На 28 и 29 септември 2010 г. в гр. Хисаря се проведе национален форум за обсъждане на концепцията за изграждане на Национална референтна мрежа за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони. Мрежата ще обхваща звена, които ще разработват компетентностни модели и стандарти за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони. Във форума участваха повече от 80 представители на бизнеса, синдикатите, МТСП, АЗ, МОМН, НАПОО и др. Подкрепа за дейностите по проекта на Българската стопанска камара (БСК) по ОП РЧР декларираха лично зам.-министрите на труда и социалната политика - Красимир Попов, и на образованието, младежта и науката - Петя Евтимова, както и председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) - Боян Пушкаров.
В изказването си пред участниците във форума председателят на БСК Божидар Данев изтъкна силните и слабите страни на българската икономика, в контекста на необходимостта от развитие на компетенциите на работната сила. „Ако искаме да сме конкурентоспособни, трябва непрекъснато да променяме технологиите, следователно имаме нужда и от хора с нови компетентности, които да внедрят тези нови технологии", изтъкна г-н Данев. Той очерта кръга на потенциалните потребители на бъдещата Информационна система за оценка на компетенциите, а именно: държавни институции, синдикални и работодателски организации, браншови и регионални организации на бизнеса и на синдикатите, европейски институции за пазара на труда, работодатели, заети, безработни лица, университети, експерти по ЧР, агенции за осигуряване на заетост. Чрез системата ще стане възможно да се определят препоръчителни социално-осигурителни прагове по браншове и длъжности; обвързване на стажа и прослуженото време с повишаване на компетенциите чрез учене през целия живот; атестиране на служителите; въвеждане на гъвкаво работно време и сигурност на работната място; промяна на програмите за образование и квалификация на базата на компетенциите.
Наблюденията на бизнеса показват, че план-приемите в професионалното и висше образование се определят на базата на нуждите, персонала и възможностите на съответните учебни заведения, а не съобразно потребностите на икономиката. Освен това, съвременното образование не е базирано върху развитието на компетенциите, а на конкретни професионални знания и умения. За да е успешен един служител, обаче, освен определени знания, опит и квалификация, трябва да притежава и съответните ценности, мотиви, нагласи и потребности, които в съвкупност оформят неговите компетенции. В рамките на проекта предстои да бъдат разработени т.нар. компетентностни модели за отделни длъжности в конкретни икономически сектори, които ще отчитат необходимите качества (знания, опит, умения, личностни характеристики и др.), необходими за заемане на съответната работна позиция.
Анкетно проучване на Българска стопанска камара показва, че според 70% от фирмите въвеждането на компетентностни модели ще повиши тяхната конкурентоспособност и ще се отрази положително върху развитието им. Едва 2 процента от изследваните компании смятат, че компетентностите модели не дават ефект. Причините за това са свързани с механичното копиране на международни корпоративни практики у нас, без да се отчитат националните особености. Цитираните резултати са предварителни данни от допитване, проведено сред 1100 мениджърии специалисти по управление на човешките ресурси във фирми на територията на България.
Като основни дефицити на работещите анкетираните посочват: липсата на лидерски умения (47%), езикови знания (39%), умения за комуникация (38%) и компютърните умения (26 %).
Във време, когато светът обръща все по-голямо внимание върху икономиката, базирана на знанието, българските работодатели все още не са склонни да инвестират в обучение на своите служители. През 2009 г. 59% от компаниите са заделили по-малко от 1% от общите си разходи за тази цел, 25% отделят до 3%, а едва 3 на сто от фирмите разходват повече от 10% за обучение. Този нисък процент на активност на работодателите по отношение обучение на техните служители председателят на БСК обясни преди всичко с липсата на нормативни механизми за задържане на работната сила, в която е било инвестирано от съответния работодател. Ето защо, г-н Данев призова компетентните институции да предвидят съответните законодателни промени, които да гарантират на работодателите, че обучените от тях работници няма да напуснат страната, например, или да се преместят при друг работодател, преди да са „изплатили" съответната инвестиция в тях.
