ЦЕНИТЕ НЕ ТРЪГНАХА НАГОРЕ ЗАРАДИ ЕВРОТО – ТЕ ПРОСТО НЕ СПРЯХА

За пет години храните в България поскъпнаха с 54%. По-бързо растат цените само в Унгария, а веднага след нас е Румъния – две държави, които и днес са извън еврозоната. България прие еврото едва преди година. "24 часа" проследи откъде идва поскъпването и кой вдига сметката тази есен.

Цените на храните и безалкохолните напитки в България са се увеличили с 54% за пет години – от август 2021 г. до август 2026 г. Това ни нарежда на второ място в Европейския съюз, показва класация на Euronews по данни на Евростат. Пред нас е само Унгария – с 57%. Трета е Румъния с 53%.

Общото между трите е, че цените там растат бързо от години. Разликата е във валутата. Унгария и Румъния и до днес са извън еврозоната. Доскорошният унгарски премиер Виктор Орбан години наред беше върл противник на еврото, а Румъния, също като Унгария, не покрива критериите за членство. България прие еврото едва на 1 януари 2026 г. От петте години в класацията сме в еврозоната само последните осем месеца.

Иначе казано, по-голямата част от поскъпването у нас се е случила, докато в портфейлите ни още беше левът. А най-кротко за същия период са се движили цените в Кипър – член на еврозоната.

Дори финансовият министър Гълъб Донев от управляващата Прогресивна България, която беше против бързото приемане на еврото, призна, че въпреки безспорния ръст на инфлацията той не може да бъде приписан на еврото, защото няма обективни доказателства за това. Според него увеличението на потребителските цени е започнало още през лятото на миналата година и е предизвикано от ръст в цените на енергията и горивата.

Храните в Европа започват да поскъпват още преди руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., посочва анализът по данните на Евростат. Войната допълнително оскъпи енергията, торовете и транспорта и разклати селскостопанските пазари.

Минималната заплата – по-бързо от цените

Euronews сравнява и колко храна може да се купи с една брутна минимална заплата през август 2021 г. и през август 2026 г. Тук България е сред най-добре представилите се – покупателната сила на най-ниската заплата у нас е нараснала с 20%. В Малта тя е спаднала с 6%, в Испания – с 5%, във Франция – с 4%.

За същия период минималната брутна заплата в Унгария е скочила с 93%, в Германия – с 46%, в Испания – с 29%, а във Франция – с 20%.

Петгодишната картина е важна, защото обяснява и случващото се в момента. Цените в региона не тръгнаха нагоре с еврото – те просто не спряха.

През юни Националният статистически институт отчете първата месечна дефлация от есента на 2025 г. насам. Тогава написахме, че инфлацията се забавя, но цените – не. Два месеца по-късно и това вече не е вярно. Цените отново тръгнаха нагоре, и то видимо.

През август потребителските цени са се повишили с 0,6% само за месец, а годишната инфлация е 5,1%, отчита НСИ. От началото на годината натрупаното поскъпване е 4,3%. Този път двигателят не са ресторантите и фризьорите, а транспортът – плюс 5,5% за един месец.

И тук идва парадоксът. По хармонизирания европейски индекс България е с 5% годишна инфлация и вече е на 14-о място в ЕС, сочат данните на Евростат. През юни бяхме трети. Звучи като добра новина. Не е.

Не ние поевтиняхме – другите поскъпнаха. Инфлацията в еврозоната се качи до 3,2% през август, най-високото ниво от есента на 2023 г. насам. Причината е енергийният шок след началото на военните действия в Иран. България просто престана да се откроява на фона на Европа, която също плаща повече.

В същото време на хоризонта има поне осем фронта, на които сметката на домакинствата може да нарасне още до края на годината. Проследихме ги един по един.

Какво питаме:

• Защо цените у нас растат толкова по-бързо от тези в еврозоната – и има ли вина валутата?
• Кои цени ще натежат най-много тази есен и зима и защо?
• Ще помогнат ли мерките на държавата – или сметката просто ще смени адреса си?

Когато транспортът поскъпва с 5,5% за месец, отговорът почти винаги е на бензиностанцията. Само през август дизелът е поскъпнал с 13,5%, бензинът А95 – с 4%, а метанът – с 4,1%, сочат данните на НСИ. За същия месец средното поскъпване на дизела в ЕС е 8,3%.

За цяла година горивата и смазочните материали у нас са поскъпнали с 34,5%. Това е най-големият ръст в целия Европейски съюз, при средно 23,8% за общността, показват данни на Евростат.

