Изх. № 04-00-86 / 02.11.2011 г.
ДО
Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ
ВИЦЕПРЕМИЕР, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС
Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
С Т А Н О В И Щ Е
на Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес
Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в частта за представителност на организациите на работниците и служителите и работодателите, включен в дневния ред на заседанието на Комисията по Трудово законодателство на 01.11.2011 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Във връзка с предложението на Правителството за промени в чл. 34 и чл. 35 от Кодекса на труда относно критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК) изразява следната позиция:
- Неясна е причината за промяна на критериите за представителност и липсват мотиви, след като чуждестранните организации, Правителството и самите социални партньори оценяват позитивно начина на протичане и досегашните резултати от социалния диалог.
- Приемаме принципно сближаването на критериите за националните организации на работниците и служителите и на работодателите.
- Предложените от Правителството критерии и начинът на представянето им, без предварително съгласуване със социалните партньори на основните принципи, са неприемливи от гледна точка на действащото международно и национално трудово законодателство. Елиминира се и наложилата се през последните двадесет години практика на сътрудничество и добронамереност за опазване на социалния мир и ефективност на индустриалните отношения.
- Поддържаме изпратените през м. юли т.г. предложения на БСК за предварително обсъждане от НСТС и постигане на консенсус по основните принципи за промяна на критериите, на чиято основа да се разработят промените на сегашните чл. 34 и чл. 35 на Кодекса на труда (КТ).
- Няма обяснение фактът, че след продължаването на срока за представителност на социалните партньори с 6 месеца, повече от 4 месеца има пълно бездействие от страна на Правителството. В последните дни се форсират ключови промени в КТ във връзка с представителността. Свидетели сме и на безпрецедентна смяна на първоначалното предложение на Правителството в рамките на два дни с ново, получено на ръка на заседание на Комисия по трудово законодателство към НСТС.
- Значителна част от предложенията са в противоречие с Конвенция 87 на Международната организация на труда (МОТ) за свобода на сдружаването. Позволяваме си да отбележим, че приемането им в този вариант от 41-то Народно събрание ще доведе до стартиране на съответна процедура пред Комитета на свобода на сдружаваното към Международната конференция на труда.
- Остава нерешен съществуващият проблем за липса на критерии за представителност на браншово ниво.
- Не се отчита и членството на работодателските организации в международни организации, включително в МОТ и практиката на Европейския социален диалог.
Конкретни бележки по направените предложения за изменение и допълнение на КТ по § 2 , чл.35:
1. Изискването за обхват на „10 на сто от осигурените лица, наети по трудов договор", поставя следните проблеми:
1.1. Последният вариант, представен на ръка (!) на заседание на Комисия по трудово законодателство към НСТС, изчиства проблемите при тълкуване на текста - дали се визира общият брой осигурени лица, или само лицата, наети по трудов договор в самите работодателски организации, кандидатстващи за национална представителност.
1.2. В предложението не е включен контингентът от самоосигурени лица, чиято дейност се регулира от трудово правните норми, а самите те се представляват в социалния диалог (напр., споразуменията и промените в КТ за надомната работа и работа от разстояние и т.н).
1.3. Не става ясно следва ли да бъдат изключени държавните служители, чиито работодатели не се представляват от работодателските организации, включително ДАНС, МВР, МО и др.
1.4. Не става ясно спрямо кой момент Националният осигурителен институт (НОИ) следва да докаже наличието на изискуемия брой осигурени лица.
1.5. Средногодишният брой осигурени лица (2010 г. - 2,8315 млн.д., 2011 г. очаквано - 2,771 и прогноза за 2012 г. - 2,7652) е показател, определян от НОИ по алгоритмичен път. Той не отразява т.нар. условна или "пълна" заетост на лицата (8 ч., 12 м. в годината, вкл. полагаемия платен годишен отпуск). В него попадат значително по-малък брой заети, действителни лица (с ЕГН), поради обстоятелството, че много от тях са сменили няколко пъти своята работа (работодателя - осигурител) или работят по два трудови договора.
2. Въвеждането като основен и единствен принцип на директното членство в националните организации на работодателите е в грубо несъответствие със законовата уредба на страната и утвърдената практика на социалния диалог. Подобен подход крие опасност от заобикаляне на браншовите организации на работодателите и за ерозиране на социалния диалог на браншово равнище. С това предложение се нарушават основополагащи принципи в колективното трудово договаряне и конфедеративния характер на националните организации.
