Липсата на реформи може допълнително да влоши състоянието на държавните финанси
"Край на хроничните бюджетни дефицити" и по-разумно управление на държавните финанси - тези обещания се чуваха от партията на премиера Румен Радев по време на предизборната кампания само преди няколко месеца. Сега, когато "Прогресивна България" вече държи цялата власт, очакванията за затягане на бюджетната дисциплина бяха попарени, а държавните финанси се оказаха прогресивно на червено. Проектобюджетът за 2026 на финансовия министър Гълъб Донев залага рекордни разходи 56.8 млрд. евро (45.4% от БВП) - повече, отколкото в проекта, който доведе до падането на кабинета "Желязков" в края на миналата година. И още по-притеснителното - безпрецедентен дефицит 5.7%, какъвто никое правителство в последните повече от 20 години, включително по време на финансовата криза 2008-2010 г., не си е позволявало да предложи.
Управляващите казват, че са избрали по-честния подход - да извадят на масата всички скрити и задържани от предишни правителства разходи и да покажат на обществото реалното състояние на държавните финанси. И обещават реални промени и политики с бюджета за 2027 г., когато дефицитът ще бъде свит до 3.8% от БВП.
Проблемът е, че спиралата на растящи разходи без реформи и с вземане на дълг ще има своята цена - повече инфлация, голяма част от парите в икономиката се харчат неефективно, а в по-дългосрочен план тази щедрост на държавата "изяжда" и потенциала на частния сектор. Влизането на България в процедура по прекомерен дефицит в комбинация с проруските изказвания на премиера Румен Радев може да изплаши и единиците инвеститори, които гледат към страната. А това намалява потенциала за растеж.
Що се отнася до публичните финанси, проблемът очевидно не започва с настоящия бюджет. Негативната тенденция се развива вече няколко години – бих казал още от периода след 2020 г. – и е резултат от последователно натрупване при различни управления. Независимо как оценяваме причините, по-важното е, че предложеният бюджет за 2026 г. засега не показва обръщане на тази тенденция. Напротив – в сегашния си вид той по-скоро показва нейното задълбочаване. - Димитър Радев - управител на БНБ, пред БТА
Без реформи
Ако нещо описва най-точно проектобюджета "Донев", това е липсата на съществени реформи. Дали поради съпротива от страна на бюрократичната машина, липса на политическа воля, на време или пък нежелание да се оберат негативите от евентуално орязване на разходи - бюджетът оставя усещането, че финансовото министерство е събрало разчетите и исканията на отделните ведомства, теглило е чертата и чисто счетоводно е констатирало крайния резултат. Без много реформи, съкращения или оптимизации. Козметични промени като вдигането на винетките и ограничаването на малко на брой извънредно високи заплати в публичния сектор са мерки, които не променят особено цялостната картина, но пък имат силен медиен и обществен отзвук.
Параметрите в проекта са в пряк разрез с ограничението от 3% дефицит, заложено в Закона за публичните финанси и правилата на ЕС. На практика държавата тази година ще е похарчила близо 7 200 000 000 евро повече, отколкото е успяла да събере като приход. За да си представим по-добре колко е голямо това число с много нули, ако се раздели поравно между всички български граждани, се падат по около 1120 евро на човек - сума, която те няма да платят сега под формата на по-високи данъци, но която се трупа на сметката на държавата под формата на заеми. Обещанието е през следващите две години минусът да се свива - докато достигне 3% през 2028 г. На начислена база (това са числата, които гледа ЕК) дефицитът ще е 5.4% от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно консолидиране до 3.9% от БВП през 2027 г. и 3.3% от БВП през 2028 г.
В този бюджет липсват всякакви реформи, той е проинфлационен и няма да доведе до нищо добро. - Ивайло Мирчев - съпредседател на "Да, България", пред журналисти
Така публичният дълг ще продължава да расте - с над 19 млрд. евро общо за тази и следващите две години, като според плановете на финансовото министерство ще се увеличи с 8 процентни пункта и ще достигне 35.2% от размера на икономиката през 2028 г. На практика номиналният размер на дълга ще се е удвоил за четири години, а това означава, че държавата ще трябва да отделя все по-голям ресурс за неговото обслужване - според прогнозата разходите за лихви ще се увеличат от 0.5% от БВП през 2024 г. до 1.2% през 2028 г. Така ако държавата продължава да не ограничава разходите си, въпросът ще бъде не дали ще се вдигат данъци, а кога.
Полубюджет - полуотчет
Управляващите също признават, че в проекта за 2026 г. не са залегнали техни политики. Финансовият министър Гълъб Донев определя план-сметката като "бюджет на реалността" и преходен бюджет - който да извади на светло "счетоводните трикове" от последните години, да се разплатят всички задължения, които са били отлагани във времето (на стойност 2.2 млрд. евро по данни на МФ), и да се започне на чисто от догодина. И допълва, че не е привърженик на шоковото съкращаване на разходи, тъй като икономическата цена от подобен ход би била твърде висока.
Донякъде логично звучи и аргументът, че само за няколко месеца трудно могат да се вкарат под контрол държавните финанси: когато влезе в сила дълго закъснелият бюджет 2026, по-голяма част от годината вече ще е минала в условията на удължителен закон, при който разходите до голямата степен се случваха на автопилот и бяха изпуснати. Или както посочват пред "Капитал" експерти - финансовото министерство сега прави "полубюджет - полуотчет", а надеждите са повече реформи да залегнат в сметките за 2027 г.