В края на септември литър дизел струва около 1,95 евро, а бензинът – около 1,70 евро, според седмичния преглед на цените. Петролът Brent се държи около 95 долара за барел.

Защо у нас по-бързо, отколкото в Германия или Франция?

Едно обяснение е чисто аритметично. Акцизът е фиксирана сума на литър. Когато данъците са по-малка част от крайната цена, както е в България, всяко поскъпване на петрола тежи повече в проценти. Това обаче не обяснява всичко.

В България има една-единствена рафинерия – в Бургас. Премиерът Румен Радев неотдавна я нарече "стратегически национален и европейски актив". Колкото по-концентриран е пазарът, толкова по-важен е въпросът дали цените по бензиностанциите се качват бързо, когато петролът поскъпва, и слизат бавно, когато поевтинява. Икономистите наричат това ефект "ракета и перо". Ще го проверим с данните от седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.

Горивото не остава в резервоара

Поскъпването на горивата се разлива навсякъде. Международните самолетни билети са поскъпнали с 11,2% само през август. Пропан-бутанът е нагоре с 3,1%, газът за битови нужди – с 2,9%. Дизелът е в цената на всеки хляб, на всяка доставка до магазина и на всеки курс на такси.

Отделен случай са винетките. Те са поскъпнали с 30% само за месец. Тяхната цена не я определя пазарът, а държавата.

Отоплителният сезон е пред вратата, а газът вече поскъпна. От 1 септември КЕВР утвърди цена от 41,60 евро за мегаватчас, с 5,5% повече от август. Това е цената, на която "Булгаргаз" продава на топлофикациите и газоразпределителните дружества, без такси, акциз и ДДС.

За сравнение, на европейските борси септемврийските договори се търгуваха за около 67–69 евро. Това звучи успокояващо. Тревожното е друго: европейските газохранилища са пълни на 62–63%. Това е най-ниското ниво за този период от години. Затова в прогнозите за октомври и ноември се говори за трайно високи цени.

Парното е "замразено". Докога?

От 1 юли КЕВР утвърди новите цени на топлоенергията до края на юни 2027 г. В София парното поскъпна с 5,5% до 73,30 евро за мегаватчас, във Варна – с 5,19%, в Пловдив – с 3,7%, по данни на регулатора. Токът за домакинствата е по-скъп средно с около 3%.

Топлофикациите поискаха много повече – средно 30,65%, а някои дружества почти 70%. Регулаторът отряза исканията с мотива, че част от разходите са "икономически необосновани".

И тук е въпросът, който следва да си зададем. Цената на парното е фиксирана за година напред. Цената на газа, с който то се произвежда, се променя всеки месец. Ако газът продължи да поскъпва през зимата, някой ще трябва да покрие разликата – дружествата със загуби, бюджетът с компенсации или клиентите с извънредна корекция на цената.

Същата логика важи и за тока. Либерализацията на пазара за домакинствата беше отложена. Доставчиците купуват на борсата, а разликата до регулираната цена се покрива с компенсации. Защитата на домакинствата е реална. Но тя не е безплатна – плаща я бюджетът, чийто дефицит е 5,7% от БВП.

Колко вече е поскъпнала сметката на едно семейство? В предишен материал по проекта писахме, че сметките за ток, вода и отопление на жилище от 85 кв.м са се увеличили с 14% – от 101 до 115 евро на месец. Това беше преди студените месеци.

Отговорът на държавата на високите цени на храните има име – "справедлива стойност". Понятието влезе в Закона за защита на потребителите тази пролет. Министерството на икономиката трябва да я изчислява за основни храни от малката потребителска кошница.

Проектът на методика се спира на предварителен списък от 17 продукта: хляб, брашно, ориз, свинско и пилешко месо, млечни продукти, яйца, олио, зеленчуци. "Справедливата" цена се смята като средно от две неща – разходите на местното производство и средните цени в четири държави от ЕС. Отклонение до 10% нагоре или надолу се счита за нормално. По-голямо отклонение не е автоматично нарушение, а повод за проверка.

Общественото обсъждане приключи на 7 септември. Петнадесет браншови организации – месопреработватели, хлебопроизводители, мелничари, свиневъди, птицевъди, производители на олио и захар – я нарекоха "практически неприложима" и поискаха тя да бъде оттеглена. Те се опасяват, че ежедневното публикуване на цени може да улесни търговците да си нагодят цените, вместо да се конкурират.

