"В световен мащаб бирата е най-консумираната напитка след водата и чая. А в Европа - след водата. Така че българинът, като един истински европеец, пие бира", казва изпълнителният директор на Съюза на пивоварите в България (СПБ) Ивана Радомирова и подчертава, че още след Освобождението, когато е започнало промишленото производство на бира и са се открили първите заведения, пивото се е превърнало в символ на градската култура, която свързва страната ни с Европа: "Защото първите пивоварни у нас са направени или от българи, които са учили в Западна Европа, или от майстори пивовари и инвеститори, дошли от Австро-Унгарската империя, сегашна Чехия и от Швейцария".
Тя добавя, че оттогава досега внимание заслужава не само индустрията, но и българската пивоварна наука. "Преди 90-та година за първи път у нас се създават специални пива с диетични ефекти и дори радиопрофилактично действие. Няма конкретни данни за производството на такива пива в другите страни, у нас те са били създадени от колектив от Института по пивоварна промишленост, Националния център по радиобиология и радиационна защита, ВМА и една от пивоварните", разказва Радомирова.
Сега, 145 години след основаването на първата пивоварна в България, у нас има 40 предприятия за производство на бира – микро, малки и големи компании. Годишната консумация в страната на глава от населението е 76 литра, като в това число влиза и безалкохолната бира, сочат данните на СПБ и Пивоварите на Европа.
Кой обаче пие най-много бира, как се различава отношението на мъжете и жените към пивото, кои българи са най-склонни да експериментират с нови вкусове и как пазарът посреща всичко това?
Как жените си избират бира?
Според Радомирова жените в България са интересни консуматори - те подбират внимателно, искат да знаят какво пият и да имат възможно най-много информация:
"Те искат да знаят много повече за състава, дали при умерена консумация бирата е съвместима с балансирания начин на живот, дали е подходящото за тях питие. Мъжете също, но жените са много по-активни в това отношение".
Добавя, че те по-често в сравнение с мъжете предпочитат безалкохолната бира и освен това се интересуват от хранителните стойности на пивото. Което също е от значение при решението им коя точно бира ще си вземат.
"Жените много се интересуват от съставките на бирата и най-вече - от енергийната и хранителната стойност. Сходни изследвания има и в други държави, но не във всички страни този интерес е толкова ясно изразен. При анкети, които се правят в национално представителни проучвания, жените държат да имат тази информация, а мъжете не толкова. Тези нагласи зависят и от възрастовия профил на потребителите", добавя Ивана Радомирова и посочва, че на етикетите на бирите, произведени от членовете на Съюза на пивоварите в България, има такава информация.
Иначе за миналата година данните показват, че жените средно пият бира по 6.5 пъти месечно. Най-често консумират тези на възраст между 40 и 49 години - средно по 9.5 пъти. Най-малко пък младите дами между 20 и 28 години - близо 4 пъти месечно.
Има обаче и отчетлива разлика между отделните региони на страната. Най-често жените пият бира в Северния централен район, a най-рядко - в Южен централен.
Според Радомирова жените много се влияят и от това как им се представя категорията.
"През 2016- 2017 г. имаше една специална общоевропейска кампания, която се комуникираше под мотото "Love beer" и беше насочена специално към дамите. Към младите жени, за да се запознаят с качествата и етикета на бирата и да решат дали да консумират пенливата напитка - колко, как. Проектът имаше много интересни инициативи и ние в България се включихме много активно", казва тя и добавя, че през трите години на кампанията, честотата на консумация на бира от жените се е увеличила до средно 9 пъти месечно.
Каква бира и защо пият по-младите?
Бумът на безалкохолната бира се вижда не само от статистиките, но и от рафтовете в магазините, където асортиментът от такова пиво се увеличи значително, а според Радомирова това се дължи най-вече на по-младите у нас:
"Големият пик на безалкохолната бира в най-голяма степен се свързва с промяната в поколенческия профил на консуматорите. Младите хора сега се интересуват от здравословния начин на живот, спортуват. Те приемат безалкохолната бира като една полезна напитка".
