Още преди държавата да приеме редовен бюджет за 2026 г., новото управляващо мнозинство реши да се бори със спекулата в цените в отговор на обществените очаквания с два законопроекта, които затягат още повече хватката си около българския бизнес. Напът са промени в законодателството, които дават повече и несвойствени правомощия на Комисията за защита на конкуренцията, повишават глобите и създават още по-несигурна среда за компаниите.
Двата законопроекта – за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите – вече преминаха на първо четене в парламентарната комисия по бюджет и финанси и предстои да бъдат разгледани в пленарна зала. Общата им цел е да ограничат „икономически необоснованото“ повишаване на цените, особено при храните и бързооборотните стоки, на фона на общественото напрежение около инфлацията. Но зад политическите послания за защита на потребителите стоят текстове, които според бизнеса променят фундаментално начина, по който държавата може да се намесва в ценообразуването, търговските отношения и дори в ежедневната работа на компаниите.
Новата роля на КЗК
Най-съществените промени са в Закона за защита на конкуренцията. Проектът въвежда нова забрана за „прекомерно високи продажни цени“. Според текстовете това са цени, които “значително надвишават икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумната норма на печалба“. Комисията за защита на конкуренцията ще може да оценява дали една цена е прекомерна чрез няколко критерия – сравнителен, исторически и критерий за икономическа стойност. Конкретната методика обаче не е разписана в закона, а трябва тепърва да бъде изготвена с наредба на Министерския съвет до три месеца след влизането му в сила.
“В момента от настоящите текстове на законопроектите не става много ясно за бизнеса какво трябва да прави. Самият термин “прекомерно високи цени” е доста неясен, защото с критериите, с които са се опитали да го обяснят, също съдържа множество определения. Това буди несигурност и неяснота”, заяви за Forbes България Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара.
От регулатор към ценови арбитър
Според бизнеса проектът променя изцяло ролята на Комисията за защита на конкуренцията.
“Необичайно е на първо място на Комисия за защита на конкуренцията да се дават подобни правомощия, защото тя е независим регулатор, а не контролен орган и не би следвало да има отношение към равнището на цените“, казва Попдончев.
По думите му задачата на КЗК по принцип е да анализира пазара и да установява изкривявания, а не да следи конкретни ценови нива.
Законопроектът обаче дава именно такива инструменти. При съмнение за нарушение КЗК ще трябва да образува производство до седем дни, а разследването да приключва до три месеца, освен при фактическа и правна сложност. Регулаторът ще може да налага и временни мерки, включително промяна на ценова политика и търговски условия.
Санкциите достигат до 10% от общия годишен оборот на компанията за предходната финансова година.
Проектът въвежда и понятието „съвместно господстващо положение“. Това позволява КЗК да разследва няколко големи компании едновременно, дори когато между тях няма доказан картел или обща собственост. Ако поведението им води до сходни ценови политики и изкривяване на пазара, регулаторът ще може да ги третира като общо доминиращи пазара.
Според Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия това е едно от най-притеснителните разширения на правомощията на комисията.
“Разширяването на правомощията на КЗК отваря възможността буквално за демонтиране на пазарната икономика. На КЗК се дават правомощия да поеме управлението на различни цени в икономиката на ръчно управление. Бизнесът ще влезе в режим на постоянно доказване, че не греши. Ще изпада постоянно в хипотезата да доказва невинността си“, казва той.
“Справедливата цена“
Паралелно с промените в Закона за защита на конкуренцията парламентът придвижва и изменения в Закона за защита на потребителите.
Текстовете забраняват увеличаването на цените на стоки и услуги, когато увеличението „не е икономически обосновано“. За увеличение се приема всяко повишаване на крайната продажна цена спрямо цена, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга в „сравним предходен период“.
При установяване на увеличение търговецът ще трябва да докаже неговата икономическа обоснованост чрез информация за начина на ценообразуване, производствените и доставните разходи, разходите за труд, енергия, суровини, данъци и други компоненти.
Ако търговецът не предостави информацията в определения срок, увеличението автоматично ще се счита за необосновано.
Законът въвежда и понятието „справедлива цена“, която ще се определя по методика на Министерството на икономиката.
Именно това понятие буди сериозни опасения сред търговците.
“Справедливата цена е средната цена. Няма как Министерството на икономиката, с целия му капацитет, да определи средната цена на хляба, марулята, киселото мляко или някой козметичен продукт“, казва Вълканов.
Според него дори подобна цена да бъде представяна само като ориентир, тя неизбежно ще влияе върху пазара.
“Ако подобна цена бъде обявена, тя може да има и обратен ефект, защото всеки, който продава под така наречената справедлива цена, може да реши, че е подценил стойността на това, което продава и да повиши цената си”.
Попдончев също предупреждава за психологическия ефект на подобен механизъм.
“Тя може да се превърне в търсената пазарна цена. Ако продавате под нея и някой счита на институционално ниво, че тя е справедлива, какво ще ви попречи да си повишите цената до този размер?“
Нови регистри, повече проверки, повече тежест за бизнеса
Законопроектите предвиждат и сериозно разширяване на административните изисквания към бизнеса.
Създава се централен електронен регистър за проследимост на селскостопански и хранителни продукти по веригата на доставки – от търговията на едро до крайния потребител. Регистърът ще се поддържа от Министерството на икономиката.
Освен това търговците на дребно с оборот над 5.1 млн. евро ще трябва ежедневно до 7:00 ч. да публикуват в машинно четим формат информация за цените на стоки от т.нар. голяма потребителска кошница.
Комисията за защита на потребителите ще има право да изисква практически всякаква информация, свързана с ценообразуването – включително производствени разходи, доставни цени, разходи за труд, компоненти на крайната цена и други търговски данни.
Срокът за предоставяне на информация няма да може да бъде по-кратък от пет работни дни.
Паралелно с това санкциите се увеличават значително. За нарушения глобите за юридически лица достигат до 100 000 евро, а при повторно нарушение се удвояват. Ако нарушението е извършено по отношение на повече от една стока или обект, наказанието ще се налага за всяко нарушение поотделно.
“Това, което е ясно, е, че се увеличава двукратно размерът на санкциите в Закона за защита на потребителите. Въвежда се нова административна тежест за подаване на информация в нов национален регистър и е напълно ясно деклариран стремежът на държавата да упражнява много по-строг контрол“, казва Попдончев.
Правна несигурност
Един от основните аргументи на бизнеса е, че новите текстове създават сериозна правна несигурност.
Според Попдончев проблемът е не само в самите законопроекти, но и в натрупването на различни регулации с припокриващи се понятия.
“Започват да действат два-три такива закона едновременно и има смесване на понятия. Например в Закона за въвеждане на еврото имаме ‘обективни икономически фактори’. В Закона за защита на конкуренцията се въвежда понятието ‘обективни икономически причини’ и по съдържание те са различни. Това създава правна несигурност.“
Може ли държавата да овладее цените?
Големият въпрос е дали подобни мерки изобщо могат да постигнат обявената цел – овладяване на цените.
Според бизнеса проблемът е, че държавата атакува последствията, а не причините.
„Ние в момента лекуваме края на проблема. Това е крайната цена и въобще не преглеждаме надолу по веригата – какви са структурните проблеми, които водят до това“, казва Попдончев.
Той посочва, че голяма част от инфлацията в момента е „привнесена“ – заради войната в Украйна, напрежението около Ормузкия проток и високите цени на енергийните суровини.
“Ще бъде непочтено, ако се каже на гражданите, че цените утре ще спаднат благодарение на каквито и да било мерки“, казва той.
По думите му дори при храните ефект може да има единствено при сезонните стоки и то заради по-голямото предлагане, а не заради самите законодателни промени.
“Невъзможно е изкривявания на пазара, натрупвани с десетилетия, да бъдат решени с магическа пръчка в рамките на една или две седмици.“
Какво следва
И двата законопроекта вече преминаха на първо четене в комисията по бюджет и финанси и предстои разглеждането им в пленарна зала.
Бизнесът настоява текстовете да бъдат обсъдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество и да бъдат консултирани по-задълбочено с работодателските организации и синдикатите.
“Подобни промени не могат да се случват от днес за утре“, казва Попдончев.