"Справедливата цена не е морална категория" според Станислав Попдончев от Българската стопанска камара. Сдружението за модерна търговия изчисли, че самото прилагане на методиката ще струва на бизнеса над 1,5 млн. евро. Правителството отговаря, че става дума за инструмент за наблюдение, а не за таван на цените.

Битката се пренесе и в Германия

Спорът вече не е само български. Сдружението за модерна търговия пита Европейската комисия дали новите български правила съответстват на европейското право. Сезирането е направено чрез европейската търговска организация EuroCommerce, стана ясно от публикация в германското издание Die Zeit.

"Под предлог за борба с инфлацията правителството иска да изтласка чуждестранните супермаркет вериги", казва пред вестника Николай Вълканов, изпълнителен директор на сдружението. Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на "Лидл България", напомня, че ДДС върху храните у нас е 20%, а в Германия – 7%. Премиерът Радев пък каза пред веригите, че иска те да работят "като в Германия" – без прекомерни надценки.

Какво се случи другаде?

България не е първата държава, която опитва да укроти цените на храните с закон.

• Хърватия, която влезе в еврозоната през 2023 г., въведе тавани върху цените на десетки основни продукти. Инфлацията там и днес е 3,7% – повече от средното за еврозоната.
• Унгария заложи таван на надценките на основни храни.
• Франция, чийто модел е посочен като източник на българската формула, от години поддържа обсерватория на цените и маржовете. Тя публикува данни, но не определя цени.

Дали тези мерки са свалили цените, или са изместили поскъпването върху други стоки, е въпросът, който България трябва да си зададе, преди да приеме окончателния текст.

Министерството на финансите предлага еднократен данък от 33% за 2027 г. Той ще засегне банките, застрахователите, телекомите, бюрата за бързи кредити, сарафите и веригите за храни с поне пет обекта.

Механиката е следната. За всяка фирма се смята средната годишна печалба за периода 2020–2025 г. Към нея се добавят 20%. Всичко над този праг се облага с 33%. Държавата очаква около 1,035 млрд. евро, с които да плати новите данъчни облекчения за семействата с деца.

Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова защити мярката с едно число: печалбите на банките са се увеличили с 588% между 2020 и 2025 г. Тя нарече данъка антиинфлационна мярка, съобразена с европейската практика.

БНБ: сметката ще стигне до кредитите

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев е на обратното мнение. По думите му данъкът ще оскъпи кредитите за домакинствата и бизнеса и може да забави икономиката. "Въпросът е дали мярката подобрява цялостния икономически резултат", каза той.

Има и още един въпрос, който засега остава без отговор. Какво пречи на веригите и телекомите да прехвърлят данъка върху клиентите – чрез надценки, абонаменти и такси? Законопроектът има защити срещу изкуствено свиване на печалбата. Защити срещу поскъпване на услугите в него не виждаме.

Европейският опит е поучителен. Унгария, Испания и Литва въведоха извънредни данъци след енергийната криза през 2022 г. Това дали те са стигнали до клиентите е отделна тема, която ще проследим.

На 10 септември Европейската централна банка вдигна лихвите с 0,25 процентни пункта до 2,50%. Това е второто повишение за годината, съобщи ЕЦБ. За първи път българските кредитополучатели са пряко под това решение – и доста беззащитни срещу него.

Причината за решението отново е енергията. Инфлацията в еврозоната се вдига заради горивата и газа, докато базисната инфлация – без енергия и храни – дори се забави. Шестмесечният Euribor беше 2,77% в началото на септември.

Колко струва това на едно семейство?

Направихме проста сметка. Ипотечен кредит от 100 000 евро за 25 години при лихва 2,43% – средната за новите жилищни кредити през юли – има месечна вноска около 445 евро.

• Ако лихвата се вдигне с 0,25 процентни пункта, вноската става около 458 евро.
• Ако се вдигне с 0,5 пункта, колкото вдигна ЕЦБ тази година, вноската става около 471 евро. Това са около 300 евро повече на година.

За кредитите с плаваща лихва ефектът зависи от това с какво е обвързана лихвата в договора и кога се преизчислява. Проверете своя.

Кредитният бум и жилищата

Заемите за жилища са нараснали с 26,4% за година до 18,7 млрд. евро към юни, сочат данните на БНБ. Същевременно цените на жилищата са с 15,5% по-високи спрямо второто тримесечие на 2025 г., според НСИ. Най-бързо жилищата са поскъпвали в Пловдив – с 5,8% само за три месеца. Наемите са нагоре с около 7%.

Повече заеми означават повече пари в икономиката, а това също тласка цените нагоре. В класацията на Европейския съвет за системни рискове България е на челно място по ръст на кредитите за домакинствата.

