МАРИЯ МИНЧЕВА: НАЕМАНЕТО НА РАБОТНИЦИ ОТВЪН Е НЕИЗБЕЖНО

Мария Минчева е завършила право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и международни отношения, също и магистърска програма "Право на Европейския съюз". Заместник председател е на Българската стопанска камара. Представлява БСК в Комитета по социален диалог в Брюксел. Член е на Надзорния съвет на НОИ.

-Госпожо Минчева, бюджетът за 2026-а вече се обсъжда в парламента и се очаква да е готов до края на юли. Какво одобряване в него и какво – не?

За разлика от проваления бюджет, който се разглеждаше през декември миналата година, добре е, че в този законопроект липсва предложение за увеличаване на осигурителната вноска. Няма промени в данъчни ставки или въвеждане на нови данъци. В този смисъл сме удовлетворени от това, което няма. Положителна стъпка е, че спира прилагането на чл. 244 от Кодекса на труда, който фиксира минималната работна заплата като 50 процента от средната. Прекратява и актуализацията на възнагражденията в публичния сектор там, където те са обвързани със средната заплата. Последователната позиция на работодателските организации е, че подобни автоматизми са причина за неконтролириуем ръст на разходите без да може да се търси насреща някакъв ефект на качеството на предоставяната услуга. В същото време не одобряваме увеличението на минималните осигурителни доходи. Нашата позиция е, че тази таблица по икономически дейности и категории длъжности трябва отпадне. Хората да се осигуряват най-малкото на минималната работна заплата, а като цяло на реалния си доход. В противен случай се дават възможност да се плаща върху по-ниски доходи. Когато бяха въведени тези прагове икономическата ситуация беше съвсем различна с високо равнище на сив сектор. Съществуваха много практики, в които се работеше без трудов договор, доходите бяха ниски и подобни мерки бяха оправдани. Сега обаче те отдавна са изчерпали полезното си действие. Не одобряваме и ръста на максималния осигурителен доход. Първо, това се случва от 1 август на текущата година, когато в бюджетите на компаниите няма предвидени средства за подобен разход. И второ – няма дългосрочна визия какви са необходимите мерки изобщо за приходите в осигурителната система и в частност в пенсионната. Опасяваме се, че с подобни палиативни марки временно се закърпват дупки, администрацията се успокоява и дългосрочният разговор изобщо няма да се състои. А той е изключително належащ.

-Вие сте против вдигането на максималния осигурителен доход и на минималните осигурително прагове? Колко ще струва това на бизнеса?

Това никой не може да каже, защото трябва да се гледа фирма по фирма и какъв е делът на хората, които са на максимален осигурителен доход. Примерно, в една средна компания в IT сектора може и 90 процента от наетите да са на максимума. Тогава ще има разлика в тежестта за тази фирма и за друга, в която заетите с максимален осигурителен доход са едва 20 процента. Зависи от сектора.

-Но в ДОО дефицитът е около 50 на сто. Какво да се направи тогава?

Трябва да се реши каква част от разходите да се плащат през осигуровки. От една страна се казва, че не бива да има пенсии под линията на бедност, т.е. смесва се осигурителният принцип с принципа на социалното подпомагане. От друга страна се говори за отделяне на разходите, свързани с осигурителния принос и обвързването му по-тясно с правата – т.е. колкото повече сте внасяли, повече ще получавате. Съществуват две осигурителни системи – в едната всички получават равни ниски пенсии без оглед на приноса. Другата е основана на принципа принос-права, т.е. колкото повече внасят, получаваш повече. При нас се смесват двете системи. Тенденциите са, че в бъдеще ще намаляват хората, които правят вноски, а ще се увеличават тези, които ще ползват обезщетения. Много сериозен трябва да е разговорът как да бъде организирано финансирането на цялата система. Ясно е, че няма достатъчно приходи, но всяко вдигане на осигуровките директно бърка в джоба на работника и на работодателя.

-В бюджета е заложен рекорден дефицит от 5,7%, а както се знае той трябва да се финансира с поемане на още дълг. Какъв е вашият коментар?

