Липсват кадри за индустрията, констатираха участници в семинар, посветен на професионалното обучение, който се проведе на 6 юни в Панагюрище
Пътуващ семинар на тема „Технологично обновление и подготовка на кадри – проблеми, опит и предизвикателства пред българския бизнес” се проведе на 6 юни т.г. в гр. Панагюрище. (вж. СНИМКИ)
Повече от 30 представители на браншови организации и фирми от различни сектори на икономиката участваха в семинара, който беше организиран от Българската стопанска камара, Европейския иновационен център – България, Браншовата камара на черната и цветната металургия, Асоциацията за развитие на човешкия потенциал в индустрията, Българската минно-геоложка камара, Сдружението на предприемачите – Панагюрище, и фирмите „Асарел Медет” АД и „Оптикоелектрон Груп” АД.
Участниците имаха възможността да се запознаят с практиката на „Асарел Медет” и „Оптикоелектрон Груп” АД по обучение на персонала и подготовката на кадри за своите производства. Беше споделен, също така, практическият опит на ръководителите „Човешки ресурси” на двете най-големи металургични предприятия у нас – „Стомана индъстри” и „Кремиковци”.
На територията на „Асарел Медет” беше разгледан медодобивният и производствен комплекс, както и новата диспечерска зала, оборудвана с високотехнологична IT-система за контрол на машините и съоръженията. Ръководителите на предприятието обясниха, че през последните няколко години напълно е преоборудвана миннообогатителната фабрика. Закупени са и голям брой машини за добив на руда, уникални в световен мащаб със своите размери и технологични възможности. В процес на разработка и пускане в експлоатация е и нова система за контрол на замърсяванията, част от която ще бъдат монитори, разположени на няколко места в региона (вкл. в центъра на Панагюрище), където в реално време ще могат да се наблюдават показателите за съдържание на вредни вещества във въздуха, почвите и водите. „Това се прави, за да бъде спокойно населението на региона”, обясни изпълнителният директор на дружеството инж. Лъчезар Цоцорков. Собствените разходи на дружеството за екология надхвърлят 1 млн. евро годишно. „Асарел Медет” АД е най-голямото медодобивно предприятие в България – годишно добива повече от половината метал мед в страната, а делът му в световния добив на мед е 0.5%. Дружеството притежава международни сертификати за качество (ISO 9001), за екология (ISO 14001) и за безопасни и здравословни условия на труд (OHSAS 18001). По редица основни икономически показатели, като производствена продукция, приходи от продажби, нает персонал и др., дружеството е на първо място в Пазарджишка област. „Асарел Медет” е и един от четирите съучредители на първия съдебно регистриран у нас клъстер – „Средногорие мед”.
Директорът по персонала на „Асарел Медет” – г-н Цуцеков, представи пред участниците в семинара програмата за усъвършенстване на кадрите в дружеството, основана на разбирането за необходимостта от „Учене през целия живот”. Непрекъснатото професионално усъвършенстване се налага и от тенденциите за периодично обновяване на технологичния парк на предприятието, сподели г-н Цуцеков.
„Хората са най-голямото богатство на фирмата ни. Създадохме добър екип от дългогодишни опитни и млади амбициозни професионалисти, и им предоставихме добри условия за резултатна работа, творчество и инициатива, които те проявяват непрекъснато”, гордее се изпълнителният директор инж. Цоцорков. В дружеството работят 1300 души, а още 300 са наетите в четирите дъщерни фирми, развиващи спомагателна дейност (ремонт, транспорт и др.). В рамките на Отдел „Персонал” на „Асарел Медет” функционира Център за професионално обучение, който е лицензиран от Националната агенция за професионално образование и обучение. В дружеството се разработват индивидуални планове за развитие на всеки един от служителите, обясни г-н Цуцеков и уточни, че учебната програма на Центъра за професионално обучение е разделена на две части – обучение на мениджърския екип и на изпълнителските кадри. Само през 2005 г. Центърът е провел 82 курса, в които са обхванати 782 участника. За 2006 г. в бюджета на фирмата са предвидени 155 400 лв. за обучение на персонала, като всяка година се отчита ръст на средствата за обучение.