Депозитите топят

Докато кредитите поскъпват, спестяванията губят стойност. Средната лихва по новите срочни депозити е 1,53%. При инфлация 5,1% това означава реална загуба от около 3,6% годишно. С други думи, всеки 1000 евро в банката след една година купуват стоки за около 965 днешни евро.

На 8 август левът изчезна от етикетите. Мнозина очакваха, че с него ще падне и защитата срещу необоснованото поскъпване. Това не се случи. Специалният режим в Закона за защита на потребителите е удължен до 9 август 2027 г. Търговците продължават да дължат обяснение за всяко вдигане на цена – с доставки, труд, енергия или нови законови изисквания.

Комисията за защита на потребителите отчете първата година от прехода. За 12 месеца двойно обозначаване е извършила 14 535 проверки, съставила е 1121 акта и е наложила глоби за около 1,3 млн. евро. Най-честите нарушения са грешно превалутиране, неправилно закръгляне и липсващи цени в левове.

За сравнение: ресторантите, фирмите и обектите в страната са стотици хиляди. Както писахме и преди, регулаторите хващат "акулите" – като ВиК дружеството, което вдигна таксата за смяна на пломба с 145% за една нощ. Разпиляните надценки от по 10–20 цента остават под радара.

Къде гледа контролът сега?

От 9 август КЗП разшири проверките към фитнеси, басейни, спортни зали, танцови студиа, ресторанти, хотели и заведения. Под наблюдение са и над 1000 стоки за дома и градината, строителни материали и онлайн услуги. Глобите са от 10 000 до 100 000 евро за всяка стока и всеки обект поотделно.

Комисията за защита на конкуренцията пък започна първата си проверка за "прекомерно високи цени" – на летище София. Там кафето струва 5–6 евро, повече от двойно спрямо веригите в центъра на града. Проверката започна през юни, а глобата при нарушение може да стигне до 10% от годишния оборот.

Какво показва статистиката?

През август ресторантите и хотелите са поскъпнали с 0,8% за месец, а личните грижи – фризьори, козметика – с 0,9%. Ако този темп се запази, това означава около 10–11% за година. Това са същите услуги, които още през юни вървяха двойно по-бързо от общата инфлация.

Имате пример? Пишете ни. Събираме цени на услуги преди и след 8 август – подстригване, смяна на масло, кафе, такси, фитнес карта, преглед при зъболекар. Най-интересните случаи ще проверим.

Хлябът е най-чувствителната цена в България. В момента един хляб от 600–650 грама струва между 0,90 и 1,10 евро. Производителите предупреждават, че през есента той може да поскъпне с около 10 цента, писа "24 часа". Причините, които посочват, са по-скъпата пшеница и рекордните цени на дизела.

Засега статистиката показва скромно поскъпване – хлябът и тестените изделия са с 1,1% по-скъпи спрямо миналата година.

Странната цена на пшеницата

Изкупната цена на пшеницата у нас е около 170 евро за тон, според земеделци от Сливенско, цитирани от БТА. На европейската борса в Париж в началото на септември тон струваше около 245 евро. Разликата от около 75 евро на тон остава някъде по веригата – при търговците, които изкупуват зърното веднага след жътвата от стопани без складове.

Земеделците се оплакват, че при тези цени трудно стигат до печалба. Хлебопроизводителите се оплакват от скъпия дизел и ток. Купувачите се оплакват от цената на рафта. Кой тогава е доволен?

Колко пшеница има в един хляб?

Направихме грубо изчисление. За хляб от 650 грама са нужни около 450 грама брашно, а за тях – около 600 грама пшеница. При цена от 170–190 евро за тон това са едва 10–11 евроцента. Дори борсовата цена от 245 евро вдига тази сума до около 15 цента.

Изводът е прост: пшеницата е малка част от цената на хляба. Поскъпване с 10 цента не може да се обясни само със зърното. Останалото идва от енергията, транспорта, заплатите, надценката на магазина и ДДС. Най-интересното е колко точно тежи всяко от тях. Именно това трябва да покаже и методиката за "справедлива стойност" – ако изобщо заработи.

Докато държавата търси прекомерни надценки в магазините, тя самата е сред тези, които вдигат сметката. Винетките са поскъпнали с 30%. Следват данъците върху имотите.

По плана на правителството данъчните оценки на имотите ще се увеличат с 30% през 2027 г. и с по 35% през 2028 и 2029 г. Това означава около двойно по-високи данъчни оценки за три години. Колко ще нарасне самият данък, зависи от общините. Въпросът е и дали собствениците няма да го прехвърлят върху наемателите.

