Националната кампания в подкрепа на българския агробизнес „Да! На българската храна“, която през 2026 г. навършва 20 години, организира юбилеен Великденски форум на тема „Гарантиране на продоволствената сигурност в България в условията на глобална енергийна криза“. Събитието е организирано от в. „Стандарт“ и се провежда днес (01.04.2026 г.) в столичния хотел „Маринела“.
"България е уморена от кърпене на дупки. Това, което ни липсва в последните 20 години - и това е голямата болка на нашия форум през всичките тези години - е дългосрочната стратегия. Затова се надявам да чуем днес не просто предизборни обещания за повече пари, а визия", заяви при откриването на форума главният редактор и издател на "Стандарт" Славка Бозукова.
Форумът се фокусира върху трудностите, пред които е изправен агросекторът в България. Те са свързани, от една страна, с липсата на редовен бюджет и функциониране на държавата при удължителни разчети, а от друга – със сложната геополитическа обстановка, резултат както от продължаващата война в Украйна, така и от новия военен конфликт в Иран, породил криза с горивата, поскъпване на петрола и газа и огромни рискове за веригите на доставка.
Във форума участват служебният министър на земеделието и храните Иван Христанов, ръководителите на Държавен фонд „Земеделие“, БАБХ, Изпълнителната агенция по лозята и виното, Комисията за защита на потребителите, най-големите компании в агробизнеса и редица браншови организации, сред които Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Съюза на птицевъдите в България, Асоциацията на млекопреработвателите в България, Националната лозаро-винарска камара и др.
***
Иван Христанов обяви две мерки за подпомагане на земеделците
„Правим всичко възможно до средата на месец май да бъдат разплатени над 90% от оставащите директни плащания за Кампания 2025“, допълни изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Димитър Горов. Той уточни, че до момента за цялата Кампания 2025 са изплатени 635 млн. евро по интервенциите за директни плащания. Над 180 млн. евро от тях са преведени на земеделските стопани от началото на годината. „ДФ "Земеделие" има готовност в момента, в който се вземе решение за държавните помощи, средствата да бъдат разплатени на земеделците“, каза още Горов.
Шефът на ДФ "Земеделие": Имаме готовност за бързо разплащане на помощта за земеделците
По традиция Великденският форум на „Стандарт“ от Националната кампания „Да! На българската храна“ събра бизнесът и властта в навечерието на светлия християнски празник.
„Всички добре знаем, че кампанията „Да на българската храна“ не е слоган, а ваша трибуна за разговор с властта. Трибуна, в която не просто се изброяват проблемите, а се търси общ път, по който българските хляб, мляко, домат, месо и вино да останат на трапезата. Път, който винаги сме намирали през тези 20 години, каквито и кризи да сме преживявали. Надявам се, че ще го направим и днес", каза издателят и главен редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова. Тя направи съпоставка с 2007 г., когато бе първото издание на кампанията за подкрепа на българските производители и стоки, с призив към потребителите да изберат българските храни за своята празнична трапеза: „Ако през 2007 г. проблемът беше липсата на опит в ЕС, днес предизвикателствата вече са геополитически. Военните конфликти по света преначертаха пътя на зърното, взривиха цените на енергията и поставиха под въпрос самата концепция за продоволствена сигурност. Минаха 20 години, но днес сушата отново е наш враг, а разходите за производство продължават да растат по-бързо от доходите на хората“, посочи Славка Бозукова. И подчерта: "България е уморена от кърпене на дупки. Това, което ни липсва в последните 20 години, е дългосрочната стратегия. Затова се надявам да чуем днес не просто предизборни обещания за повече пари, а визия".
Славка Бозукова: България е уморена от кърпене на дупки. Нужна е визия за земеделието
Кукушева бие аларма: SOS за храната на децата ни!
