва риск базирани проверки, разработване на информационни разяснителни кампании, обучения съвместно с университети и други.
Инвестиция с висока възвръщаемост
При сегашните нива на разходи за НИРД (около 805 млн. евро за 2024 г.), дори всичките да се правеха от частния сектор, ефектът за държавния бюджет би бил пренебрежимо малък - по груби сметки около 20 млн. евро (при приспадане на 25% от тази сума от данъчната основа и съответно 10% данък печалба), макар че целта е през следващите години разходите за НИРД да стават по-големи. В мотивите към законопроекта финансовото ведомство посочва, че за промените "не са необходими допълнителни бюджетни средства".
Каквато и да е цената за бюджета - а тя, изглежда, е пренебрежимо малка - инвестицията в НИРД носи дългосрочни ползи и тези средства евентуално биха се върнали в държавата чрез по-висока добавена стойност, по-високи заплати и съответно по-високи осигуровки, посочват експертите. Новото данъчно облекчение на практика ще остави и повече финансов ресурс в предприятията, който ще могат да инвестират обратно в R&D.
За да бъде ефективна тази мярка е необходимо да се мисли за облекчаване на административната тежест и законодателните неясноти по отношение на признаването на разходите за НИРД и да се търси по-тясна връзка между бизнеса и университетите. Проф. Надя Велинова-Соколова
преподавател в катедра "Финанси и счетоводство" към Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
За да бъдат ефективни мерките обаче, трябва да се мисли и за облекчаване на административната тежест и законодателните неясноти по отношение на признаването на разходите за НИРД, както да се търси по-тясна връзка между бизнеса и университетите, смята проф. Соколова. За бизнеса е важно също така да се намалят регулаторната и административната тежест, необходимо е и стабилизиране на политическата обстановка, както и по-добра и предвидима бизнес среда.
Стимул и за електромобилитеВ същия проект за промени в ЗКПО се предвижда и ускорена амортизация на електромобили. Предложението цели да стимулира българските предприятия да купуват повече е-коли вместо конвенционални. Мярката е и част от законодателния пакет, който България трябва да приеме, за да получи остатъка от плащанията от ЕС по плана за възстановяване.
За електрическите автомобили ще се прилага годишна данъчна амортизационна норма до 50%, което позволява по-бързото им отписване и намаляване на облагаемата печалба за бизнеса. Това означава, че компаниите могат да амортизират 50% от стойността на електрическия автомобил за една година, което е двойно по-бързо от стандартната най-висока категория - 25% или 33% в зависимост от конкретните действащи разпоредби в ЗКПО, обяснява проф. Соколова.
Трябва да се има предвид обаче, че решението на фирмите дали да използват повече електромобили зависи и от други фактори - включително от наличната зарядна инфраструктура и от досега изградения флот на компанията.
