„Успехът на антикризисните мерки, договорени през м.март 2010 г., ще се определи от това дали социалният диалог в страната ще продължи да се развива успешно", се посочва в доклад на Международната организация на труда
„Отношенията между правителството и социалните партньори се влошиха скоро след като кризата удари българската икономика през последното тримесечие на 2008 г.„ Това се посочва в официално разпространен от Международната организация по труда преглед на българския пазар на труда, като част от Глобалния пакт за работните места[1].
„На практика правителството не инициира съдържателни консултации със социалните партньори за това, как да се посрещне кризата и какви мерки да се предприемат по посока на възстановяване", се посочва в доклада. Според МОТ, кабинетът смята, че ще може да се справи с кризата само с помощта на бюджетния излишък и някои други защитни мерки от типа на замразяване на работните заплати в публичния сектор и съкращаване на публичните разходи. Съществуващите институции за социален диалог като Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и Икономическият и социален съвет (ИСС) не са мобилизирани достатъчно ефективно за ангажирането на социалните партньори в изработването на колективен отпор на кризата, смятат още специалистите на МОТ.
Като цяло, членовете и финансовите ресурси на синдикатите продължават да намаляват, особено след големите съкращения миналата година в резултат на икономическата криза. Същевременно много от работодателите са все още членове на повече от една организация на работодателите, тъй като това не е забранено от закона. Фрагментацията на организациите на работодателите, и по-специално на тези, които представляват малки и средни предприятия, отслабва техните позиции в социалния диалог, твърдят експертите на МОТ. Процесът на консолидация, иницииран главно от по-големите организации, с цел да се чуе по-силно гласа на работодателите, може да доведе до по-силни партньорства или сливане, отбелязва международната организация.
Българската пенсионна система буди загриженост за нейната дългосрочна устойчивост в контекста на силно застаряване на населението и задълбочаването на този процес след 2020 г. Ако не се предприемат мерки за коригиране на финансовата база на пенсионната система, се очаква по-нататъшно разширяване на тази фискална бездна, алармира Международната организация по труда. Бъдещето на социалния диалог в България, който набра сила след като на власт дойде новото коалиционна правителство през м.юли 2009 г., ще зависи в голяма степен от това дали правителството ще предприеме пенсионна реформа в рамките на социалния диалог и трипартизма, или едностранно. Също така, успехът на антикризисните мерки, договорени през м.март 2010 г., ще се определи от това дали социалният диалог в страната ще продължи да се развива успешно, анализират експертите на МОТ.
В документа се посочва още, че глобалната криза се е отразила на паричните преводи от работещите в чужбина българи, които възлизат на почти 7% от потреблението на домакинствата. Въпреки влошаването на икономиката и условията на пазара на труда, през 2009 г. работната заплата продължава да расте в номинално и реално изражение, но с много по-бавни темпове. В номинално изражение през 2009 г. средната заплата се повишава с 8.4% в сравнение с доста високите темпове през 2007 г. (12.5 %) и 2008 г. (22.2%), отчитат анализаторите.
От Международната организация на труда посочват още, че докато корекциите в заетостта са по-тежки за мъжете, тъй като кризата се отразява най-вече на секторите, където мъжете доминират, напр. строителство и промишлено производство, жените също са засегнати от ефекта на кризата върху равнището на работната заплата. Последните данни показват, че в България различията в заплащането на труда между двата пола не само се запазват, достигайки според оценките близо 16 процента през 2010 г.,14 но и че положението може да се задълбочи още повече поради влиянието на кризата върху договарянето на работната заплата.
Съществуващите предизвикателства на пазара на труда се задълбочават и във връзка с непрекъснато намаляващото и остаряващо население на България. Благоприятната среда за разкриване на работни места е променена, тъй като търсенето на работна сила в България е засегнато от глобалната икономическа криза. Ръстът на сектори, които досега са били локомотив за създаване на работни места - строителство, производство, недвижими имоти и търговия - е спаднал. От края на 2008 г. това дърпа безработицата нагоре въпреки търсенето на висококвалифицирана работна сила, което вероятно ще продължи да бъде голямо. И наистина, въпреки кризата, все още са налице много свободни работни места, които остават незапълнени, коментира МОТ.
Нещо повече, негативното въздействие на кризата върху българския пазар на труда се засилва и от влиянието на някои допълнителни фактори, например, връщането в родината на все повече български емигранти от страните, където те доскоро са били на работа (Испания, Италия, Великобритания и пр.). В допълнение към това, предвид забавянето на кризата в България и нейното последващо отражение върху пазарите на труда (като общо правило), се привеждат някои аргументи, че през първата половина на 2010 г. равнището на безработицата евентуално ще достигне по-високи, двуцифрени стойности. Държавният бюджет се основава на прогнози, според които безработицата през 2010 г. ще достигне 11.4 %. Синдикатите и организациите на работодателите обаче твърдят, че поради броя на обезсърчените безработни и връщащите се емигранти, безработицата вече е висока и ще достигне много по-високо равнище. Бюджетната прогноза за 2010 г. за средно ниво от 11.4% подсказва, че официално регистрираната безработица към края на тази година ще надхвърли 13.7%. Ако се прибавят и нерегестрираните безработни обезсърчени хора, както и нарастващият приток трудова миграция към страната, към м.декември 2010 г. се очаква достигане на критична точка на социална толерантност за реалната безработица (19-20 процента в зависимост от структурната оценка на икономически активните хора).
Според МОТ най-обещаващият начин за значително повишаване на производителността и международната конкурентоспособност на България е да се навлезе в секторите за експорт на високи технологии. Сега по-голямата част от износа на България представлява продукти и технологии на относително ниско ниво. Така например почти 13% от българския износ представляват текстилни продукти и облекло. Това е сектор, който се характеризира със силна конкуренция на производители с ниски заплати и ограничен потенциал за намаляване на себестойността чрез повишаване на производителността. В класификацията Евростат на факторната интензивност на продуктите България има най-нисък дял от износа на високо и средно технологически продукти от всички нови държави-членки на ЕС - 32%.
От съществено значение да се инвестира повече в обучение и образование, даже и по време на кризата. Уменията, придобивани от учащите се от системата на образование изглеждат недостатъчни от гледна точка на изискванията на пазара на труда. Несъответствията в търсенето на квалифицирана работна сила не се преодоляват и ниските постижения в областта на образованието пораждат загриженост за конкурентоспособността на страната в средносрочен и дългосрочен план. Като цяло системата на образованието следва да се адаптира към нуждите на базираната на знания икономика, да се модернизира и да се организира така, че да съответства на повечето съвременни критерии. За препоръчване е и Националната квалификационна рамка да бъде развита така, че да признава квалификацията на хората, обучени в неформалните и неофициални форми на обучение.
[1] ЗА ПАКТА:
През м. юни 2009 г. ръководители на правителства, работници и служители приеха Глобалния пакт за работни места като един изпитан и изпробван набор от политики, поставящ заетостта и социалната защита в центъра на антикризисните мерки. Глобалният пакт за работни места дава решения за проблемите във връзка със социалните последици от глобалната криза върху заетостта и предлага политики, насочени към създаване на работни места, разширяване на социалната защита, съблюдаване на трудовите стандарти и насърчаване на социалния диалог, които да могат да бъдат адаптирани в отделните страни в съответствие с националните потребности.
