Рязкото поскъпване на електроуредите през последната година има потенциално бързо решение – намаляване на продуктовите такси. То се очертава като първа стъпка към овладяване на ценовия натиск върху потребителите и бизнеса, а сигналите от Министерството на околната среда и водите са за готовност за действие чрез промени в наредбата, която урежда размера им. Следващите ходове обаче са далеч по-трудни и времеемки, а именно те са ключови за конкуренцията и прозрачността в една капсулирана система.
Още преди вчерашната среща между Министерството на околната среда и водите и редица браншови организации напрежението беше високо. Всичко започна миналото лято, когато таксите за рециклиране на част от електроуредите бяха повишени между 700% и 900% – ръст, който бизнесът определи като шоков и икономически необоснован. Формално разходът се поема от производителите и вносителите, но на практика той бързо се прехвърля по веригата и достига до крайния потребител. По думите на Габриела Чифличка от Асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България за последната година ръстът достига 800–1000%.
По закон компаниите имат два варианта да изпълнят задълженията си за управление на отпадъците. Единият е да плащат държавна продуктова такса към Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) – структура към Министерството на околната среда и водите. Другият – и значително по-разпространен – е да работят с организации по оползотворяване, които срещу лицензионно възнаграждение (т.нар. екотакса) поемат ангажимента по събиране и рециклиране.
Разликата е в отговорността. При плащане към ПУДООС средствата постъпват във фонд, който финансира дейности по опазване на околната среда, но не изпълнява директно целите за рециклиране от името на конкретните компании – събиране, транспортиране, временно съхранение, третиране, обезвреждане, депониране. При работа с организация по оползотворяване обаче този ангажимент се поема изцяло. Именно затова този модел е предпочитан от бизнеса – той прехвърля както разхода, така и административната тежест. Проблемът е, че липсва яснота как се формира крайната цена.
“Никой не може да каже как се определя тя. Лицензионните възнаграждения бяха обявени в размер на 60% от държавната такса. Появява се маркетингов въпрос – има ли прецедент бизнес да определя ценовата си политика на база държавна такса? Не. Няма никаква пазарна логика”, заяви за Forbes България Владимир Димитров от Българската стопанска камара.
“Ние нямаме никаква видимост върху това как се изразходват тези средства от организациите. В същото време таксите се вдигат, без да има доказателство, че те са формирани на разходно-покривен принцип. На практика ние подписваме като производители един празен чек, без да можем да осъществяваме какъвто и да е контрол”, допълва Габриела Чифличка от Асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България.
Затова и най-бързата стъпка за намаляване на високите цени е чрез ревизия на продуктовата такса, която се плаща към държавата в лицето на ПУДООС. Това може да се случи в рамките на сравнително кратък срок с решение на Министерския съвет и без санкцията на парламента.
“По този начин ще падне разхода ни и ще можем да бъдем конкурентни най-малко със съседните ни страни. В България продуктовите такси са от 3 до 9 пъти по високи в сравнение със средноевропейските”, категорична е Чифличка.
По-дълбоката реформа обаче минава през структурата на самия пазар. В момента в България действат едва четири организации по оползотворяване – Елтехресурс, Трансинс технорециклираща компания, Екобултех и Грийнтех България – което според бизнеса ограничава конкуренцията. Затова следващата стъпка да се отворят вратите за повече организации по оползотворяване.
“Искаме да знаем какъв е начинът, по който се издават разрешителни. Има условия за кандидатстване, които не са леки. Ще настояваме да се опрости режима, а от там нататък – да се създаде междуведомствена група, която да се занимава с този въпрос. В момента МОСВ еднолично решава, но това капсулира системата”, смята Владимир Димитров.
В крайна сметка въпросът не е само в размера на таксите, а в начина, по който функционира цялата система. Намаляването им ще намали цените за крайните потребители и бизнеса, но без реална конкуренция и прозрачност рискът от нови шокови увеличения остава.