И все пак: остава усещането, че и сега можеше да се действа с повече размах, каквито бяха очакванията.
Бюджетът не става за чеп за зеле. Имам чувството, че не е написан от българското правителство, а от българската олигархия. - Асен Василев - лидер на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър, пред bTV
Единствената по-смела реформа, която беше отлагана с години - държавните служители да поемат личната част от осигуровките си наравно с частния сектор, няма да има реален ефект за бюджета. Тъй като служителите ще бъдат компенсирани така, че нетният им доход да не намалее, на практика реформата донякъде губи смисъла си.
Но пък има и резерви. Капиталовата програма, изглежда, е планирана твърде амбициозно - за 9.4 млрд. евро, или с близо 60% повече от 2025 г. Това може да се обясни с крайния срок за проектите по ПВУ, които трябва да бъдат завършени до края на август. В същото време за първите пет месеца на 2026 г. държавата е извършила капиталови разходи за едва 1.8 млрд. евро според данни на Министерството на финансите.
Добрата новина е, че се запазва данъчната политика. Но това е единствената добра новина. Липсата на амбиция в бюджета ни обрича на един мандат свръхдефицит. - Владислав Горанов - депутат от ГЕРБ и бивш финансов министър
Ще бъдем честни
Финансовият министър казва, че е предпочел по-различен подход при изготвянето на финансовия план на държавата за тази година в сравнение с предшествениците му - без нереалистично завишаване на очакваните приходи и "счетоводни трикове" като авансово плащане на данъци и извънбалансови операции. На практика част от проблемите тази година идват именно заради подобни еднократни "финансови гимнастики", като например прехвърляне на бюджетни плащания през държавната ББР или като авансово внесения данък от банките миналата година, или отлагане на разходи. Когато техният ефект се изчерпи, това ще помогне и за намаляването на дефицита догодина.
В проектобюджета за 2026 г. има и някои позитиви. Основните данъци се запазват без промяна, а управляващите препотвърждават обещанията си да не променят данъчната система - освен за някои като хазарта, които по думите на Донев "всеки български гражданин иска да се вдигнат". Продължават да се обсъждат и плановете за допълнително облагане на имотите.
Позитив е и премахването на формулата за автоматично определяне на минималната заплата на база 50% от средната - механизъм, който оформяше омагьосан кръг от непрестанно нарастване и беше в тежест за бизнеса, особено за този с по-ниска добавена стойност. Обещанието на правителството сега е, че се работи по нов механизъм на определяне на най-ниските възнаграждения, който да взема предвид различни фактори като инфлацията, производителността и други.
Автоматичните механизми за определяне на възнаграждения в публичния сектор, които до голяма степен раздуха разходите през последните 2-3 години, бяха замразени през 2026 г. Стъпка в правилна посока би била те изцяло да отпаднат, каквито заявки засега идват от страна на управляващите.
Положително е спирането на автоматичните механизми за нарастване на възнагражденията в част от публичната сфера, опита за намаляване на разходите за труд в администрацията, както и премахването на механизма за минималната заплата. - Станислав Попдончев - зам.-председател на БСК
Ефектите за икономиката
Въпреки призивите на икономисти за свиване на разходи бюджет 2026 продължава досегашната практика държавата да преразпределя все по-голяма част от БВП. Това изкривява пазара на труда през по-високите заплати в публичния сектор, помпа потреблението, а с него и инфлацията. Всичко това в противовес на икономическата логика - в период на икономически подем държавата не би трябвало да дава допълнителни стимули, при това за сметка на дефицит и задлъжняване.
Ако се чудите защо България е с най-висока инфлация в еврозоната половината вина можем да припишем на фискалната политика. - Лъчезар Богданов - главен икономист в ИПИ
Прибягването до дългове не е непременно лошо, стига средствата да се влагат в продуктивни разходи, да се инвестират в инфраструктура и иновации, които да доведат до повече производителност и конкурентоспособност на икономиката, така че инвестицията да се отплати. В случая обаче средствата в голяма степен се изсипват в нереформирани системи, раздута администрация и неефективна социална система. Да, те са наследени от предходни правителства, но засега остава само обещанието, че поне част от тези проблеми ще се адресират с бюджет 2027.
В свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов отбелязва, че България е страната с най-ниска безработица в ЕС и най-ниска, откакто се събират данни; постига най-бързо догонване на средноевропейските доходи след пандемията и най-бързо увеличение на заплатите в ЕС; и е с най-голям ръст на потреблението в ЕС, както и с нови рекорди в кредитирането на домакинствата и пазара на имоти. "При икономика в такъв период на растеж да издъниш бюджета е финансова, политическа и обществена катастрофа. В най-благоприятната възможна макроикономическа среда, за каквато мечтае всеки финансов министър. Провал, който ще бъде изучаван в учебниците по стопанска история. И в тях едва ли ще намерят място опитите за прехвърляне на вина между партиите, на които сме свидетели тези дни и последните месеци", посочва Богданов.
Вижте повече ТУК
