ПОДПИСВАМЕ ФИСКАЛНИЯ ПАКТ ПРЕЗ МАРТ
Двадесет и пет страни от Европейския съюз, включително България, ще подпишат през март пакт за балансирани бюджети и таван на публичния, решиха държавните и правителствените ръководители от ЕС на среща в Брюксел в понеделник. Извън междуправителственото споразумение засега остават Обединеното кралство и Чехия. Освен текста на пакта, лидерите приеха и договор за постоянен европейски спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност - който трябва да влезе в сила през юли тази година. В специално изявление държавите се ангажираха да стимулират растежа и заетостта в Европа, които са заплашени от крутите мерки за бюджетни икономии. Лидерите набелязаха действия за намаляване на младежката безработица, улесняване на кредитирането на малките и средните предприятия и доизграждане на единния пазар в ЕС. Те призоваха Гърция да приключи преговорите с частните си кредитори за преструктурирането и разсрочването на дълга й и да влезе в макроикономическите параметри съгласувани с ЕС, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, за да получи финансовата помощ, която единствено може да я спаси от фалит. Това беше 17-та среща на върха посветена на кризата в еврозоната. За първи път в заключенията се появи констатация за "плахи признаци на икономическа стабилизация". Тя беше направена с уговорката, че "напреженията на финансовите пазари продължават да потискат икономическото развитие и несигурността е все така висока". Влизаме в пакта България ще подпише фискалния пакт, който я задължава да запише в конституцията или в основен закон тавани за публичния дефицит и дълг както и автоматичен поправителен механизъм за тяхното надвишаване. Премиерът Бойко Борисов заяви, че страната ни няма да сложи подписа си под споразумението, само поискат от нея да координира данъчната си политика с останалите европейски партньори. По думите му сегашният текст на пакта и решенията на срещата не съдържат такива ангажименти. Великобритания и Чехия отказаха да се присъединят към пакта, който отнема на правителствата възможността да стимулират икономиката за сметка на публичните финанси. На предишната среща на върха през декември британският премиер Дейвид Камерън отказа да предаде на Европа повече контрол върху бюджета на държавата му както и промените да бъдат правени с изменение на договора на ЕС. "Аз и румънският президент (Траян Бъсеску- б.а.) още веднъж подчертахме, че прецедентът, който направи Холандия за България и Румъния, ще има много тежки последици за ЕС като цяло", коментира Борисов, сравнявайки отказа на Чехия и Великобритания с обструкциите на Холандия срещу допускането на двете балкански страни в европейската зона за пътуване без паспортен контрол. "Винаги ще се намери някоя страна, която - казвам в кавички - ще се направи на интересна", добави той. "Всеки един премиер или президент ...може да направи така, че да не получи ратификация и да каже: Ето, нашият парламент не иска, няма да подпишем и с това да блокира работата на всички останали. Този номер, който холандците направиха, ще бъде в сила във всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо". Борисов уточни, че България ще се въздържа от подобно поведение. България с още осем държави извън еврото ще участва в заседанията на 17-те страни от еврозоната, когато те засягат "архитектурата" и основните правила на единната валута или въпроси на конкурентоспособността, каза председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпьой. Срещите на еврозоната, които трябва да се провеждат най-малко два пъти в годината, винаги ще се предшестват от Европейски съвет с участието на всичките 27 държави-членки, решиха лидерите. Страните извън еврото се бореха за постоянни места на наблюдатели във форумите на еврозоната. Пактът предвижда автоматични глоби за държавите от еврозоната, които нарушават ограниченията за дълга и дефицита и овластява Съда на ЕС да им налага санкции по предложение на Европейската комисия, каза Борисов. Той трябва да влезе в сила, когато 12 от страните от общата валута го ратифицират и да им върне доверието на международните кредитни пазари, за да могат да се финансират с поносими лихви. Постоянен спасителен фонд На следващата си среща финансовите министри на 17-те трябва да подпишат съгласувания в понеделник договор за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), така че той да влезе в сила от юли тази година. ЕМС, който ще може да гарантира кредити от общо 500 милиарда евро трябва да осигури стабилността на еврото в случай на неплатежоспособност на следващи негови членки. Той замества временния Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), чийто срок на действие изтича догодина и от чийто капацитет от 440 милиарда евро остават свободни 250 милиарда след помощта оказана на Ирландия и Португалия. Германия, която основният акционер в ЕИФС и ЕМС, остана непреклонна пред международния натиск обемът на спасителния фонд да бъде увеличен. Канцлерката Ангела Меркел обаче даде да се разбере, че е готова да обсъди евентуално сливане на остатъка от ЕИФС и ЕМС, което прави общо 750 милиарда евро, през март след подписването на фискалния пакт. Неяснота за Гърция Лидерите дадоха на финансовите си министри срок до края на тази седмица да одобрят сделката между частните банки и Атина за опрощаване на 100 милиарда евро от общо 350 милиарда евро гръцки дълг чрез замяната му с 30-годишен с двойно по-нисък номинал. Не стана ясно как ще завърши спорът между правителството и кредиторите за лихвите по новите облигации. Открит остава и въпросът за продължаващата неспособност на Гърция да се вмести в зададените й макроикономически цели. Тя не позволява страната да получи поредния кредитен транш, който я спасява от хаотичен фалит. Срещата отправи пожелание към т.нар. "Тройка" - ЕС, МВФ и ЕЦБ и гръцкото правителство да набележат мерки за влизане в необходимите параметри - нещо, което Гърция не е постигнала никога, откакто получава международна финансова помощ. На 20 март държавата, която залита на ръба на фалита, има падеж на плащания по дълга си на обща стойност 14,5 милиарда евро. Тя не може да ги посрещне, ако не приключи сделката с кредиторите си и не постигне целите на програмата си за финансово оздравяване. Национални планове за заетост В отделно изявление участниците в срещата се ангажираха да набележат национални планове за заетост, с които да се борят с безработицата в ЕС - 23 милиона души в 500-милионния съюз са без работа. Изпълнението на плановете ще подлежи на "усилено наблюдение" се казва в документа. Младите хора трябва да получават предложение за работа, стаж или продължаващо обучение месеци след като завършат училище, се казва в изявлението. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу напомни, че 82 милиарда евро от общо 347 милиарда в структурните фондове на ЕС за сегашния бюджетен период (2007-2013 г.) са неизползвани и трябва да бъдат пренасочени и препрограмирани за създаване на работни места. Изявлението призовава до юни тази година ЕС да има споразумения за стандартизация, енергийна ефективност, опростяване на счетоводните правила, а до края на годината - за опростяване на правилата за държавните поръчки като стъпки към по-пълно използване на потенциала на единния му пазар за стимулиране на растежа. Документът включва и серия от мерки за улесняване на електронната търговия и признаването на интелектуалната собственост както и за използване на еврофондовете като гаранция за кредитиране на малките и средните предприятия от частни източници и от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
