ПЕТЪР СЛАВОВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ПРОКРЕДИТ БАНК: ФИРМИТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ОБОРОТНО ФИНАНСИРАНЕ ПРИ ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА

Банките у нас трябва да бъдат още по-агресивни в заделянето на резерви срещу влошаващия се портфейл.

- Г-н Славов, статистиката на централната банка отчита, че лихвите по депозити следват тенденцията на намаление, но някои от лихвите по заеми се покачват. Каква е причината движенията да се разминават?
- Преди кризата и по време на кризата лихвите по депозити и кредити се увеличаваха, но имаше различен фундамент за този ръст. Лихвите по заеми вървяха нагоре, защото банките отчитаха нарастващия риск в отпускането на кредити на бизнеса в страната и това е абсолютно нормално. Много пъти съм си позволявал да коментирам, че ценообразуването във финансовия сектор има два основни фактора. Това са първо цената, на която ние купуваме тези пари, а вторият е рискът, който калкулираме. Нормално е, когато страната влиза в рецесия и кризата предстои, банките да калкулират по-висок кредитен риск и лихвите да вървят нагоре.
По отношение на депозитите основната причина, поради която лихвите се вдигаха преди и по време на кризата, беше така наречената депозитна война между банките. Това бясно надпреварване между институциите за по-примамливи оферти за депозити бе продиктувано от стремежа да се създаде една добра клиентска база и да се задържи стабилна ликвидност на широка основа. Въпреки това лихвите по-скоро бяха високи в номинално изражение, а не толкова в реално. Сега, слава богу, няма депозитна война и тя вече е минало.
Относно ценообразуването ние го правим на базата на търсенето и предлагането. В момент, когато банките са притиснати да формират все повече положителни финансови резултати, които да използват, за да провизират кредитните си портфейли и, от друга страна, търсенето на заеми не е толкова високо, а нуждата от ликвидност не е голяма, е нормално лихвите по депозити да падат. Аз съм убеден, че ставките по влогове ще продължават да се понижават, докато не стигнат едно пазарно ниво, което според мен още имат да гонят.
По отношение на кредитите не смятам, че лихвите ще се качват и не мисля, че статистиката на БНБ, която показва, че лихвите през месец юли са се покачили, е релевантна. За да коментираме тенденцията, трябва да има дълги статистически редове, а не определени месеци. Ако вземем малко по-дълъг период, ще се забележи, че лихвите по заеми не се увеличават. Не мисля, че ще се увеличават, но и не смятам, че ще намаляват, защото няма фундаментална причина. Освен това всеки бизнес клиент, който отива в дадена банка води преговори и лихвата в повечето случаи е въпрос на бизнес разговори.

- От Българска стопанска камара прогнозират, че заради междуфирмената задлъжнялост и фалитите на компании ще се създадат предпоставки за проблеми в банковата система. Какво е вашето мнение?
- Принципно това е така, защото междуфирмената задлъжнялост е наистина голяма и това пречи на стопанския живот. Когато страната започне да излиза от кризата и във фирмите поръчките търгнат нагоре, стопанските субекти ще имат нужда от „кръв“, която да влезе във вените им, за да могат да поемат нарастващите поръчки и прочие. Тогава банките ще трябва да им осигурят оборотно финансиране.

- Какви са вашите очаквания за излизането от кризата?
- Бих предпочел да отговоря на този въпрос в края на септември или през октомври, защото това, което видяхме последните месеци като икономическа активност, според мен е заради сезонния характер. Много ми се иска да не съм прав и да влизаме в коловоза на възстановяване, но е вероятно октомври и ноември да се разочароваме от живеца, който наблюдавахме последните месеци. Дано да не съм прав, но не случайно ще се върна към момента, в който вече ще има трайни признаци на излизане от кризата и фирмите ще започнат да изпитват още по-голяма нужда от оборотно финансиране. Тогава банките и финансовият сектор трябва да се приготвят да откликнат адекватно на нуждите, защото ако там закъснеем, ще се тушира ефектът от възстановяването.

