Ограничаването на ръста на разходите в държавната администрация и премахването на автоматичните механизми, с които нарастват възнагражденията в определени публични сфери, са мерки, за които националните работодателски организации настояват отдавна. Що се отнася до тавана на възнагражденията, ако страната ни има нужда от нещо в момента, това е таван на разходите в бюджета, а не от различни тавани в икономиката. Такова мнение изрази Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК), в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Работодателските организации настояват отдавна и за съкращения на незаети щатни бройки в държавната администрация, но Попдончев изтъкна, че този инструмент не трябва да се използва еднакво за всички администрации. В някои от тях съществува недостиг на кадри поради ниските възнаграждения. Такива примери са Регионалната инспекция по опазване на околна среда и Агенцията по заетостта, посочи той.
Увеличаването на максималния осигурителен доход е проблем за бизнеса
Повишаването на минималните осигурителни прагове е нормална практика, като през последните години те обикновено растат с темп, който отговаря на размера на минималната работна заплата, каза Попдончев. Обявеното увеличение е от 5%.
"Увеличаването на максималния осигурителен доход е по-проблемно за бизнеса, особено когато това се случва след средата на годината. Предвижда се увеличението да важи от 1 август тази година, а размерът му да е 2300 евро, което на практика е ръст с 9%."
Ако се стигне до такова вдигане, работодателските организации ще настояват догодина да няма такъв ръст, за да не се стига до положение, в което през няколко месеца работодателите да не могат да планират общите си разходи за възнаграждения.
Попдончев отбеляза, че групата, която се осигурява на максималния осигурителен доход, е най-малката от осигурените лица и добави, че стремежът трябва да бъде не толкова да се увеличава осигурителният доход, а да се разширява базата, върху която се внасят осигурителни вноски. Това означава да има повече заети на по-високи доходи.
Това е разговор във връзка с посоката на развитие на пенсионната система като цяло, посочи гостът.
Справедливата цена може да има обратен ефект
Националните работодателски организации на този етап се въздържат от подкрепа на двата законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите поради предлаганите в тях неясни понятия, които създават правна несигурност за бизнеса, съобщи Попдончев.
Понятието "справедлива цена" е далеч от общото икономическо понятие в теорията и се различава значително от заложеното в Закона за корпоративното подоходно облагане, коментира той. Други неясни понятия са "прекомерно високи цени", "разумна норма на печалба" и те подлежат на допълнително изясняване, отбеляза гостът.
"Относно справедливата цена имаме опасения, че това може да доведе до повишаване на цените, а не до намаляване."
Заявката е, че тя ще се използва като ориентир, но всеки стопански субект, който предлага стоките и услугите си под тази цена, ще си каже, че няма причина да продължава да поддържа по-ниска цена от тази, която държавата смята за справедлива, макар и да не я налага административно, отбеляза Попдончев.
От друга страна, търговци, които продават над справедливата цена, ще бъдат заклеймени като нелоялни, без да са извършили нещо нелоялно, тъй като може да имат обективна икономическа причина да предлагат по-висока цена, счита той.
Според госта текстовете, които предлагат разширяване на списъка с нелоялни търговски практики в Закона за защита на конкуренцията също са спорни. Те прехвърлят доказателствената тежест върху търговците, които трябва да доказват, че нямат нелоялни търговски практики, ако Комисията за защита на потребителите (КЗП) има такива подозрения към тях.
"Това е неправилна правна техника и не би следвало да влиза в законодателството, защото влизаме в хипотеза да трябва да доказваме отрицателни факти. Подобно нещо в правото не би трябвало да се допуска", изтъкна събеседникът и добави, че е нужно между първо и второ четене да се направят предложения от народните представители за прецизиране на терминологията.
Регулаторен натиск
Друга слабост на законопроектите произтича от регулаторния натиск в условията на действащи промени в Закона за въвеждане на еврото от лятото на миналата година, които разшириха драстично правомощията на контролните органи, счита Попдончев.
"През миналата и от началото на тази година са извършени над 17 хил. проверки, над 4000 от тях са само на търговски обекти в търговията с хранителни стоки, установените нарушения са 380, т.е. под 10%."
Според госта правомощията, които се предоставят на КЗП чрез законопроектите да следи равнището на цените и дали те са прекомерно високи, са страни, тъй като тя не е контролен орган, а е регулатор.
"Голяма част от нормативната уредба предстои да бъде дописана в пет наредби към двата законопроекта. Това означава, че към момента не знаем, ако законът бъде приет, с какви текстове ще се прилага", изтъкна Попдончев. Според него тази неяснота влияе на пазара и то не в полза на потребителите, а в посока повишаване на цените поради несигурност, тъй като пазарите калкулират рисковете, включително законотворческия риск.
Вижте целия коментар във видеото.