По думите ѝ по-младите са и тези, които най-често пробват бири, различни от класиката на светлото лагер пиво. Акцентира обаче и върху друг интересен щрих в поведението им.
"Младите хора все повече избират компании, за които знаят, че са социално отговорни и отделящи внимание на опазването на околната среда. Имаме сравнителни данни от изследвания, които сме правили през пет или шест години – дали консуматорите ги мотивира да предпочитат дадена марка, ако знаят, че една компания е социално отговорна и "за" устойчивото развитие – т.е. еко отговорна. Вече над 60% от хората до 43 годишна възраст заявяват, че това влияе на техния избор", посочва Радомирова, добавяйки, че данните са от българско проучване от 2024 година.
Според нея при повечето млади хора, а и при жените, има и друг важен акцент - те много подкрепят въвеждането в страната на работеща депозитна система за връщане на пластмасови бутилки и кенчета от напитки, при покупката на които потребителят ще плаща такса за опаковката. Тя обаче ще му се възстановява при връщане на тези бутилки и кенове във всеки магазин за храни и напитки, което е в основата на депозитната система.
"Но Министерството на околната среда и водите постоянно отлага законодателството за нея, като закъснението вече застрашава изпълнението на Регламента за опаковките и отпадъците за опаковки. Това провокира голямо безпокойство и тревога в производителите на бира, безалкохолни напитки и бутилирани води. Апелът ни е час по-скоро да се рестартира диалогът с МОСВ и да се постигне прозрачност и предвидимост по регулациите за депозитната система", добавя Радомирова.
Как се променят мъжете фенове на бирата?
Според данните на Съюза на пивоварите мъжете пият бира значително по-често от жените – средно около 9 пъти месечно. Най- често пият мъжете на възраст между 30 и 49 години, а най-рядко тези на 20 – 28 г.
"Тези мъже, които сега са над 50 години, са много по-различни от предишното поколение на 50 години. Не са така консервативни в предпочитанията си, дори напротив. В София и в другите големи градове все по-популярни стават специализираните малки магазинчета, в които няма сервитьор, сам си взимаш бирата и има високи масички отпред, където хората стоят, говорят си прави и си пият бира. Това много се харесва на мъжете", казва Радомирова.
Добавя, че мъжете, особено по-младите, обичат да опитват различни стилове бира, но все пак остават по-големи почитатели на популярни брандове: "Те експериментират, пробват. Но си имат определени предпочитания към дадени марки, към които са много по-лоялни, отколкото жените. Категорично е така".
Кой посяга към по-различните видове бира?
Радомирова обръща внимание на относително по-новите видове бира на българския пазар - IPA (India Pale Ale - индийски светъл ейл) и това кои българи посягат най-често към нея. Използва я за пример за това какъв е профилът на хората, които обичат да експериментират по отношение нюансите във вкусовете, ароматите, цялостното усещане и характер на бирата, която пият.
"Българите вече харесват IPA. Особено по-младите, по-любопитните и особено хората в големите градове. Както и сънародниците ни, които по-често ходят в чужбина и разполагат с по-високи бюджети. Много от тях предпочитат или поне обичат да експериментират с такъв тип бири", казва тя, но подчертава, че въпреки това лагерът продължава да е безспорен лидер на пазара.
"Лагер бирата тип пилзнер е около 97% от пазара, но въпреки това потребителите все по-често обичат да експериментират. Например, ако те са живели по-дълго време или са били студенти, да кажем във Великобритания. Като се върнат тук, те искат и тук да пият тези стилове, които са пили там. Особено за младите хора, това е нормално консуматорско поведение – те са по-отворени за експериментиране. Само допреди десет - дванайсет години българският консуматор беше изключително консервативен. Сега е съвсем различно", добавя Радомирова.