Много е притеснително това. От една страна се разбира желанието на управляващите да тръгнат начисто. Уповаваме се на данните, които се изнасят от Министерството на финансите, че този дефицит е заради две основни причини. Едната е Планът за възстановяване и устойчивост, чието изпълнение беше доста забавено, но трябва да приключи до края на август, т.е. предвидени са всички разходи, за които трябва да търсим възстановяване. Но има и неразплатени задължения, възникнали в годините назад. И в момента продължава разговорът сред политическите партии как точно е формиран този дефицит, дали всички разходи, свързани със стратегически инвестиции и с общините са в такава проектна готовност, че да бъдат разплатени до края на 2026-а. Нашият призив е където е възможно да отпадат разходи, защото ако се изсипят толкова много пари за кратко време, говорим за няколко милиарда в рамките на няколко месеца, това ще предизвика нов инфлационен натиск. Трябва са се търсят възможности да се намалява дефицитът и таванът на дълга. Независимо, че дългът остава по-нисък от референтните 60% от БВП, темповете с които нараства през последните години и липсата на устойчиви приходи буди притеснения сред бизнес организациите.

-Заглъхна ли разговорът за реформа в държавната администрация, която е свързана и със съкращения на персонал?

Този разговор тепърва предстои. Несериозно е да се очаква да бъде сега, защото трябва да се основава на сериозен анализ и после да се вземат адекватни решения. Ние си представяме, че не просто ще бъдат съкратени едни бройки, интересува ни как ще се подобри предоставянето на съответните услуги. Този процес върви успоредно с дигитализацията, задължително да се огледа заплащането в публичния сектор и големите диспропорции между различните категории длъжности, да се изчистят политическите назначения. Водещото да бъде дейността и как тя се извършва по-добре. Там, където е целесъобразно да има окрупняване, обединяване на дейности, преквалификация на служителите. Трябва решителност и ясна визия какво се прави и защо. Ние искаме да използваме тази ситуация за трансформация и за подобряване на публичните услуги, а не просто за съкращаване на разходите.

-Немската компания Bosch затвори инженеринговия си център с 670 висококвалифицирани специалисти. Това е повод да ви попитам как в момента върви бизнесът като цяло – кои сектори са добре и кои – не толкова?

Автомобилната индустрия в цяла Европа е изправена пред изпитание и подобни решения на компаниите не бива да се гледат единствено в национален контекст. В света тече трансформация на тази индустрия и подобни ситуации са нормални, макар и неприятни. Но трябва много сериозно да обърнем внимание как създаваме среда, подходяща за инвестиции. Това се отнася и за нашите представители в Брюксел, където се вземат решения. През първия мандат на комисията Фон дер Лайен беше обявена европейската Зелената сделка, която трябваше да е новата стратегия за растеж. Виждате, че се случи точно обратното. Това в комбинация с поредицата от кризи няма как да не окаже въздействие върху бизнеса. Но все още стоим добре особено в сравнение с по-големите икономики, където растежът е около процент и малко. Ние, в Източна Европа тепърва се развиваме, имаме апетит за растеж. Ако съумеем да използваме глобалното пренареждане на веригите на доставки тези кризи за България могат да се окажат трамплин.

-Туризмът е от онези сектори, които показват спад и то в иначе традиционно силния сезон. По данни на агенции за персонал дори и там вече намаляват обявите на работа. Отмина ли кризата с работната ръка?

Изобщо не е отминала особено там, където се изисква персонал, който не е с висока квалификация. С повишаването на стандарта на живот все по-малко хора проявяват интерес към определени сектори. Първо, защото нискоквалифицираният труд не е високо платен и защото изисква много усилия. И в селското стопанство, и в туризма, в строителството такъв труд винаги ще е необходим. Належащо е обаче процесът да стане по-добре организиран, да се намалят сроковете и административните пречки за внос на кадри от трети страни, защото те просто са необходими за извършване на определени дейности. Това се хора, които получават виза за няколко месеца, след което напускат страната. Част от тях изобщо не идват, тъй като процесът е бавен – получил е разрешението, което влиза в статистиката, но после то не се реализира. Но пък самите работодатели трябва да изнамерят тези хора, да се свържат с агенции в съответната държава, да осигурят самолетен билет в двете посоки и настаняване. Митът, че е много евтино да внесем работници от трети страни се развенчава, когато се проучи целият процес.

Маргарита Димитрова, Филтър