Производителите искат проверка заради 150 хил. прасета "разлика" в статистиката
Идеята държавата да изчислява справедлива стойност на основни хранителни продукти може да се окаже трудно приложима, ако сметките стъпват върху данни, които не отразяват реалната ситуация на пазара.
Това е един от основните въпроси, които Асоциация на свиневъдите в България е поставила по време на обсъждането на проекта на методика, разработван от Министерството на икономиката. Проблемът не е толкова в самата идея да има ориентир за справедлива стойност, колкото в това върху каква информация ще бъде изчислявана тя, според изпълнителния директор на асоциацията Димитър Михайлов.
"Нищо не можем да правим без надеждна информация", обобщи той за Агри.БГ.
Борсовата цена не показва колко струва производството
Едно от възраженията на производителите е свързано с използването на пазарна или борсова цена като отправна точка за изчисленията.
По думите на Михайлов това крие риск крайният резултат да не показва реалното състояние на даден сектор. При свиневъдството например производителите работят продължително време при неблагоприятни цени.
"Ако вземеш за първична стойност борсовата цена, а не реалната производствена себестойност, опасността да изчислиш грешна справедлива стойност е много голяма", посочва той.
Това според него е особено важно, ако целта на методиката е да покаже къде по веригата от производителя до магазина се получава необосновано оскъпяване.
За да се установи подобно изкривяване, трябва да е ясно колко струва производството, на каква цена продукцията напуска фермата, какви са разходите при преработката и как се формира крайната цена.
Коректните данни могат да покажат не само дали има прекомерна надценка в търговията, но и дали проблемът е в скъпа или неефективна преработка, смята Михайлов.
Различни институции, различни числа
Другият голям проблем, който свиневъдите поставят, е липсата на единна картина за сектора.
НСИ, Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие" събират и обработват информация по различни методики. Така на практика данните трудно могат да бъдат сравнявани директно.
Като пример той посочва статистиката за реализираните свине през 2025 г.
ДФЗ е подпомогнал около 1,5 млн. прасета, като производителите представят документи за реализацията на животните. В същото време статистиката за кланиците показва около 1,35 млн. заклани прасета.
Разликата е приблизително 150 хил. животни.
"Казваме: проверете и вижте дали това се случва заради сив сектор, дали се случва по някаква друга причина. Тази статистика трябва да се изясни", сподели изпълнителният директор на асоциацията. Институциите трябва да засекат данните и да установят откъде идва несъответствието, смята експертът.
Изкупните цени не съвпадат с реалността
Свиневъдите поставят въпрос и за информацията за изкупните цени, която се публикува от земеделското министерство.
По думите на Михайлов стойностите в официалните бюлетини в някои случаи се разминават съществено с цените, които производителите действително получават при продажбата на животните.
Това е още една причина методиката за справедлива стойност да не бъде изграждана преди да има надежден и унифициран начин за събиране на данните.
"За да направиш истински анализ, трябва да имаш реални данни и проследимост на тези данни, за да се види къде е проблемът", обобщава той.