Чешка или белгийска?
Въпреки навлизането на все повече вносни марки бира, според Ивана Радомирова у нас чешката бира продължава да е на пиедестал и е по-харесвана спрямо белгийската.
"Чешката бира във всички случаи. И ще ви кажа веднага защо. Първо защото в България се произвеждат вече лицензионно четири чешки бири. Обичайно те са лагер тип пилзнер бира. Българинът е свикнал традиционно с тази бира още от създаването на първите пивоварни у нас. Да не забравяме, че Основоположниците на пивоварната индустрия в България са чехи. Тази традиция, тази култура съществува вече 145 години. Естествено е да се предпочита чешката бира. И това го казвам не защото само така си мисля, но и защото историята и фактите го потвърждават", казва Ивана Радомирова.
Големите градове и по-малките населени места
Според данните на Съюза на пивоварите в България в населените места, в които има домашно производство на алкохолни напитки, това влияе на консумацията на бира.
"Обичайно в по-големите населени места и най-вече София, Варна, Бургас, се предлага едно много по-широко разнообразие от бири, защото просто има много повече хора. Разбира се, и те имат много повече вкусови изисквания. Тоест, там диапазонът във всички случаи е по-широк и постоянно се поддържа, за разлика от по-малки населени места", добавя Ивана Радомирова.
Безалкохолната бира, пластмасовите бутилки и все по-голямото разнообразие
Безалкохолната бира, намаляването на пластмасовите бутилки за сметка на стъклените и все по-голямото разнообразие на различни видове бири са най-отчетливите промени, които се наблюдават на бирения пазар у нас, а и не само.
"Това повишаване на търсенето на безалкохолно и нискоалкохолно пиво не е само в България. Тази тенденция е изключително силно изразена във всички европейски страни, като в това отношение бих казала, че на първо място са Испания, Полша, които безспорно са големи пазари", казва Радомирова, но добавя, че у нас най-често младите и жените посягат към този вид бира.
Това не е единствената промяна в пазара и потреблението в България. Допреди 8 години в България пазарният дял на бирата в пластмасови бутилки е бил 63%. "Не бих казала, че това бяха данни, с които можем да се гордеем, но оттогава досега делът на пластмасовите бутилки се е свил значително – до 43%, а и всички наши опаковки са 100% рециклируеми. Но все пак в бирената култура стъклените бутилки и наливното пиво продължават да са на почит", подчертава Радомирова.
На този фон кеновете набират популярност, което ясно се вижда през последните 5 години. Стъклените бутилки също запазват стабилното си присъствие.
"Хората си мислят много често, че бирата в пластмасови бутилки е една, в кенчета е друга, в кегове - трета, а в стъкло - четвърта. Не, това не е вярно. Просто това е една варка, която се разпределя в различни опаковки. Запазването на качеството на пивото обаче в много голяма степен зависи от опаковката. И най-добре бирата се съхранява, разбира се, в стъклените бутилки. Но нещо много важно тук да уточним. Изключително важно е как се съхранява бирата, след като излезе от пивоварната. Защото и най-хубава да е бирата, ако бъде изложена на директни слънчеви лъчи и на висока температура повече от 24 часа, което много често се случва, особено в летния сезон, вероятността да ѝ се променят вкусовите и ароматни качества е много голяма", казва Ивана Радомирова и подчертава, че единственият стабилизатор в бирите е хмелът.
Според Съюза на пивоварите в България тенденцията пиенето на бира традиционно да е през по-топлите месеци, започва леко да се променя. Все по-голям става изборът на тъмни бири, с наситен вкус и характер, специфичен за зимните месеци и типичните за сезона ястия. Но все пак около 55% от бирата в страната продължава да се консумира в периода май – септември.
