ДИМИТЪР БРАНКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК: ЗАПЛАТИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВАРЯТ ПО БРАНШОВЕ

Синдикатите и министърът на труда твърдят, че заплатите в частния сектор трябва да се увеличат, защото през 2010 г. производителността на труда е нараснала. Основателен ли е такъв аргумент?
 - Данните на НСИ показват, че през 2010 г. средната заплата е нараснала номинално с 18.8% спрямо 2008 г. Натрупаната инфлация за този период е над 5%. Реалният ръст на производителността на труда през миналата година, измерена като брутна добавена стойност на един зает, е около 6.6%. Имаме статистически очевиден факт - доста по-голям ръст на средната заплата спрямо сумарното отчитане на инфлацията и производителността на труда.

От тази гледна точка индексирането на всички доходи в реално изражение на национално ниво е доста спорна теза. Факт е, че има нужда от повишаване на заплатите в отделни експортно ориентирани фирми с рязък ръст на продажбите и добавената стойност от различни сектори - машиностроене, електротехника, металургия, хранителна промишленост и други.

Има обаче цели браншове със спадаща производителност и продажби - търговия, услуги, транспорт, строителство. Така че, ако говорим за индексиране на доходите, то трябва да се случи чрез браншовото и фирменото договаряне, за да е съобразено с икономическите условия в отделните сектори и предприятия.

Какви са рисковете, ако това не се случи?
 - Едно непремерено и необосновано увеличаване на всички доходи, без да се отчитат реалните икономически условия, може да доведе до нова вълна на съкращения. Имаме и коренно променена външна среда, която ще влияе на скоростта и мащабите на икономическото възстановяване. По-големият проблем за нас в момента е запазването и увеличаването на заетостта, а не увеличаването на заплатите. Реалната безработица в момента е над 17%.

Това са официално регистрираните безработни плюс обезкуражените. Пред нас продължава да стои по-сериозният въпрос - как да бъде възстановена заетостта при паралелно увеличаване на производителността на труда. Трябва да се има предвид и това, че за тази година е договорен среден ръст на минималните осигурителни прагове с 5.6% за всички браншове и професии, които не са постигнали двустранна договореност.

Масова практика е върху праговете да се плащат и възнагражденията, въпреки че фирмите нямат задължение за това. Така че индексацията на доходите, за която настояват синдикатите, вече се случва. За някои сектори тя е много по-голяма от предлаганото нарастване. В туризма договореното увеличение на минималния осигурителен доход по длъжности е 11%. Допълнително в момента тече актуализация или предоговаряне на браншовите колективни трудови договори.

Какви са аргументите ви срещу повишаването на минималната заплата?
 - В ЕС с много малки изключения минималната заплата е около 40% от средната. В България действително има макар и минимално изоставане от това съотношение. Според нас то трябва да се компенсира през 2012 г. Към минималната заплата, без значение дали това е записано в закон, са вързани много плащания - минимална пенсия за стаж и възраст, минимална социална пенсия, бюджетни заплати, заплати по субсидирана заетост, както и редица социални помощи.

Всякакви по-резки и непремерени движения в подоходната политика могат да доведат до увеличаване на реалната безработица, а в перспектива и до увеличаване на социалноосигурителните и данъчните плащания. В условията на невъзстановена икономика това носи рискове за бизнеса, за заетите, за пенсионерите и за всички граждани.

Министърът на труда Тотю Младенов заяви, че фирми използват ниската минимална заплата, за да наемат работници на 240 лв., а реално им доплащат "под масата", за да спестят осигуровки. Смятате ли, че повишаването на минималното възнаграждение може да е инструмент за борба със сивата икономика?
 - Много важно е да се знае точният брой на получаващите минимална заплата. По наша преценка той е много малък и обхваща определени сектори - търговия, хотелиерство и ресторантьорство, строителство. Ще ви дам пример с голяма търговска фирма с около 2500 заети. Половината от тях според регистрираните в НАП трудови договори получават 240 лв. заплата.

В същото време в техните индивидуални договори е записано, че взимат бонус в зависимост от оборота и отделно класове за прослужено време. Така на практика средната заплата във фирмата е над 800 лв., върху които реално се плащат данъци и осигуровки, и нищо не е под масата.