България е на финалната права да влезе в ОИСР. Членството в организацията е печат за качеството на институциите и двигател за пропазарни реформи
Темата накратко
- Въпреки политическата нестабилност от 2022 г. насам България е постигнала съществен напредък към членство в организацията.
- Амбициите са процесът да бъде завършен тази година, но остават няколко ключови стъпки, а във финалното решение има и политически момент.
- Членството в ОИСР дава импулс за реформи и се очаква да отвори нови възможности пред бизнеса.
По-малко от две години след Шенген и месеци след еврозоната България е напът да направи своеобразен външнополитически хеттрик, като стане част и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На страната ѝ остават няколко последни стъпки до заветната членска карта за т.нар. Клуб на развитите държави, като амбицията е до края на годината те да бъдат изпълнени.
"Въпреки че няма заложена крайна дата за завършване на присъединителния процес, заедно с колегите ми от българското правителство продължаваме да работим за това той да бъде завършен до края на тази календарна година", каза генералният секретар на ОИСР Матиас Корман по време на знаковото си посещение в София през февруари тази година.
Компании от различни сектори, с които "Капитал" се свърза, очакват членството да има реални ползи за бизнеса. Някои определят членството в ОИСР като дори по-важно от приемането на еврото, а също и като финална стъпка от интеграцията на България в западната икономическа архитектура. Организацията се приема на първо място като сертификат за качество - сигнал, че институциите, регулациите и бизнес средата следват същите стандарти като тези в най-развитите държави.
За България присъединяването в този престижен клуб може да отключи нови възможности - от подобряване на институциите и законодателството, през привличане на чужди капитали, до нов импулс за износа и инвестициите. Страната винаги се е нуждаела от някакъв външен стимул, за да се развива и да прави реформи, и след като в последните две десетилетия повечето големи цели бяха отметнати (като се почне от НАТО и ЕС и се стигне до еврото и Шенген), е нужен нов тласък. ОИСР по замисъл трябва да е постоянен двигател, като захранва членките си с данни и експертни анализи, които да им помагат да формират по-добри политики и да осигуряват по-добър живот на гражданите си.
На финалната права
От 2022 г. насам, когато започва официално присъединителният процес, в България са се сменили девет правителства. Въпреки политическата нестабилност за това време страната е успяла да получи положителни оценки в 19 от 25 тематични направления - или приблизително три четвърти от пътя са изминати. Оставащите стъпки е възможно да бъдат изпълнени в рамките на тази година, а новото правителство на Румен Радев също обещава да работи в тази посока: "Постигането на пълноправно членство в ОИСР" е един от приоритетите, които той очерта при встъпването в длъжност на кабинета. За да се случи това обаче, остава да се приемат законодателни промени в няколко ключови области, част от които вече са в ход - в сферата на антикорупцията, въвеждането на депозитна система в управлението на отпадъци, както и промени в Закона за насърчаване на инвестициите, за да се осигури еднакво третиране на страните - членки на ОИСР, извън ЕС.
Пред "Капитал" вицепремиерът Атанас Пеканов определи присъединяването към ОИСР като стратегическа цел за България и потвърди ангажимента на държавата то да се случи "възможно най-бързо" (цялото му изказване виж в карето).
Към момента само пет държави от ЕС все още не са част от ОИСР, сред които и България. Това обаче може скоро да се промени - общо три държави от Европа официално са в процес на присъединяване и са на финалната права: освен България това са още Румъния и Хърватия. В Южна Америка Аржентина, Бразилия и Перу също полагат усилия да станат членове, а в Азия - Индонезия и Тайланд.
Трите страни от ЕС се движат почти в синхрон. Според информация в местни медии обаче Румъния, изглежда, вече е изпълнила техническите критерии и има очаквания за официална покана за членство през юни, докато на България все още ѝ остават няколко препоръки, по които трябва да получи положителна оценка.
Тъй като крайното решение за членство трябва да се вземе с единодушие от настоящите страни членки, политическият фактор също трябва да се вземе предвид. Според неофициална информация прегледите и на трите европейски страни срещат затруднения с Комитета по търговия на ОИСР и съответно с получаването на покана за членство заради администрацията на Тръмп, която смята търговската политика на ЕС за дискриминационна. Публикации в хърватски медии от миналата година също посочват, че САЩ поставят пречка пред присъединяването на страната към ОИСР. Въпреки това е важно България да изпълни техническите условия и да стои в готовност за покана, когато се отвори дипломатически прозорец. Лош сигнал би било, ако Румъния и Хърватия станат членки на ОИСР преди България, въпреки че са започнали в пакет присъединителния процес, предупреждават експерти.
