Подготовката на работната сила в България за въвеждането и използването на изкуствения интелект (ИИ) обсъдиха експерти по време на конференцията на тема "От социален диалог към действие: Пътят на справедливия дигитален преход". Основният фокус беше как работещите да се приспособят към бързата промяна и да избегнат страха от загуба на работното си място. Участниците се обединиха около мнението, че социалният диалог е важна част от адаптацията към промените на пазара на труда.
Събитието бе организирано от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КСНБ) и се състоя в централата на организация.
Проучванията показват, че над 50% от българските работници се опасяват от загуба на работни места поради роботизацията и ИИ, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров във видеообръщение към участниците в конференцията. Според него предизвикателствата са свързани със закриването на работни места и изчезването на цели професии заради навлизането на ИИ.
Според главния икономист на КНСБ Любослав Костов ИИ променя правилата на играта и обществото трябва да реши къде ще се позиционира. Синдикатите искаме квалификация и преквалификация на работниците и искаме ИИ да се развива така, че човекът да седи в началото и в края на процеса, коментира той. Не гледаме само от лошата страна на нещата, но светът е на различни скорости, включително на ниво дигитални компетенции, коментира той.
Няма доказателство, че дигитализацията отнема работни места, каза изпълнителният директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) Ивайло Калфин. За 25 години в Европа са създадени около 30 милиона работни места, каза той. Според него промените се случват бързо и се налага и промяна на работните задачи, което изисква адаптация от страна на работниците.
Няма как без участието на социалните партньори и граждански организации да минем през новите предизвикателства на пазара на труда, смята председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова. Тя допълни, че у нас около 30-35% са работещите, които имат дигитални умения. По думите ѝ това е по-малко от средното за Европейския съюз.
"Промяната по отношение на изкуствения интелект (ИИ) е неизменна част от нашия живот, но независимо какви инструменти използваме за управление на процесите в началото и в края трябва да стои човекът", каза по време на конференцията заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. "Крайното решение трябва да бъде запазено за хората, за да не станем ние инструмент на ИИ, а ИИ трябва да е инструмент в нашите ръце за увеличаване на благосъстоянието на всички", коментира Минчева. "Наивно е да смятаме, че можем да спрем процесите на развитие, по-разумно е да търсим как да адаптираме поведението си спрямо промените, които настъпват, смята зам.-председателят на БСК. Според Минчева социалният диалог за тази адаптация е важна, а приоритет трябва да бъде подготовката на хората да се чувстват по-уверени, а не застрашени от дигитализацията.
С развитието на дигиталните технологии сме изправени пред съвсем различен тип прогрес и трябва да търсим различни решения, много по-бързо и в много по-динамично променящ се свят, посочи Стоян Ставрев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Участие в конференцията взеха и представители на синдикални организации от чужбина, които представиха опита на своите държави в процеса по дигитализация на работните места.