Дефицитът също помпа цените

Бюджетът за 2026 г. беше приет само преди два месеца, със седеммесечно закъснение. Дефицитът в него е 5,7% от БВП. Евростат отчете, че България има най-високия бюджетен дефицит в ЕС от началото на годината и че дългът й расте най-бързо.

Проблемът е, че сега сме в среда на висока инфлация. В такава среда всеки шок – вътрешен или външен – се пренася по-силно в цените, сочи скорошно изследване на БНБ. Видяхме го през февруари и март, когато с войната в Иран инфлацията скочи буквално за дни – и не само при горивата.

Какво се решава до края на октомври?

• Целта за дефицит през 2027 г. е 3% от БВП – почти наполовин.
• Минималната заплата за 2027 г. още не е определена. Синдикатите предлагат между 692 и 750 евро.
• Стойността на ваучерите за храна се вдига до 200 евро.
• Данъкът върху свръхпечалбите трябва да плати новите облекчения за семействата с деца.

Всяко от тези решения означава или повече пари в джоба на хората, или повече разходи за бизнеса – и в двата случая с натиск върху цените. Проектът на бюджет 2027 трябва да бъде внесен в парламента до края на октомври. Тогава ще стане ясно и дали в него има нови акцизи и такси.

Всяка нова статистика за цените веднага се превръща в амуниция. Същите данни за август могат да бъдат прочетени по два напълно противоположни начина – достатъчно е да се подбере подходящото число.

Какво изпуска "всичко е наред"?

Истина е, че България слезе от 3-о на 14-о място в ЕС по инфлация. Истина е и, че средната нетна заплата е нараснала с 9,1% – повече от цените. Но инфлацията у нас все още е с 1,8 процентни пункта по-висока от тази в еврозоната. От декември 2024 до юни 2026 г. цените у нас се повишиха с 7,1%, а в еврозоната – с 4,3%, както писахме в предишен материал. И оставаме с най-ниската покупателна способност сред новите членки на еврозоната.

Какво изпуска "еврото ни фалира"?

Най-големите двигатели на цените тази есен нямат нищо общо с валутата. Петролът поскъпва заради войната в Иран. Газът – заради полупразните европейски хранилища. Дефицитът и винетките са решения на българската държава.

Петгодишните данни го показват най-ясно. Сред трите държави с най-бързо поскъпващи храни в ЕС две – Унгария и Румъния – са извън еврозоната, а България е в нея едва от началото на годината. Румъния днес е и с най-високата годишна инфлация в ЕС – 6,3%. Като причина се посочват раздутият бюджетен дефицит и рязкото вдигане на данъците след това. Това не е доказателство, че еврото пази от инфлация. Но показва, че собствената валута сама по себе си не пази от поскъпване.

Как да разпознаете манипулацията?

• Сравнява ли се същият период? Месечна и годишна инфлация са различни неща.
• Казва ли се какво се случва в другите държави? Едно число без сравнение не казва нищо.
• Има ли източник – НСИ, Евростат, БНБ? Снимка на касова бележка е сигнал, но не е статистика.
• Иска ли от вас да се уплашите и да споделите веднага? Това е най-сигурният знак за дезинформация.

Отговорът на въпроса "Кой вдига сметката?" не е един. Но едно е ясно: поскъпването не започна с еврото. То тече от пет години и ни нарежда до Унгария и Румъния, а не до държавите от еврозоната. Горивата и газът идват отвън. Дефицитът, винетките и данъците са от държавата. А дребните надценки в услугите са при тези, които знаят, че клиентът няма алтернатива.

Предстоят няколко дати, които ще покажат накъде вървят цените:

• 1 октомври – новата цена на газа и експресните оценки за инфлацията през септември;
• средата на октомври – окончателните данни на НСИ;
• краят на октомври – проектът на бюджет 2027 и окончателният текст на данъка върху свръхпечалбите;
• до края на годината – решението за методиката за "справедлива стойност" и позицията на Европейската комисия.

Ще следим всяка от тях. В следващите материали ще проверим дали цените на горивата слизат също толкова бързо, колкото се качват, и какво се случи с цените в Хърватия и Унгария след таваните.

Ако сте забелязали цена, която не се връзва – на бензиностанцията, в сметката за парно, в фурната или в банката – пишете ни.

Този материал е част от съвместно проучване на "24 часа" и Университета за национално и световно стопанство по програмата Journalism Science Alliance.