Невидимите ефекти
Свободното пътуване в Шенген и еврото в джоба са неща, които се усещат от всички. За разлика от тях, ползите от членството в ОИСР не са толкова видими, но са не по-малко важни. Основните плюсове са абстрактни и трудно измерени - засилените институции и подобрената бизнес среда не могат да се докоснат. А от приемането не произтича и директно финансиране като това от фондовете на Европейския съюз - дори напротив, всички членки участват с вноска в бюджета.
"Членството в ОИСР не е просто формално признание за определено равнище на развитие. То означава, че институционалната рамка на страната е в значителна степен съгласувана с практиките на развитите икономики в области като борба с корупцията, качество на регулациите и държавното управление и либерализация на търговията и капиталовите потоци", обяснява Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи, независим консултативен орган към Министерския съвет. "Казано накратко, ОИСР може да се разглежда като сертифициращ орган за институционално качество", обобщава той.
Именно в това е добавената стойност на ОИСР за България в момента - допълнителен външен стимул за реформиране на публичния сектор и постигане на реална институционална конвергенция на страната с най-развитите икономики, коментира пред "Капитал" Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика (ИИП).
Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономически политики (ИИП): „Усилията за присъединяване към ОИСР могат да помогнат за справяне с някои от основните проблеми в управлението на страната – злоупотребите с публични средства и борбата с корупцията. Отделно, спазването на стандартите на ОИСР се очаква да подобри изпълнението на обществените поръчки – сфера, в която отдавна съществуват проблеми, свързани с недостатъчната конкуренция.“
От репутационна гледна точка най-важният ефект е сигналът към международните инвеститори, че страната прилага предвидими правила, добри регулаторни практики, високи стандарти за управление и устойчиви икономически политики, посочва и Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК). Самият присъединителен процес стимулира реформи в области като корпоративното управление на държавните предприятия, регулаторната политика, борбата с корупцията, публичното управление, данъчната прозрачност и инвестиционната среда.
А това има пряко значение за бизнеса, защото подобрява предвидимостта, намалява административната тежест и повишава доверието в институциите. Членството в ОИСР би улеснило и достъпа на българските компании до международни пазари, партньорства и инвестиции, коментира Минчева. Тя подчертава обаче, че за бизнеса е важно тези реформи да не останат само "на хартия", а да има реална промяна в инвестиционния процес, бизнес средата, образованието и останалите засегнати сфери.
Мария Минчева, зам.-председател на БСК: „Присъединителният процес стимулира реформи в области като корпоративното управление на държавните предприятия, регулаторната политика, борбата с корупцията, публичното управление, данъчната прозрачност и инвестиционната среда... За бизнеса е важно тези реформи да не бъдат само "на хартия", а да има реална промяна в инвестиционния процес, бизнес средата, образованието.“
Да се появиш на капиталовата карта на света
Основният позитив за бизнеса се корени в две взаимносвързани направления - достъп до нов тип капитал и структурно намаляване на неговата цена. В момента България е извън радара на някои от най-големите световни инвестиционни фондове, включително пенсионни, застрахователни и държавни фондове, тъй като много от тях имат строги вътрешни мандати, които изрично им забраняват да инвестират в страни извън ОИСР. Това коментира пред "Капитал" Северин Въртигов, главен търговски директор на Enery. С приемането ни страната автоматично ще стане "инвестируема дестинация" за глобални играчи, търсещи дългосрочна и предвидима доходност, смята той.
Членството също така води до намаляване на рисковата премия и изискуемата норма на възвръщаемост, тъй като дава сигнал за по-нисък държавен и институционален риск. "Когато изискуемата норма на възвръщаемост намалее, проектите, които до момента са изглеждали гранично рентабилни, стават финансово привлекателни", разяснява още Въртигов. По-ниската цена на финансиране пък от своя страна ще означава, че по-малка част от генерирания от бизнеса паричен поток ще изтича за обслужване на скъп капитал, а вместо това ще остава в местната икономика - под формата на инвестиции и заплати.
