„През последните години Министерството на труда и социалната политика (МТСП) беше съсредоточило усилията си върху социалното подпомагане. Сега поставяме акцент върху пазара на труда, вкл. квалификацията и преквалификацията на трудовия ресурс, както и върху борбата срещу сивата икономика и нелоялната конкуренция”. Това каза на среща с председателя на БСК Божидар Данев социалният министър Тотю Младенов. Срещата се проведе късно снощи (18 ноември 2009 г.) в БСК и в нея участваха още Христина Митрева – зам.-министър на труда и социалната политика, Росица Стелянова – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, Румяна Михайлова – изпълнителен директор на Главна инспекция по труда, зам.-председателите на БСК Георги Шиваров, Димитър Бранков и Камен Колев, главният секретар на камарата Петър Денев, директори и експерти в БСК.
В началото на разговора министър Младенов изказа благодарност за активното участие на представителите на БСК в органите за социално партньорство на всички нива (национално, регионално и браншово) и изрази очакванията си за бъдещо положително развитие на социалния диалог в страната. „Разчитаме в партньорство с БСК, като най-голямата работодателска организация в България, да търсим подходи и решения за актуалните проблеми на индустриалните отношения в страната”, подчерта министър Младенов.
Председателят на БСК Божидар Данев представи кръга проблеми, по които очаква предприемане на стъпки за тяхното преодоляване от страна на екипа на МТСП (вж. Презентацията в прикачения файл).
На вниманието на министър Младенов отново беше поставен въпросът с необходимостта от промени в социалноосигурителната система, насочени към постигане на равноправие между частните работодатели и държавата (в качеството й на работодател), както и между заетите в частния и в бюджетния сектор. Г-н Данев подчерта, че бюджетите на част от ведомствата не отразяват действителните им разходи и по този начин се прикрива реалният процент на преразпределение на бюджетни средства. „Напрактика, бизнесът субсидира пенсиите на служителите на МО, МВР и правораздавателната система, тъй като държавата внася с около 25% по-ниски осигуровки за тях, а разликата се покрива от останалите осигурители”, заяви Божидар Данев.
Втората група предложения, които г-н Данев отправи към социалния министър, бяха насочени към промени в Кодекса на труда (КТ), по-специално в частта за осигуряване на гъвкав пазар на труда и постигане на равнопоставеност в отговорността на работодателите и на наетите, в т.ч.:
- Премахване на забраната за полагане на извънреден труд при ясно регламентиране на начините на компенсиране на допълнително изработеното време;
- Премахване на неограничената имуществена отговорност на работодателя, включително при непреодолима сила;
- Премахване на ограничената имуществена отговорност на работника при доказано виновно поведение, довело до повреда на оборудване;
- Ускорено въвеждане изискванията на ЕС за агенциите за временна работа;
- Предвиждане на възможност работодателят по свое еднолично решение да пуска в неплатен отпуск работниците. „В условията на икономическа криза другата възможност за работодателите е да освобождават работна ръка, а така не можем да задържим ценните за нас работници. Разбира се, трябва да се обсъдят възможности за ефективна защита и финансово обезпечаване на работниците, така че да не бъдат накърнени и техните права”, заяви Божидар Данев.
- Задължението на работодателя за изплащане на 6 работни заплати при пенсиониране на дългогодишни работници или служители да е предмет на КТД, а не на КТ. „Настоящата норма ограничава мобилността на трудовия ресурс и принуждава работодателите да избягват да назначават работници в предпенсионна възраст”, подчерта Б. Данев.
- Въвеждане на равнопоставеност между държавата и социалните партньори в трипартитното управление на фондовете на НОИ, НЗОК, фонд "Условия на труд", Агенция по заетостта и др. (например, в 9-членния УС на НЗОК е включен един представител на работодателите, при положение че техният принос в бюджета на касата е 40%).
Като мярка за борба срещу неформалната икономика Божидар Данев предложи да бъде въведено задължение за работодателите да превеждат по дебитна карта трудовото възнаграждение на работниците, с цел проследимост на финансовите потоци. Друга мярка, предложена от БСК, за ограничаване на неформалната заетост и недекларираните доходи от труд е разширяване и укрепване на капацитета на контролните органи, в това число създаване на трудова полиция.
Специално внимание в хода на разговора бе обърнато върху квалификацията и преквалификацията на човешките ресурси, като и двете страни изразиха съгласие, че е необходима сериозна реформа в тази сфера. Общо беше мнението, че всички социални помощи следва да бъдат обвързани със задължение за ограмотяване, квалификация и преквалификация. „Дори в условия на криза недостигът от квалифицирана работна ръка нараства, като същевременно процентът на хората, които нямат знания и умения, за да намерят работа, остава висок. Необходимо е въвеждането на стимули за фирмите, разкриващи работни места и инвестиращи в квалификация и преквалификация на кадрите”, категоричен бе Божидар Данев.
„В условията на икономическа криза, е необходимо ограничаването на притока на имигранти от трети страни на нискоквалифицирани лица с умения и професии, еднакви на регистрираните безработни лица”, заяви още председателят на БСК. Според него е необходимо активизиране на трайно безработните и обезкуражените лица на пазара на труда чрез включването им в различни програми за обучение и квалификация, стажуване и т.н. Той припомни идеята на БСК за прилагане на принципа на публично-частното партньорство за създаване на Дружество за квалификация и преквалификация на безработни, в което да бъдат назначени по трудов договор безработни с ниска квалификация (като обучаеми) и такива с по-висока квалификация (като преподаватели). Божидар Данев предложи материалната база на дружеството да бъде формирана от неизползвани площи на Министерството на отбраната, сгради на закрити училища или здравни заведения и др.
Председателят на БСК настоя за обвързване на финансирането от всички източници на квалификационните курсове със заявени (гарантирани) потребности на работодателите и одобряване на учебните и квалификационни програми от браншовите организации. Според него, всички квалификационни курсове със срок по-малък от 3 месеца трябва да се провеждат само по заявка на работодателите, които следва да имат право и да атестират знанията и уменията на работниците, преминали съответния курс. „По този начин ще се оцени и работата на центровете за професионално обучение”, категоричен бе Божидар Данев и подчерта, че е необходимо въвеждане на система за външно оценяване работата на обучителните институции.
Той обърна специално внимание върху факта, че през последните месеци 60% от влезлите в страната чуждестранни инвестиции са насочени към производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, а практически в страната липсва нужното количество трудов ресурс с подходяща квалификация в тази сфера. В тази връзка, г-н Данев предложи част от средствата, които страната ни ще получи от продажбата на емисионни права по Протокола от Киото, да бъдат насочени за обучение именно на такива специалисти.
Като цяло, участниците в срещата откриха съвпадение на позициите и изразиха готовност да работят съвместно за търсене на съответните решения на поставените проблеми.