- Според някои изследвания банковият сектор ще загуби над 3 млрд. лв. заради лоши заеми. Имат ли банките ресурс да се справят?
- Единственото лекарство срещу лошите кредити са провизиите, резервите или капиталът. Слава богу, банките разполагат с доста добри капитали, натрупани в предишните години, когато печалбите бяха големи и необслужваните заеми не бяха много. Благодарение на политиката на централната банка, която мотивираше финансовите институции да заделят печалбите си, в момента системата е добре капитализирана. Много е важно обаче какво ще се случва оттук нататък, защото лошите кредити няма да спрат да растат, когато кризата отмине. Аз много често рисувам на своите колеги в банката кривата на кризата и на лошите заеми и им обяснявам, че те не кореспондират помежду си едно към едно. Тоест по времето, в което страната ще започне да се възстановява, ще бъде пикът на необслужваните заеми. Защото фирмите, които тръгнат да излизат от кризата, не са тези, които не могат да плащат заемите си. Много се надявам, че както досега през миналите години банките показваха добри печалби и ги заделяха в капитала, то сега ще бъдат още по-агресивни в провизирането срещу влошаващия се портфейл. Между другото този порфейл, колкото и на вас да ви се струва голям, когато има добри капиталови резерви, няма нищо лошо в него и нищо страшно.

- В началото на кризата много от банкерите коментираха, че притеснителният процент на необслужваните заеми за банковата система ще бъде около 20 на сто, в момента делът им е около 16 на сто.
- Няма такова число - може и 5 може и 50 на сто да са страшни. Всичко зависи от резервите, които банките имат. Процентът, който сте чули, е на база на стрес тестовете. Те се правят, като се взима наличното ниво на резерви и предполагаемото ниво на лошите кредити и се преценява докъде би стигнало това на банките в дадения момент. Но това не означава, че след този процент банките ще умрат. Въпросът е, че е много важно финансовите институции да започнат да кредитират, и то не чрез ипотечно кредитиране, а да се даде старт на оборотното финансиране.

- Все повече в бранша колеги се оплакват от изкуствени фалити на фирми, които са взели заеми от тях. Колко голям е този проблем? Как банките успяват да се справят с него?
- Проблемът го има във всяка банка, но той не е толкова голям за нас, колкото е институционален. Това е така, защото съществува дупка в българското законодателство заради липсата на практика и познания. Темата за търговската несъстоятелност не е застъпена и развита достатъчно добре в нашите закони. Дори формално да е така, от гледна точка на практиката, има какво да се желае. Когато един стопански субект не може или не иска да плаща, започва да търси варианти как някой друг да му плати сметката. Това се случва чрез умишлена несъстоятелност или такава със задна дата – тоест, оставени са вратички, които недобросъвестните клиенти използват. Ние се справяме само и единствено, вярвайки в съдебната система, защото няма какво друго да се случи. Проблемът не е толкова голям, а по-скоро все още става дума за единични случаи.

- Какви са прогнозите ви за развитието на банковия сектор и какви са предизвикателствата пред бранша?
- Очакванията ми са, че банковият сектор ще реагира адекватно на нуждите на стопанските субекти, когато започнем възстановяването. Надявам се всички много агресивно да заделят ресурси, защото стабилността на банковата система е жизнено необходима за цялата икономика и обществото. Много често се дразня, когато някой започне да коментира, че банките са много печеливши. Не трябва това да е проблем, трябва хората да се плашат, ако банките са губещи и когато държавата трябва да се намесва. Банките трябва да бъдат част от двигателя за излизане от кризата.

- Статистиката на БНБ отчете, че през второто тримесечие на 2010 г. са се появили 28 нови депозитни милионери, поне според парите, сложени на влог в банките. Каква е причината според вас? Това увеличаване не означава ли, че хората все още не виждат оптимизъм, който да ги накара да започнат да харчат и така да се ускори излизането от кризата?
- Не знам защо въобще някой следи колко са станали депозитните милионери в България. Това само по себе си нищо не означава. Новите 28 души реално може да са станали по-бедни, защото може да са имали имоти, които са стрували много повече, и по една или друга причина те да са превърнати в пари и да се влезли в банковата система. От икономическа гледна точка тази цифра не означава нищо.
Въпросът обаче засяга и темата за спестовността и за това, че трябва да се спестява. Много често давам пример с немската икономика и същността на възстановяването на тази страна след Втората световна война, която се гради на спестовността. Дори по време на кредитния бум ние бяхме привърженици на спестяването. Сега в условия на криза е нормално и е правилно хората да спестяват повече, защото техните очаквания не са положителни и е нормално да са предпазливи.