Според 64 процента от участвалите в анкета представители на бизнеса има различни практики на отделните митнически пунктове в страната. Това показват данни от онлайн проучване на Българската стопанска камара (БСК) и Националната организация на митническите агенти (НОМА), представени по време на практическата конференция „Митническите представители в новата европейска реалност: реформа, дигитализация и отговорност“ в София. Форумът е организиран от НОМА и Паневропейската конфедерация на митническите агенти (CONFIAD).
Заместник-председателят и главен финансов директор на БСК Станислав Попдончев заяви, че в центъра на всички процеси стои митническият представител, който не е просто посредник, а стратегически участник в отношенията между бизнеса и администрацията.
По думите му при забавяне на процедурите компаниите първо се обръщат към митническите агенти, а не към институциите.
Попдончев посочи, че най-голямата административна тежест не идва от сложните казуси, а от ежедневните процедури. Като пример той даде случаите при внос на стоки, подлежащи на ветеринарен или фитосанитарен контрол, когато едни и същи документи се изискват многократно от различни институции, включително от митническите органи и Българската агенция по безопасност на храните.
Според него това води до забавяния между 24 и 48 часа, а при контейнерните превози – и до допълнителни разходи за складиране. При температурно чувствителни стоки съществува и риск от реални загуби.
„Голяма част от тези проблеми могат да бъдат решени сравнително бързо - чрез по-добра координация, ясни вътрешни правила и по-ефективна комуникация“, посочи Попдончев.
Той добави, че подобни промени могат да бъдат реализирани в рамките на месеци. „И това е може би най-важното послание от бизнеса - подобряването на митническото обслужване не започва от законите, а започва от практиката“, посочи Попдончев.
Анкетата е проведена онлайн в периода 29 април – 7 май сред 468 представители на бизнеса.
На въпрос какво най-често липсва в работата с митническите представители, 14 процента от анкетираните са посочили липса на проактивност и навременна информация, 20 процента – недостатъчна експертиза, 9 процента – липса на ясна отговорност и поемане на риск, а 4 процента – бързина и ефективност. Над половината – 53 процента – заявяват, че нямат съществени проблеми.
Според резултатите 69 процента от анкетираните са доволни от качеството на електронните системи за митническо обслужване, докато 31 процента дават отрицателна оценка.
Проучването показва още, че 55 процента от компаниите са били уведомени от митническите си представители за предстоящите промени при вноса на нискостойностни пратки през онлайн платформи, докато 45 процента посочват, че не са получили такава информация.
По време на днешния форум бяха обсъдени дигитализацията и опростяването на митническите формалности, които по всеобщо мнение на участниците и лекторите ще доведат до по-малко физически проверки, но и до по-засилен дистанционен контрол в реално време.
Директорът на дирекция "Последващ контрол" в Агенция "Митници" Илияна Цоловска посочи, че Агенция "Митници" подготвя промени в начина на обработка на митническите формалности за одобрените икономически оператори, като основната цел е преминаване към по-висока степен на автоматизация, анализ на риска и непрекъснат мониторинг.
По думите ѝ администрацията постепенно преминава от документно базирани процедури към риск-базиран модел, основан на обработка на данни. "На практика това означава преминаване към риск-базиран митнически контрол", заяви Цоловска.
Тя отбеляза, че международната търговия генерира все по-големи обеми информация, а войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток водят до пренасочване на логистичните потоци и поставят нови изисквания към митническите администрации.
Според Цоловска традиционният модел на работа вече не може да отговори на нарастващите обеми на търговията и новата динамика в международната среда.
Тя посочи, че автоматизацията ще позволи предварителен анализ на риска и мониторинг в реално време, без да се затруднява икономическата дейност. По думите ѝ новият модел ще доведе до по-малко физически проверки, по-бързо освобождаване на стоки и намаляване на административната тежест.
"Контролът няма да намалее, а ще се извършва дистанционно и в реално време", каза още Цоловска.
Тя обърна внимание и на въвеждането на оценка на надеждността или рейтинг на одобрените икономически оператори, като идеята е да се прави цялостна оценка на участниците във веригата на доставки от гледна точка на сигурността и фискалния риск.
Според нея новият модел ще промени и ролята на митническите представители, които вече няма да бъдат само подаващи декларации, а стратегически партньори в управлението на риска и обработката на данни.
Сред основните предизвикателства пред бизнеса Цоловска открои необходимостта от адаптиране на вътрешните процеси, качеството на подаваните данни и киберсигурността.
Сред обсъдените по време на конференцията теми бе и реформата на Съюзния митнически кодекс на ЕС и предстоящите промени в митническите дейности.
Елена Лалова, председател на НОМА, посочи, че конференцията се провежда в изключително важен момент - европейската митническа система е в процес на най-мащабната си трансформация от десетилетия насам. Тя добави, че всички процеси поставят нови изисквания както към бизнеса, така и към митническите представители. Според нея диалогът между европейските организации, националната администрация, бизнесът и митническите представители е ключът към успешното преминаване през тази трансформация.
Това е важен момент за бъдещето на нашата професионална дейност, има много изменения, но смятам, че бъдещето е по-положително от миналато, защото реформата в Митническия кодекс на ЕС е сложна, тя е отговорност на всички, които предлагат митническите услуги, отбеляза Масимо Де Грегорио, президент на Паневропейската конфедерация на митническите агенти. Той посочи, че изменението на Митническия кодекс се налага, но от своя страна то ще изисква повече обучения, което определя по-голяма роля на сектора.
Според Де Грегорио, ако реформата има добър резултат, това ще носи големи възможности за митническата професия. Става въпрос за нова регламентация, тя има своите особености, защото се предполага да се спазва дигитална процедура в процесите, което е необходимо, посочи той. За това са нужни професионални знания, типични за нашата професия, не просто хора, които се занимават с логистика, плюс митническо обслужване в допълнение, отбеляза експертът.