Радомирова подчертава и друга ясно изразена тенденция - разширяването на портфолиото от премиални бири в България: "Специално това са лицензионни марки – популярни международни брандове, които се прозвеждат по лиценз, а е много сложно да се получи такъв лиценз от съответния производител. Благодарение на уменията на нашите майстори пивовари този сегмент се разширява и в тази посока се правят много интересни предложения".
По думите ѝ в момента в България общо се произвеждат над 200 различни марки и асортимента бири, включително със сезонните предложения, като например - светло и тъмно пиво на дадена марки.
От Съюза на пивоварите в България наблюдават и вноса на бира от чужбина. "Всяка година следим този процес през данните, които получаваме от Националния статистически институт. Общо взето съвсем малко е увеличението. Още повече, че голяма част от така наречените ,"вносни бири" всъщност се произвеждат в нашите български пивоварните, които са локации на мултинационалните компании "майки". Естествено има и редица марки бира, които се позиционират на пазара от други местни вносители. Но обичайно от общата консумация, около 5-6% са вносните бири", добавя тя.
По отношение на българските крафт пивоварни Ивана Радомирова казва: "Разбира се, и през 2025 г. продължава развитието на тези микро-пивоварни. Колкото и условно да е това, защото занаятчийските бири не винаги са точно тези марки, които се комуникират като такива. Но приемаме, че това е занаятчийска бира, която се прави по-скоро с ръчни процеси и с по-различен тип дрожди, които са с горна ферментация".
Накъде гледат пивоварите и науката?
По думите на Ивана Радомирова развитието на българските пивовари винаги се свързва с иновациите и капиталовите инвестиции.
"Само давам пример - за миналата година инвестициите в дълготрайни материални активи са 88 млн. лева. Освен това в момента в България се доизгражда една от най-големите инвестиции в малцовата индустрия - изграждане у нас на завод на най-големия производител на малц в Европа "Малтери Суфле". Там е огромна инвестиция с амбицията това да стане най-големият малцерай на Балканите", посочва тя и добавя, че за последните пет години капиталовите инвестиции на българските пивовари общо надхвърлят 331 млн. лева.
"Важно е да се отбележи, че българските пивовари в последите години направиха мащабни инвестиции за зелена трансформация. Всички компании изградиха фотоволтаични паркове. Големите компании са с био-анаеробни инсталации за пречистване на отпадните води и биогаз. Благодарение на иновативните технологии се намалиха съществено разходите за вода", добавя Радомирова. Преди 15 години за производството на един литър бира са били необходими около 14 литра вода, сега те са между 4 и 3 л., като в някои заводи тези стойности се е свили до 2.8 литра.
Според нея това доприняся и за имиджа на българските пивовари и добавя, че преди 3 години независимо изследване на клона на Международния репутационен институт в Европа е показал, че българската пивоварна индустрия е с най-висока репутация в Европа, а на следващата година сме втори след Чехия: "Но това е много достойна позиция. Все пак да не забравяме, че има само две държави, където пивоварството е част от културното наследство на човечеството - Белгия и Чехия".
По отношение на пивоварната наука Радомирова подчертава, че традицията ѝ се продължава от млади учени в Университета по хранителни технологии, Пловдив.
"За последните пет години в България от нашите вече доста малко останали професори и изследователи в пивоварната науката са направени около 30 различни изследвания и публикации, свързани с пивоварната технология и хранителните качества на бирата, Те отразяват резултатите от научните експерименти и разработки, които са насочени към повишаване на антиоксидантното съдържание и другите специфични хранителни елементи в състава на пивото. Всички те са много съществени за ефекта от умерената консумация на бира", казва Радомирова допълва: "Защото за всички нас е важно българската бирена култура да продължава да се развива, пивото да продължава да бъде социално питие, което "хората сбира, без да ги опива", както се казва по време на водосвета по случай празника на българските пивовари – Илинден. Така че, както повелява и девизът на българските пивовари – консумирайте пенливата напитка с удоволствие и мярка".
