„Изкуственият интелект може да помогне на бизнеса да преодолее недостига на работна сила, но технологичната трансформация трябва да върви ръка за ръка с инвестиции в уменията на хората и с реален социален диалог. Производителността не идва с абонамента за изкуствен интелект. Тя идва, когато знаеш за какво го използваш, хората могат да работят с него и си организирал процеса така, че действително да има полза.“
Това заяви заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева по време на конференцията „Изкуственият интелект: трансформация на образованието и пазара на труда“, проведена на 14 ноември 2026 г. в София.
Минчева участва във втория дискусионен панел – „Бъдещето на труда: социален диалог в бързо променящата се дигитална среда“, в който беше обсъдено отражението на изкуствения интелект и дигитализацията върху заетостта, трудовите отношения и ролята на социалните партньори.
Една технология, различни очаквания
В изказването си Мария Минчева представи гледната точка на работодателите към навлизането на изкуствения интелект в работната среда. Според нея разговорът за новите технологии трябва да започне с разбиране на различните очаквания на работодателите и служителите.
„Когато кажем „изкуствен интелект на работното място“, работодателят може да си представи по-бързо изпълнение на поръчките, а служителят – че някой скоро ще прецени работата му като излишна. Говорим за една и съща технология, но влизаме в разговора с различни очаквания. Точно оттук според мен трябва да започне социалният диалог“, посочи тя.
По думите ѝ внедряването на изкуствен интелект не бива да се разглежда единствено като технологична инвестиция. За да доведе до реален ефект върху конкурентоспособността и производителността, то трябва да бъде обвързано с конкретни бизнес цели, подготовка на служителите и подходяща организация на работните процеси.
Подготовката на хората е ключова за технологичната трансформация
Недостигът на работна сила и несъответствието между наличните и необходимите умения са сред основните предизвикателства пред българския бизнес. В тази ситуация автоматизацията и изкуственият интелект могат да бъдат част от решението, но тяхното ефективно използване също изисква знания, време и инвестиции.
„Когато трудно намираш служители, подготовката на хората, които вече работят при теб, става решаваща“, подчерта заместник-председателят на БСК.
Тя акцентира върху необходимостта работниците, чиито професионални задачи се променят вследствие на автоматизацията, да получават навременна подкрепа за обучение и преквалификация. Обучението трябва да бъде съобразено с реалните потребности на предприятията, да може да се съчетава с работния процес и да осигурява възможност за преминаване към нови професионални роли, преди хората да са загубили работата си.
Като пример за подобен подход Мария Минчева посочи европейския пилотен проект за работници в автомобилната индустрия, в който участват и български партньори. Според нея той е важен тест за ефективността на политиките по заетостта – доколко успяват да свържат работодателите, обучаващите организации и публичните институции с действителните потребности на бизнеса и работещите.
От европейските политики до подкрепата за конкретното предприятие
В контекста на европейските инициативи Apply AI, „Съюза на уменията“ и подготвяния Quality Jobs Act Минчева постави въпроса как политиките на европейско и национално ниво могат да се превърнат в разбираема и достъпна подкрепа за предприятията.
Това е особено важно за малките и средните компании, които често не разполагат с необходимия административен и експертен капацитет, за да се ориентират в различните програми, възможности и изисквания.
Според нея социалните партньори имат съществена роля в този процес. Работодателските организации могат да обединяват потребностите на компаниите в отделните сектори, синдикатите – да идентифицират пречките пред участието на работещите в обучения, а институциите и обучаващите организации – да свързват тези потребности с реални възможности за придобиване на умения и заетост.
Човешката преценка остава незаменима
Мария Минчева обърна внимание и на риска от прекомерна зависимост от технологиите и загуба на самостоятелно мислене и професионална преценка. Използването на изкуствен интелект не отменя необходимостта човекът да разбира, проверява и носи отговорност за резултатите от работата си.
„Ако очакваме човешки контрол, трябва да има човек със знания и преценка зад него“, заяви тя.
По отношение на алгоритмичните системи за оценка на служителите заместник-председателят на БСК подчерта необходимостта от прозрачност на критериите, по които те функционират, както и от възможност за преразглеждане на погрешни резултати. Новите регулаторни изисквания трябва да бъдат съобразени с конкретните рискове, като предварително се преценява какво вече е уредено и къде съществуват реални пропуски.
В заключение Мария Минчева очерта и основния критерий, по който трябва да се оценяват ефективността на политиките и резултатите от социалния диалог в условията на технологична трансформация:
„Помогнахме ли на предприятието да се развива и на хората да се подготвят за променената работа?“
Конференцията „Изкуственият интелект: трансформация на образованието и пазара на труда“ събра представители на академичните среди, държавните институции, бизнеса и технологичния сектор. Събитието беше организирано от евродепутата Илхан Кючюк в сътрудничество с ректора на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова.
***
Вижте още:
