Организацията PARAi предлага конкретни стъпки, включително за справяне с високите енергийни разходи и недостига на работна ръка
Промишленото производство в България намалява през последните години въпреки растящата икономика. Най-видим е спадът в енергетиката и производството на междинни стоки, което показва, че старите двигатели на българската индустрия вече не са достатъчни. За да се прекъсне негативният тренд, е необходима радикална технологична промяна. Това показва анализ на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), която обединява над 90 технологични компании. От организацията предлагат шест конкретни стъпки на базата на опита на своите членове, които могат да помогнат на българските фабрики да станат по-модерни и ефективни. Наред с решенията за автоматизация и роботизация, сред тях са и предложения, които могат да намалят енергийните разходи и да помогнат за решаване на проблема с недостига на квалифицирана работна ръка.
Между оцеляване и фалит
Един от най-големите проблеми в производството днес са високите енергийни разходи. Възможно решение е внедряването на системи за енергиен мениджмънт (EMS), които засичат кога една машина работи на празен ход и спират ненеужния разход на ток.
Съществуват и системи с изкуствен интелект, които не само оптимизират потреблението, но и "засичат" износването на лагерите, което иначе може да доведе до прегряване и излишно харчене на електроенергия. "Това все по-често е границата между оцеляване и фалит за енергоинтензивните производства", каза Йонко Чуклев, зам.- председател на PARAi, при представяне на анализа.
Български принос
Роботите във фабриките вече отдавна не са екзотика, а начин да се гарантира производството. В металообработването те компенсират липсата на кадри като заварчици например. В складовете палетизиращи роботи поемат тежката работа и решават проблема с постоянното текучество. Едно българско софтуерно решение за pick and place пък позволява складовият робот да бъде инсталиран буквално в рамките на час-два.
"Компаниите, особено в хранителната индустрия, имат възможност да подобрят процесите си и бизнес модела си с такъв тип решения", коментира Кристиян Михайлов, член на управителния съвет на PARAi. В шивашката индустрия роботите могат да помагат с автоматизираното кроене, което намалява брака. В Италия например е приложен моделът Transizione 4.0, при който държавата признава хиперамортизация на роботите в малките семейни фабрики. В резултат на това роботизацията там е скочила с 30% само за две години, посочват от PARAi.
От идея до 3D модел за минути
В машиностроенето инженерите вече използват генеративен AI при проектирането, което им спестява седмици чертане. С помощта на специализирани инженерни платформи като Leo AI те задават параметри като якост, тегло, материал и т.н. на желаното изделие, а изкуственият интелект им предлага стотици варианти, които са по-леки и по-здрави от всичко, измислено от човек досега, като в същото време е съгласувано с ISO стандартите, казват от PARAi. Така от идея до готов 3D CAD модел се стига в рамките на минути. Освен че осигурява по-бързо прототипиране, това води и до намаляване на използваните материали, което от своя страна понижава себестойността и позволява да се постигне по-конкурентна цена. Без производство "на сляпо" Прогнозирането на сляпо често води до препълнени складове и непродадена стока особено в сектори като шивашката индустрия. В същото време съществуват инструменти за дигитален анализ на търсенето като Google Trends, Exploding Topics и Pinterest Predicts, които позволяват интелигентно планиране. От PARAi посочват, че Pinterest Predicts например е безплатен инструмент, който анализира плановете на милиони потребители и предвижда задаващите се модни тенденции с точност до 80% за година напред. Така един производител може да разбере какво ще търсят купувачите в Берлин или Париж след три месеца и да планира сериите си. Това дава гъвкавост на компаниите - да спират модели, които излизат от мода, и да се концентрират върху актуалните продукти. "Дигитален университет" Сред най-често срещаните проблеми в производството е, че хората идват неподготвени. Неадекватното образование и липсата на квалифицирани кадри могат да бъдат преборени с платформи за обучение.
Една от платформите с възможност за безплатно учене например е RealPars, която предлага практически видео курсове, а от PARAi я определят като "дигитален университет" за промишлеността. "С нея сме видели как един оператор в завод край Шумен се научава да настройва PLC контролери и да поддържа автоматизирани линии", каза Чуклев. Той дава пример и с дървообработващо предпирятие, което вече не търси дърводелци, а програмисти за новите си машини с цифрово-програмно управление (CNC). "Това им позволява да правят нишово, късосерийно производство с един програмист и дизайнер и съответно да са конкурентоспособни, а не да разчитат на ръчния труд", добави той.
Фабрика за резервни части
Предимствата на адитивното производство (3D принтиране) бяха открити от някои производители по време на пандемията, когато веригите за доставки бяха нарушени. По-специално става дума за възможността компаниите сами да си печатат резервни части за машините, вместо да чакат дълга доставка от чужбина. За да си спестят големите първоначални разходи за софтуер, компаниите могат да използват инструменти като Tinkercad или Autodesk Fusion, който има безплатна версия за стартъпи, и с тях да си направят малък цех за производство на детайли. По думите на Михайлов вече има и българска компания с роботизирана 3D печатница, която обслужва външни клиенти. Освен за резервни части 3D принтерите все по-широко се използват и за прототипиране, което помага да се избегнат грешки и съкращава цикъла от идея до масово производство.