Осезаемо положителен ефект върху цялостната инвестиционна среда, както и по-зрял и ликвиден пазар като ефект от членството в ОИСР очаква и изпълнителният директор на AG Capital Павлин Петков. Групата има дейност и проекти в сектора на недвижимите имоти в България, Румъния и Полша, а разликите между страните са видими. Ако следваме примера на Полша, която е член на ОИСР от 1996 г., за България и Румъния това би означавало по-високо доверие от страна на международни инвеститори и финансови институции, което пряко ще улесни достъпа до капитал, финансиране и установяване на стратегически партньорства, казва още Петков.
Според него членството ще доведе и до по-високи изисквания за прозрачност и отчетност, което ще наложи бизнесът да се адаптира, като прилага по-строги вътрешни процеси, а в дългосрочен план ще повиши качеството и устойчивостта на бизнес средата като цяло.
На това мнение е и Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директор на "СОФ кънект" - фирмата, концесионер на софийското летище "Васил Левски", която наскоро набра 450 млн. евро финансиране за изграждане на Терминал 3 и модернизация на съществуващата инфраструктура. "Присъединяването към ОИСР би разширило допълнително достъпа до капитал. Членството се възприема от международните институционални инвеститори като знак за високо качество на регулаторната рамка, последователност на политиките и прозрачност. Това би довело до намаляване на възприемания за страната риск, разширяване на инвеститорската база и по-добри условия за финансиране на мащабни и капиталоемки проекти като транспортната инфраструктура", коментира той пред "Капитал".
Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директор на "СОФ Кънект": Присъединяването към ОИСР би разширило допълнително достъпа до капитал. Членството се възприема от международните институционални инвеститори като знак за високо качество на регулаторната рамка, последователност на политиките и прозрачност.
От "Мелексис България", част от белгийската група Melexis, коментират пред "Капитал", че компанията приветства потенциалното членство на България в ОИСР като важна стъпка за утвърждаването на страната в общността на икономически развитите нации. "Като ключов глобален играч, инвестиращ на българския пазар, този процес подкрепя нашия бизнес в няколко основни направления. Членството в ОИСР изпраща силен сигнал към международните инвеститори, че България спазва високи стандарти в области като корпоративното управление, инвестициите и борбата с корупцията. Тази стабилност и предсказуемост са от решаващо значение за компании като Melexis, която оперира в сферата на автомобилната електроника и полупроводниците", посочват от компанията - производител на чипове.
Шанс за реални реформи в институциите
Според доклад на Съвета за икономически анализи при страни с по-ниски първоначални институционални показатели, каквито са били страните от Вишеградската група преди присъединяването им, членството в ОИСР е последвано от трайни подобрения във върховенството на закона, борбата с корупцията, качеството на нормативната уредба, гласността и отчетността.
Това е особено важно за България, тъй като част от институционалните показатели на страната към началото на 2022 г., когато започна присъединителният процес за България, са по-ниски не само спрямо страните от Вишеградската група преди тяхното присъединяване към ОИСР, но и спрямо нивата на България преди влизането ѝ в ЕС, обяснява Пламен Ненов, секретар на съвета. Следователно процесът на присъединяване може да има реален ефект върху институционалната среда, а не само репутационен.
Това подобрение се отразява в реални икономически показатели, а именно търговията и преките чуждестранни инвестиции. ОИСР не е търговска организация и не намалява директно търговските разходи, но по-добрите институции, по-голямата прозрачност и регулаторното сътрудничество могат косвено да насърчат търговските потоци, добавя Ненов. По отношение на чуждите инвестиции ефектът вероятно идва както през институционалното подобрение, така и през репутационния сигнал към инвеститорите.
Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи: „Нашият анализ показва, че при страни с по-ниски първоначални институционални показатели, каквито са били страните от Вишеградската група преди присъединяването си, членството в ОИСР е последвано от трайни подобрения във върховенството на закона, борбата с корупцията, качеството на нормативната уредба, гласността и отчетността.“
Какво реално се промени досега?
Самият процес на присъединяване към ОИСР служи като катализатор на реформи. Във връзка с него България вече е приела редица законодателни промени, за да приведе националната си правна рамка в съответствие със стандартите на организацията и да отговори на техническите прегледи.