Зам.-министър Петя Евтимова съобщи, че през октомври официално ще стартира разработената от МОМН рейтингова система за университетите у нас. Едни от най-интересните индикатори, които тази система ще следи, ще бъдат реализацията и степента на възнаграждения на завършилите определен ВУЗ, което ще е косвена оценка за качеството на обучение в съответното учебно заведение. Г-жа Евтимова допълни, че 60 млн. лв. ще се отделят за квалификация на всички учители през следващите 3 години. Парите са осигурени от програма „Есхил" на ЕК. Изследване на МОМН показва, че от 60 000 учители едва 2100 са до 25-годишна възраст, а 5000 са до 29 години, което налага извода, че в образованието няма млади кадри, които да прилагат съвременни интерактивни методи на обучение. Министерството предвижда да раздава награди и стипендии за студенти, които учат в педагогическите специалности, за да продължат реализацията си в професията. Поради кризата много учители са се върнали към професията си, съобщи зам.-министър Евтимова. За това допринасят и въведените делегирани бюджети, които дават свобода на директорите да определят нивата на възнаграждения.
Според зам.-министър Красимир Попов Информационната система ще бъде не само онлайн базиран продукт, а и организационна форма, която периодично ще актуализира данните и ще следи динамичните промени в икономическото развитие. По отношение нормативната база г-н Попов изрази увереност, че в резултат от проекта на БСК ще се направят и необходимите нормативни промени, които да осигурят по-добрата връзка между очакванията на работодателите за уменията на заетите и доставчиците на образователни услуги (училища, университети и центрове за професионално обучение).
****
АКЦЕНТИ ОТ ИЗКАЗВАНЕТО НА БОЖИДАР ДАНЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА
o Структура на БВП - селското стопанство от 26% през 1997 г. пада на 6% през 2009 г. Ръст на финансовия сектор, търговията, строителството и неправителствения сектор. Всичко това се отразява и на изискванията към работната сила - променя се и нейната структура.
o Ръст на БВП - нездравословен ръст през последните години, базиран на строителство и търговия с имоти, което доведе до деиндустриализация на страната, но сега именно индустриалният сектор се възстановява най-бързо. Икономически абсурд е да постигнем тази година 0.7% ръст и 3.6% през следващата година. Една от големите причини за тези грешни прогнози е липсата на синергия на компетенциите на различните нива - министерства, регионални звена, региони, предприятия.
o Невъзможност за усвояване на европарите, отново поради липса на компетенции. Усвоили сме само 7.28% от средствата, част от които са по фонд „Джереми", който практически не функционира. Реалното усвояване е 4.5%. Това е еманация на компетентностите на нацията. Усвояването на пари също е компетенция.
o Според изследване на ЕС за нивото на компетенции в страните-членки на съюза, България се нарежда на последно място. Класацията се води от скандинавските страни. Това са малки нации, но високо компетентни, създаващи пробиви в индустрията - доказателство за пряката връзка между високата квалификация и напредък в икономиката.
o У нас разликата в заплащането на нискоквалифицирания и висококвалифицирания труд непрекъснато намалява, което демотивира заетите да развиват своите компетенции. Ножицата във възнагражденията трябва да се разшири, поради което сме категорично против непрекъснатото административно увеличение на минималната работна заплата (МРЗ). Заплатата не може да бъде инструмент за социално подпомагана, а трябва да е индикатор за качество на труда. Съответно - МРЗ не трябва да се определя на базата на т.нар. линия на бедността, ако искаме да правим модерна икономика.
o Липсата на инфраструктура, освен основен недостатък за страната ни, е и шанс за нас в този кризисен момент, защото има къде да насочим инвестициите си и да създадем заетост, а оттам - работеща икономика.
o Сивия сектор - за една година БВП е спаднал с 1.5-2 млрд.лв., а има 18% по-малко приходи в бюджета. Това е ясен индикатор за сериозно увеличение на дела на сивия сектор в страната.
o Петте водещи за България цели в „Европа 2020": до 2020 г. у нас трябва постигнем:
1. заетост на населението (20-64 г.) 76%;
2. трябва да отделяме годишно минимум 1.4-2% от БВП за инвестиции в иновации,
3. да намалим парниковите газове наполовина спрямо нивата от 1988 г., да увеличим с 16% дела на т.нар. „зелена енергия" и да подобрим енергийната си ефективност с 25%.
4. По отношение на образованието след 10 години трябва да сме постигнали дял на завършилите висше образование 36%, и 11% напуснали средно образование.
5. Не на последно място, трябва да намалим броя на бедните до 20 на сто.
