В Българската стопанска камара (БСК) се проведе семинар на тема: „Представяне на европейския зелен преход – ЕСТЕ I, ЕСТЕ II и МКВЕГ“, с лектор Илияна Павлова – директор на Център „Чиста индустрия“ към БСК. Събитието беше посветено на ключовите политики на Европейския съюз, свързани с Европейския зелен пакт и постигането на климатична неутралност до 2050 г., както и на тяхното отражение върху индустрията. Семинарът е организиран в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“.
В рамките на семинара бяха разгледани основни теми, свързани с европейския зелен преход – ЕСТЕ I, ЕСТЕ II и МКВЕГ, както и регулаторните инициативи за ускоряване на индустриалния капацитет и декарбонизацията в стратегически сектори, включително в контекста на т.нар. Закон за ускоряване на индустрията. Обсъдени бяха и проведените срещи в Министерството на околната среда и водите относно Схемите за търговия с емисии и Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ/СВАМ), с оглед на тяхното значение за бъдещата индустриална трансформация.
На семинара присъстваха представители на организации от различни сектори и звена на индустрията, което допринесе за обмен на позиции и гледни точки по актуалните предизвикателства, свързани със зеления преход.
По време на семинара участниците бяха запознати с ЕСТЕ I като инструмент за индустриална модернизация, при който обаче се наблюдава липса на ясно целенасочено изразходване на средствата чрез своевременен достъп на индустрията до компенсационни и инвестиционни схеми. Бяха откроени и съществени проблеми, свързани с високите и трайно растящи цени на квотите, които се поддържат чрез изтегляне на количества от пазара, както и влиянието на тези процеси върху тежката индустрия, която е изложена на постоянни колебания в цените на електроенергията, обусловени от динамиката на въглеродните квоти.
По отношение на ЕСТЕ II беше подчертано, че механизмът обхваща сградите и транспорта, като се очаква ограничен общ ефект върху населението, но същевременно по-съществено въздействие върху транспортно-бедните и уязвимите граждани.
Сериозно внимание беше отделено и на СВАМ като инструмент за защита на индустрията, като беше отбелязано, че механизмът е административно натоварващ и труден за прилагане както за бизнеса, така и за националните администрации. Подчертано беше, че към момента липсват ключови делегирани актове, както и работеща интегрирана информационна система на ниво ЕС, а също така и надеждни и верифицирани данни от производителите от трети страни.
Сред обсъдените предложения и предизвикателства, свързани с европейските механизми за декарбонизация и индустриално развитие, бяха:
- необходимостта от по-ефективно и целенасочено използване на финансовите ресурси, генерирани от европейските механизми, включително за модернизация на енергийни мощности като ТЕЦ и за реално намаляване на въглеродната зависимост на страната;
- по-добра насоченост на средствата към инвестиции, които водят до измерими резултати в декарбонизацията и енергийната трансформация;
- очакваното въздействие на СВАМ, което крие риск от повишаване на цените на вноса на торове и стомана;
- нерешени въпроси, свързани с индустриалните отпадъци, част от които могат да бъдат използвани като суровина и да се превърнат в допълнителна възможност в контекста на зеления преход.
Семинарът завърши с извода, че ефективното прилагане на политиките за зелен преход изисква балансиран подход между спазването на климатичните цели и запазването на икономическата и индустриалната конкурентоспособност, както и наличието на работещи институции и ясни, предвидими механизми за подкрепа на индустрията и бизнеса.
