Акценти от изказването на председателя на УС на Българската стопанска камара пред кандидатите за президенти на България
Държавите се променят.
На път е да банкрутира държавата на благоденствието, която беше продукт на страха от революции. Тя беше стимулирана от социалистическата революция в Русия, за да се пренесе в Щатите. Вероятно знаете, че през 1926 година Хувър кани 50-те най-богати американски семейства и им заявява: „Ако не искате да ви се случи това, което се случи в Русия - плащайте." Тогава за първи път започва да се говори за социалната държава. Посланията се следват от Рузвелт. На помощ идва и Кейнс[1], за да покаже, че това е пътят.
Обаче всичко това рухва постепенно.
Нужно е държавата да си спомня, че е възникнала с други функции в живота на хората. Всички, с активната помощ на политиците, сме забравили за какво е възникнала държавата и парите. И оттук - ако държавата може да играе ключовата роля в икономиката, ние щяхме да бъдем благоденстваща държава от 20 години. Категоричен съм, че не може и не трябва държавата да играе ключова роля в икономиката.
В същото време трябва да възпитаваме сънародниците си на това да имат самочувствие да искат. От социализма наследихме мисленето, че държавата ни дава благата. В същото време не се замисляме, че това са данъците ни. Защото държавата е родена мъртва. Правата принадлежат на хората. И хората ги „отчуждават" в полза на държавата, за да могат да и „вдъхнат" живот.
Има няколко института, които са възникнали като резултат от спонтанния ред и там никакво роля нямат политиците и държавата - езикът, търговията, правото.
Обидно и да слушам от водещи български политици, че материалът е лош. В същото време, макар и да не го казват, много български политици го мислят. Защото ако в една страна се окаже, че държавата е по-добра от гражданите си, тогава тя има проблем. Държавата е продукт на колективния разум и произтича от хората. Не бих искал да вярвам, че се връщаме в едно време, в което провалилите се гениални социални инженери ще градят обществото.
Според мен, проблемът на българина е културен. И е задача на всички да издигнем културата на българите, за да може самият той да усъвършенства държавата си. А това няма да стане без инвестиция в образованието. В този ред на мисли сериозно се учудих от програмата на социалното министерство, която ще обучава безработни да са мениджъри и ще им дава пари за успешен бизнес. Напълно безсмислено. Защото е много трудно можещ човек да е безработен. Ние търсим можещите. Бизнесът има нужда от такива безработни. Но ги няма.
За съжаление в България резултатите от труда не са критерии за реализацията. Хората вече не вярват, че с труд могат да успеят. А за тези, които изкарват парите си с труд, обществото говори умилително: „човечецът", „обикновената женица"... За да се развива икономиката на страната трябва да има инвестиции. А за да има инвестиции, трябва да има хора, които да работят, но преди това да са инвестирали в уменията и знанията си.
В държавата много често се злоупотребява със справедливостта. Хората са свикнали да приемат, че законът, априори, е справедлив, а държавата е за това да прилага закона. Следователно държава е равно на справедливост. Нищо подобно. През 1947 година по един изключително законен начин Народна република България национализира частната собственост. В рамките на следващите 45 години, отново по законен начин, държавата „национализира" труда на хората. Тогава Тодор Живков се похвали, че е построил „две или три Българии". През 1992 година, когато приехме Закона за приватизацията, по един законен начин приватизирахме тези две или три Българии, като посочихме правилните хора. Това не е справедливо, но е законно.
За тази несправедливост не е виновен бизнесът. Не може хората, които изкарват парите си с труд, да бъдат обвинявани под общ знаменател за непочтени хора. Истина е, че съществуват такива, които се определят като бизнесмени, но не плащат данъци, заплати и осигуровки. Въпросът е защо. Те са некоректни благодарение на държавата, а не заради това, че се занимават с бизнес.
Несправедливо е и да има и такива българи, които демонстрират богатството си. Когато ние не знаем откъде е богатството им. Можем да предположим, че това са публични пари. Всъщност, корупцията ще бъде преборена, когато се намалят публичните финанси. А публичните финанси у нас не са малко. Средно по 23 милиарда на година харчи държавата. А обществото не знае за какво отиват парите.
Трябва българите да разберат, че са граждани с данъците, които плащат. Трябва и да се осъзнае, че срещу парите, които внасяме като данъци, е задължително да искаме отчет. Всъщност, производителите на стойности, които се явяваме и данъкоплатци, сме готови да увеличим данъците, но стига да знаем защо. За пример ще дам Нова Зеландия, която не е богата държава. Администрацията на страната се отчита всяка година с баланс за приходите и разходите пред населението. А нашата държава дори не знае къде и е собствеността й.
Знаете ли, че България е на едно от първите места по производителност на нормативните актове за единица време? За повечето от тези нормативни актове в широкото общество не е ясно защо се приемат, нито какво е въздействието им в живота ни. Забележете - има закон, който задължава вносителите на проектите на закони, да правят оценка на въздействието. Но тези оценки са формални, когато се правят.
[1] Джон Мейнард Кейнс, Първи Барон Кейнс, е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм, едновременно като теория и практика. Неговите идеи оказват сериозно влияние и върху икономическата политика на редица правителства. След избухването на Втората световна война идеите на Кейнс са приложени от водещи западни икономики. Кейнс се смята за основоположник на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на 20 век.