Експертите посочват няколко интересни примера - това са въвеждането на мултифондовия модел в пенсионното осигуряване и предстоящата "депозитна система" в управлението на отпадъци.
От предприетите до момента мерки във връзка с членството в ОИСР е видимо въвеждането на стандартите за държавни предприятия с промени в Закона за публичните предприятия, дава пример Ясен Георгиев от ИИП. "Въведени са по-ясни правила за подбор на бордовете им и изисквания за независимост на членовете и отчетността им. С тези промени частично, макар и не пълно се ограничават политическите назначения и се постига по-голяма прозрачност", обяснява той. Проблемът тук не е толкова в самите нови законови текстове, колкото в превратното им прилагане - при постоянно сменящите се правителства се запазва и силният натиск за разчистване на бордовете независимо от качествата на мениджърите и мандатите им.
По отношение на данъчна прозрачност има напредък в хармонизирането на международните стандарти за избягване на данъчни злоупотреби и подобряване на обмена на данни с други държави и юрисдикции.
Георгиев посочва още, че се наблюдава постепенна промяна в начина, по който се пишат закони и се правят политики, макар ефектите в тази сфера все още да са ограничени, а именно: вижда се известен напредък с разширяване на оценките на въздействието на законодателството и опитите за провеждане на по-систематични обществени консултации.
Друг пример, който може да се извлече от публични документи, е т.нар. закон за лобизма (формално Закон за прозрачност и почтеност в управлението), който беше приет през март тази година и който според Министерството на правосъдието също е бил препоръчан от ОИСР.
Според проверка на "Капитал" в застрахователния сектор например са приети промени в Кодекса за застраховането, свързани с отпадане на изискването за реципрочност при лицензиране на клонове на застрахователи от трети държави. Целта е хармонизация с принципите на свободно движение на услуги и капитали, заложени в процеса по присъединяване към ОИСР, като част от по-широкия ангажимент за либерализация на пазара.
В областта на обществената сигурност и услуги са предложени изменения в Закона за частната охранителна дейност, които имат за цел премахване на несъответствия с Кодексите за либерализация на капитали и текущи невидими операции на ОИСР. Промените са насочени към осигуряване на недискриминационен режим за достъп до пазара и премахване на ограничения, които засягат държави извън ЕС, ЕИП и Швейцария. Законопроектът е внесен, но към момента не е приет.
В наказателното и административно-наказателното право са приети промени, свързани с борбата с корупцията. Те включват изменения в Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания, насочени към подобряване на отговорността на юридически лица при подкуп на чужди длъжностни лица. Мерките са част от изпълнението на препоръки по фаза 4 на мониторинга по Конвенцията за борба с подкупването в международните търговски сделки на ОИСР.
В данъчната и финансовата сфера са предложени изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързани с трансферното ценообразуване и автоматичния обмен на информация, включително привеждане в съответствие с Ръководството на ОИСР и международните стандарти BEPS. Те целят повишаване на данъчната прозрачност и ограничаване на практиките за прехвърляне на печалби.
В допълнение, изменения в Закона за обществените поръчки вече са насочени към въвеждане на екологични критерии при възлагането на обществени поръчки, в съответствие с препоръките на ОИСР за устойчиво и ефективно разходване на публични средства.
Предприети са и промени в други сектори - включително електронно управление, киберсигурност, управление на отпадъците и научните изследвания и иновациите - с цел намаляване на административната тежест, подобряване на регулаторната среда и повишаване на ефективността на публичните услуги. Част от тези промени са приети, други са в процес на обсъждане или на законодателна подготовка.
Списъкът не е изчерпателен, а самият процес до голяма степен не е публичен. "Поради конфиденциалността на процеса не можем все още директно да свържем всички регулаторни и законодателни промени с препоръки на ОИСР", обяснява Пламен Ненов. След края на присъединителния процес документите от различните комитети ще станат публични и тази информация ще даде представа за това кои законодателни и административни промени са били направени в резултат от присъединителния процес.
Или както Ясен Георгиев обобщава: Процесът по присъединяване към ОИСР вече е довел до реални законодателни подобрения в България, но ключовият въпрос остава изпълнението и именно там се крие потенциалът за истинско въздействие и постигане на положителните ефекти от членството в ОИСР.
По темата работиха и Боряна Генчева, Иглика Филипова, Ивайло Станчев
