На фона на високата безработица се появява нов парадокс - в България, а вече и в останалите страни от ЕС има недостиг на качествена, висококвалифицирана работна сила. Това се казва в анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС) за предизвикателствата пред трудовите пазари в контекста на “Стратегия Европа 2020”. Съветът е домакин на международна конференция на същата тема, която се открива в понеделник в София.
Според председателя на съвета проф. Лалко Дулевски става въпрос за сериозни разминавания между качеството на работната сила на европейския пазар и търсенето на бизнеса. За страни като България и други новоприсъединили се проблемът възниква и заради свободата на движение. Единният пазар обикновено води до едностранно движение на качествена работна ръка - към развитите икономики в Европа. По този начин страни като България стават донори на висококвалифицирани кадри, пише в анализа.
“За Икономическия и социален съвет обаче най-голямото предизвикателство е растящият брой на хората с основно и по-ниско образование и намаляващият брой работни места, подходящи за тях. Формирането на все по-големи контингенти от такива работници започва да влияе върху социалните модели в България и в други страни членки на ЕС, които имат същия проблем”, смята Дулевски. “За съжаление икономическият растеж, който очакваше Европа и който вече наблюдаваме, не генерира работни места. Едва ли до 2020 г. Европа ще може да навакса загубените работни места, които е имала преди кризата”, твърди Дулевски.
Експертите от съвета са убедени, че нарастването на производителността на труда в европейски мащаб е преди всичко резултат от съкращенията във фирмите и освобождаването на нискоквалифицираната работна сила. “Естествено, когато останат по-малко хора и те са по-образовани и висококвалифицирани, производителността на труда се повишава, без нещо реално да е направено”, коментира Дулевски. И допълва: “Европа изостава, и то значително, в производителността на труда от своите конкуренти като САЩ и Япония. Проблемът е как ще създаде нова иновативна икономика - с технологично преструктуриране, с нов тип производства и т.н."
Съветът констатира, че демографското развитие е другият съществен проблем, и определя застаряването на населението като най-сериозното предизвикателство пред ЕС.
Застаряваме бързо
Според прогнозите на Евростат се очаква населението на страните членки на Европейския съюз да застарява до 2050 г. с все по-интензивни темпове. В резултат от това коефициентът на демографска зависимост (съотношението на броя на хората над 65 години към броя на тези, които са на възраст 15-64 г.) ще нарасне почти двойно. Това означава, че от 25,9% сега този коефициент ще се увеличи двойно и ще стигне 50,2% около 2050 г. За България процесът на стареене на населението е по-слабо изразен до 2020 г. в сравнение с останалите държави от ЕС. Той обаче придобива много по-висока интензивност след това до 2050 г. От 2021 г. се предвижда у нас да започне увеличение на възрастта за пенсиониране.
