Бюджет 2026 не е много по-различен от тези през 2024 и 2025 г. Нашите очаквания по-скоро са насочени към Бюджет 2027 – за по-смели решения във връзка с разходите в публичната сфера. Очакваме запазване на данъчно-осигурителния модел в следващия бюджет, да не се повишава още максималният осигурителен доход след ръста му сега през август. Всички погледи сякаш са насочени само за след месец, месец и половина, когато би следвало да бъде представен първоначалният проект за бюджета за следващата година. Това коментира Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Дефицитът от 5,7% в Бюджет 2026 е прекомерно голям, затова сме и в европейска процедура по свръхдефицит.
Но ние приемаме бюджета за тази година в края на юли, т.е. той ще действа 5 месеца, така че всичко, което виждаме като дефицит е резултат от политики, които са правени в предходните години.
"Бюджетът не е много по-различен от тези през 2024 и 2025 г."
Нашите очаквания по-скоро са насочени към Бюджет 2027 – за по-смели решения във връзка с разходите в публичната сфера, посочва Попдончев.
Сега се замразяват някои механизми, но без да се отменят, като този за минималната работна заплата, който трябва да бъде преработен, за да се определя тя не по формула, а чрез диалог със социалните партньори и държавата, като се отчитат инфлацията, средна работна заплата, производителността на труда, секторни и регионални специфики.
Бизнесът беше неприятно изненадан от вдигането на максималния осигурителен доход и на осигурителните прагове, казва той.
Очакваме запазване на данъчно-осигурителния модел в следващия бюджет, да не се повишава максималният осигурителен доход след ръста му сега през август.
На много места общините са основен работодател, като възнагражденията в публичния сектор са около тези в частния.
Несправедливо е да се получават права за половин работен ден като за цял по отношение на клас прослужено време.
"Чуждите инвеститори виждат процедурата по прекомерен дефицит, която е заради очаквания такъв през 2026 г., а на за предходни години."
Това определено е негативен сигнал и към рейтинговите агенции с оглед на начина, по който ще финансираме дълга си оттук нататък, който сам по себе си вече е доста голям.
Надяваме се правителството да изготви мерки за намаляване на този дефицит по-бързо от предвиденото в сегашната средносрочна бюджетна прогноза.
Всички погледи сякаш са насочени само за след месец, месец и половина, когато би следвало да бъде представен първоначалният проект за бюджета за следващата година, посочва зам.-председателят на БСК.
Данъчна реформа не би трябвало да се случва без задълбочен дебат, защото едно от малките предимства, които в момента има бизнесът, за да инвестира в България, това е данъчната система, която е сравнително проста и разбираема.
"Тя всъщност е пропорционална и е най-справедливата от всички, които съществуват."
Което не означава, че не трябва да има разговори и реформи, особено в сферата на осигуряването, също и в здравната система. Преди да се премине към промяна на модела обаче, трябва да се види къде има пробойни, къде изтичат средства, едва след което да се говори за смяна на модели или повишаване на вноски за бизнеса и гражданите.
В контекста на международната обстановка можем да кажем, че всяка инфлация помага на финансовия министър откъм изпълнение на бюджетните приходи, отбелязва икономистът.
Това е средата, с която трябва да свикваме. Ще е трудна година, особено ако конфликтите продължат. Въпреки че България няма проблем с доставката на горива, тя се съобразява с цената.
Бизнесът у нас като че ли се представя добре от началото на годината. Виждаме обаче колебания – тъкмо бе прекъснат негативния 3-годишен тренд в промишлеността и отново имаме известно забавяне.
Бизнесът обаче ще се справи, стига да нямаме големи регионални или световни катаклизми, или пък големи изненади в следващия бюджет, смята Станислав Попдончев.
Целия разговор вижте във видеото.