3. Изискването да не бъдат извършвани дейности, изрично възложени на конкретна работодателска организация със закон или с нормативен акт, крие потенциални опасности за деформиране процедурата по определяне на представителността. Същото може да бъде прието, ако управителният орган на сдружението е взел решение в съответствие с устава на организацията за извършването им. Възлагането на държавни дейности, особено с подзаконови нормативни актове на неправителствени организации, без изрично съгласие на техните управителни органи, може да се използва като инструмент за елиминиране на отделни работодателски организации.
4. Изискването за наличие на 500 000 лв. приходи от членски внос годишно и ретроактивно за всяка една от последните години, въвежда неправомерно имуществен ценз, в противоречие на редица разпоредби на националното, международно, в т.ч. и европейско законодателство.
Текстът е противоконституционен, доколкото чл. 6 ал. 2 от Конституцията на Република България прогласява равенство пред закона и недопускане на никакви ограничения, основаващи се на имуществено състояние. Текстът гласи: „Чл. 6 (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."
Текстът е дискриминационен, доколкото е в противоречие с чл. 3 и чл. 4 на Закона за защита от дискриминация, според които: „Чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна." „Чл3.(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица."
Текстът противоречи на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който използва термина „имуществени вноски", а не членски внос. Ако приемем, че термините са еквиваленти, трябва да се има предвид, чл. 21 ал.3 от ЗЮЛНЦ, според който: „Чл. 21 (3) Всеки член е длъжен да прави имуществени вноски, когато това е предвидено в устава." ЗЮЛНЦ категорично постановява, че плащането на членски внос не е задължителен елемент на членствените правоотношения, следователно не може да фигурира в критериите за представителност.
Текстът противоречи на Конвенция № 87 за свободата на сдружаване на Международната организация на труда (МОТ) 1948 г., ратифицирана от Р България. Чл. 3-5 на Конвенцията гласи: „чл. 3-5. Трудещите се и работодателите, без каквато и да е разлика и без предварително разрешение, имат правото да образуват организации по свой избор, както и да се присъединяват към тези организации при единственото условие да се съобразяват с техните устави. Организациите на трудещите се и на работодателите имат правото да изработват своите устави и правилници, да избират свободно своите представители, да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действие. Публичните власти трябва да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи това право или да попречи на неговото законно упражняване."
Текстът противоречи на Основните принципи на правното положение на неправителствените организации в Европа, приети въз основа на Конвенцията за правата на човека и основните свободи, предвиждаща свобода на сдружаване в чл. 1, съгласно който: „чл.1. По своята същност НПО са доброволни самоуправляващи се организации и като такива не са подчинени на държавните органи." Противоречи и на правото на свободно избиране на източниците на приходи, определени в чл. 50 „НПО могат да търсят и получават средства - дарения в пари или натура - от друга държава, международни агенции, институции или частни лица, при условията на обичайно приложимите закони...".
Въвеждането на имуществен ценз за тригодишен период преди преброяването има ретроактивното действие и е в противоречие с основен принцип в правото за действие на по-благоприятния закон.
5. ЗИД на КТ не дефинира нивото на отраслова (браншова) принадлежност и идентификация на организациите, колективни членове на национално представителните организации. Не се регламентира и възможността за представляване на няколко икономически дейности (до втори, трети или четвърти знак по КИД 2008) от една браншова организация. Практиката показва, че това затруднява ефективността на социалния диалог и колективното трудово договаряне на браншово ниво, както и ясното идентифициране и статут на браншовите синдикални и работодателски организации. Значимостта на този проблем налага да бъдат внесени съответни правила в КТ вместо в подзаконовата нормативна уредба.
В тази връзка НАСТОЯВАМЕ:
1. Националният съвет за тристранно сътрудничество да обсъди и приеме основните принципи за установяване на националната представителност на социалните партньори и едва след това да се пристъпи към изработване на конкретните текстове за промяна на КТ.
2. Новите правила за установяване на национална представителност на работодателските и синдикалните организации да бъдат изработени и приети след постигане на консенсус между социалните партньори и при зачитане на всички позиции.
3. Правителството да се въздържа от толериране на конкретни организации, в нарушение на националното и международно право.
Запазваме си правото да сезираме Международната организация на труда и компетентните европейски институции и организации, в случай че с промените в КТ бъдат нарушени основни правни принципи и граждански права, гарантирани от българското законодателство и ратифицираните от страната ни международни документи.
С УВАЖЕНИЕ,
БОЖИДАР ДАНЕВ
ИЗП. ПРЕДСЕДАТЕЛ