На територията на „Оптикоелектрон Груп” АД участниците в семинара посетиха Професионална гимназия “инж. Никола Белокопитов”, подготвяща кадри за електронната и оптичната индустрия. Директорката на гимназията – г-жа Гагова, изказа благодарността си към ръководството на предприятието, което подпомага учебното заведение с машини и съоръжения за учебна практика, работно облекло за учениците, както и допълнителни възнаграждения за преподавателите. Изпълнителният директор на „Оптикоелектрон Груп” АД Никола Казанджиев изрази съжаление, че голяма част от възпитаниците на гимназията не остават на работа в панагюрското предприятие, а се насочват към други фирми – както в България, така и извън страната. Като предполагаема причина за това бяха изтъкнати желанието на младите хора да продължат образованието си във ВУЗ, както и липсата на достатъчно финансови стимули и възможности за кариерно развитие.
На територията на Индустриален парк „Оптикоелектрон” работят 19 фирми, седем от които са дъщерни на „Оптикоелектрон Груп” АД – собственик на Индустриалния парк. Общият годишен оборот на тези седем фирми е в размер на около 11 млн. евро, като 92-97 % от продукцията е предназначена за износ. Основни търговски партньори на дружеството са фирми от Германия, Великобритания и Холандия. Сред продукцията са предприятието са части на уреди за нощно виждане, оптични мерници и др. Произвеждат се и части на автомобилите „Хамър” на концерна „Дженерал Мотърс”.
Г-н Томчо Томов – председател на Асоциацията за развитие на човешкия потенциал в индустрията (член на БСК) и Директор „Човешки ресурси” на „Стомана индъстри” (Перник) сподели, че фирмата, която представлява, има сериозен проблем с намирането на кадри. „При средна работна заплата в предприятието 1300 лв. и стартова заплата 600 лв., липсват кандидати за работа”, каза г-н Томов. Анализът на персонала, направен в пернишкото дружество, показва, че във връзка с естествените демографски процеси и предстоящото пенсиониране на част от работещите, фирмата има възможност да наема около 200 души годишно. Оттук и готовността на предприятието да финансира обучението на потенциални работници, но липсва сигурност, че ще може да се разчита на този човешки ресурс в дългосрочна перспектива. Г-н Томов сподели, че в „Стомана Индъстри” е въведена система за оценка ефективността от инвестиции в обучението. Като любопитен факт той отбеляза, че въпреки наличието на еднакви системи за управление на човешките ресурси във всички предприятия, собственост на „Вихалко”, в българските предприятия на компанията производителността на труда е пет пъти по-ниска от тази във фирмите в Гърция и Великобритания.
„20-и век се характеризираше с икономика на технологиите и индустриалното развитие – в 21-ви век трябва да говорим за икономика на знанието и човешкия потенциал”, акцентира г-н Томов и илюстрира тезата си с арабската поговорка „Пустинята се превръща в оазис не заради водата, а заради човека”. Проучванията показват, че нивото на трудовите възнаграждения вече не е основен стимул за работещите, а като такъв се очертава възможността за професионално и кариерно развитие. Това е причината директорите по персонала да обръщат все по-голямо внимание именно върху инвестициите в развитие на човешкия потенциал, които са ключови за просперитета на фирмите, каза г-н Томов.
Констатация за недостиг на човешки ресурси направи и директорът по персонала на „Кремиковци” АД - Димитър Димитров, според когото на пазара на труда липсват заварчици, стругаро-фрезисти и др. специалисти, необходими за тежката индустрия. Висшето образование не е съобразено с изискванията на трудовия пазар и ежегодно приемът на студенти се формира по начин, неотговарящ на търсенето на работна ръка, смята г-н Димитров.