За сериозни злоупотреби с храната на децата в детските градини и училищните столове алармира Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите. „Подали сме сигнали в Българската агенция за безопасност на храните за качеството на детското и ученическото хранене, което предлагат фирми доставчици в 6 града – Благоевград, Стражица, Монтана, Враца Ботевград и Бургас. Посочили сме кои са фирмите, очаквам да бъдат намерени, да бъдат веднага санкционирани и изкарани от сектора на обществените поръчки“, призова Кукушева. И допълни: „Ежегодно от данъците на всички нас се формира бюджет от 1,8 млрд. лева, които отиват за детско и ученическо хранене. Това, което децата получават, не прилича на храна. Загубихме три поколения, защото не ги научихме да разпознават полезното и качественото. Заради такива хитреци се компрометираха всички останали браншове“, заяви Кукушева.
Според наредбата за ученическото хранене всички храни, които се доставят на училища и детски градини трябва да са по утвърдени браншови стандарти. Рецептурите и ползвателите на стандартите са публикувани в официален регистър на страницата на БАБХ. Те работят на светло, отговарят на световните технологии, ползват качествени суровини. „Фирми доставчици на хляб в 6 града не са в този регистър. И са оставени без контрол по каквато и да е рецептура да произвеждат“, разкри Кукушева.
За потресаващи случаи, засечени при акция „Чиста храна“, разказа министърът на земеделието и храните Иван Христанов. „До момента са направени над 1000 проверки и откриваме неща, които шокират и най-необузданите ни очаквания. Искахме да намерим отговор на въпроса колко е чиста храната за децата ни, а Монтана бе един от студените душове. Изпратихме екип от София като гаранция, че няма да има роднински връзки и зависимости. Стигна се до затваряне на предприятие. В Хасковско, също за нашите деца, открихме ябълки, обявени като био, но не само, че не са био, но и с високо съдържание на пестициди. В Лесидрен засякохме изтичане на отпадъци в реката, които стигат до чешмите. В Хасково в огромен склад бяха открити стотици хиляди килограми сирене и месо в чували, които просто са нахвърляни, храни с изтекъл срок на годност. В Плевен също. Незаконни кланици в Бургаско и Варненско, в Костинброд, в Ихтиман. В цяла Българи има незаконна мрежа, която конкурира редовните производители. Те се борят със сектор, който внася контрабанда, пиратски продукти. Радвам се, че БАБХ показа истинското си лице – да е гарант за здравето на децата ни, за храната, която стига до детски градини и болници", заяви Иван Христанов.
Директорът на дирекция „Контрол на храните“ в БАБХ Любомир Кулински предупреди за сериозни нарушения и в магазинната мрежа. Той подчерта, че при инспекциите се установяват както продукти с изтекъл срок на годност, така и неправилно съхранявани храни, които не отговарят на изискванията. Кулински добави, че в тези случаи агенцията действа „безкомпромисно“. „В момента говорим за десетки килограми иззети храни, но съвсем скоро ще станат стотици тонове“, заяви той. В навечерието на Великден ще има тотален контрол на търговската мрежа, подчерта Кулински.
Абсурди с млякото: Масов внос, а у нас колят кравите
Животновъди използваха форума на „Стандарт“, за да съобщят на министъра на земеделието за сериозни проблеми в сектора, за решаването на които е нужна помощ от държавата.
„Българските млекопроизводители са в абсурдна ситуация - не могат да реализират продукцията си, докато в страната влиза сурово мляко отвън“, предупреди бившият земеделски министър Венцислав Върбанов, който е председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). По думите му ферми, „в които са инвестирани милиони“, изпитват сериозни затруднения и са поставени под натиск. Масово се внася сурово мляко от Полша, а родните животновъди са принудени да колят кравите. Върбанов посочи, че България като член на Европейския съюз няма механизъм директно да спре вноса, но настоя за засилен контрол. „Да се направят проверки на вносителите и ако има проблем с качеството - да се наложат ограничения“, призова той.
„Колегите са в изключително затруднено положение и са принудени да плащат, за да им обезвреждат животните“, предупреди изпълнителният директор на Асоциацията на свиневъдите в България Димитър Михайлов. Той акцентира, че един от най-сериозните проблеми е липсата на навременно изплащане на компенсации при заболявания по животните и предупреди за риска разходите да бъдат прехвърлени върху крайните потребители.
Същият проблем мъчи и птицевъдите. "Важно е при зоонози във фермите навреме да се изплащат обезщетенията Защото не става въпрос само за възстановяване на стопанствата, но и за запазване на работна ръка", сподели пред министър Христанов д-р Петя Петкова, изпълнителен директор на Съюза на птицевъдите в България. Тя допълни, че стопанствата са засегнати от криза при обезвреждането на животински продукти. "Надявам се да намерим решение", каза д-р Петкова.
Винари: Засилете контрола над селските казани
Необходимостта от по-ефективен контрол и спешни мерки в подкрепа на лозаро-винарския сектор бе акцент в изказване на Йордан Чорбаджийски – изпълнителен директор на Black Sea Gold Pomorie и член на Управителния съвет на Национална лозаро-винарска камара.
Чорбаджийски призова институциите да засилят контрола върху нерегламентираното производство на алкохол. По думите му, т.нар. „селски казани“ често работят без да заплащат акциз, ДДС и други данъци, което води до сериозни загуби за държавния бюджет. Той настоя и за активни действия от страна на Агенция Митници, включително мерки срещу нерегламентираната продажба на вино и ракия по пътищата.
Като друг сериозен проблем бе посочен вносът от трети страни. Според него България е единствената държава в Европейския съюз, която прилага депозити за такъв внос – практика, определена като неефективна и затрудняваща сектора.
Чорбаджийски обърна внимание на субсидиите за винопроизводителите, които според него са недостатъчни и не отразяват реалните нужди на сектора.
„Представители на лозаро-винарския бранш споделиха, че 8 от 10 вина са вносни", каза новият изпълнителен директор на Изпълнителната агенция на лозата и виното Николай Паунов. Той се съгласи, контролът трябва да е фокусиран върху сивия сектор, защото изкривява пазара и това води до неустойчивост на бранша.
"Виното е много специфичен автентичен продукт. Той вече е и в културното ни наследство", подчерта Паунов. И сподели добри практики от други страни: в Англия например културните институти си партнират с местните изби. „Това и ние може да го направим. Смятам, че слоганът "Да! на българското вино" ни обединява“, заключи Николай Паунов.
"Стандарт" с голяма награда за 20 години "Да! На българската храна"
Националният браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите отличи с голямата си награда главния редактор и издател на медия „Стандарт“. Призът бе връчен от председателя на съюза Мариана Кукушева по повод 20-годишнината на кампанията „Да! На българската храна“.
„Това е най-устойчивата, най-продуктивната и най-дългогодишната кампания, която реално подпомага българските производители и преработватели в агробизнеса“, подчерта Кукушева при връчването на отличието. От бранша изразиха увереност, че и през следващите 20 години кампанията ще продължи да постига високи резултати и да бъде стабилна опора за бизнеса.
Поздравителен адрес от Комисията за защита на потребителите
От името на ръководството на Комисията за защита на потребителите и от мое име ви поздравявам с 20-ия юбилеен национален форум на кампанията „Да! На българската храна!", по време на който ще дискутирате предизвикателствата и възможностите на аграрния сектор – стратегически важен за нашето бъдеще.
Присъединяваме се към вашата загриженост и отговорност по отношение на продоволствената сигурност и мерките в подкрепа на аграрния сектор, така необходими предвид поскъпването на горивата, газа и цените на транспорта.
Комисията за защита на потребителите ежедневно работи със своя екип за все по-ефикасен и ефективен контрол върху необосновано повишаване на цените във всички сектори. Надяваме се, че ще се запознаем с вашите конкретните предложения от юбилейния форум, като ви желаем ползотворни дискусии и активно сътрудничество.
Бих искал да отправя поздравления към всички участници за вашия неуморен 20 годишен ентусиазъм и активна работа за по-добро финансиране по национални и европейски програми, за професионална и гражданска позиция в защита на българската икономика и българските граждани.
