КАМЕН КОЛЕВ - ЧУЖДИ ИНВЕСТИТОРИ - ИНТЕРВЮ
Една от големите международни компании у нас – американската „Бунге” , в следващите месеци ще закрие завода си за производство за олио в Добрич и ще отвори завод в Украйна или Унгария. В началото на годината подобна стъпка предприе и производителят на маргарин британско-холандската „Юниливър”, която се мести в Румъния. Само преди дни друг голям инвеститор – „Американ Стандарт” , продаде бизнеса си „Бани и кухни”.
Има спад в обема на чуждите инвестиции от началото на годината спрямо миналата, обяви в интервю за „Дарик” заместник – председателят на Българската стопанска камара Камен Колев и допълни че само с ниски данъци и ниски заплати не могат да се задържат големите компании. И макар излизането от пазара на големи инвеститори да е нещо нормално, проблемите пред бизнеса в България си остават. Най-големите от тях са административният произвол, неефективната съдебна система, липсата на карди и все още лошата инфраструктура. По много от тези критерии страната ни изостава дори след страни извън Европейския съюз. Ето какво още каза Камен Колев за бизнес средата и чуждите фирми у нас в разговор с Ралица Василева.
Нормално е определени чуждестранни инвеститори да се изтеглят от страната, други да идват. Неприятно е, когато известни фирми, колкото и малко те да са на брой, се изтеглят от страната. Стабилната макросреда, ниските данъци и ниските все още заплати в България явно не са достатъчни да привлекат, но и да задържат инвестиционния интерес. Това се преди всичко проблеми, свързани с регулациите в бизнеса – неясни, усложнени, пораждащи корупция, а често водещи и до административен произвол - както от местната, така и от централната администрации. Най-често не се спазват срокове за разрешителни и няма никой наказан за това. Ние често правим срещи с наши членове, които са големи чуждестранни компании, инвестирали в България. Основният проблем, който те поставят, това са процедурите, свързани с издаване на разрешения по ОВОС и комплексно разрешително. Това са все неясни, усложнени процедури, примерно за промяна на предназначението на земята, издаване на разрешително за строеж или въвеждане в експлоатация, което създава една несигурност в средата на големите инвеститори. Не е тайна, че примерно бавенето на документацията по някакъв административен режим често е свързано с корупция, с даване на подкупи, което съвсем прави непрозрачна средата.
Казахте корупция, имате ли сигнали от фирми, които да се оплакват от взимане на подкупи от чиновници?
Имаме такива сигнали и то, преди всичко, в сферата именно на регулативните режими. Вие не можете да проследите вашето искане на какъв етап и къде се намира. Това е най-големият проблем в България. Още един проблем пред чуждестранните инвеститори да маркирам, който те самите вече започват да афишират – това е все по-осезателната липса на кадри и то на квалифицирани инженерно-технически кадри. Това също донякъде е причина за напускане или за ограничаване на инвестиционни проекти и намерения на чуждестранни инвеститори у нас.
Бих подчертал и допълнителното изоставане в инфраструктурата – пътища, жп транспорт – в страната масово не достигат вагони за превоз на товари, над 500 вагона просто не достигат, което всъщност блокира инвестиционни проекти на големи фирми в областта на металургията, химията, другите тежки производства. Това е проблем пред „Виохалко”, които влагат десетки милиони евро – те нямат сигурност, нямат гаранции, че повишената производителност и товарите, които ще нараснат в резултат на тези инвестиции, ще могат да бъдат превозени с вагоните на държавната все още компания.
Тези проблеми, които вие очертахте – с кадрите и административната реформа, не са лесно решими. Очаквате ли нови фирми, които да обявят, че ще напуснат пазара?
Откровено казано, не масово. Винаги ще има фирми, които излизат съобразно фирмената си стратегия, но има и една част от чуждестранните инвеститори, по-малки може би, които са свикнали да работят в една не добре регламентирана среда и сега, когато България все пак върви по пътя на регламентиране, вече на някакви принципи във функционирането на бизнес средата, те се чувстват неуютно и търсят други страни.
Влиянието на престъпността същото ли е като на административните проблеми?
Вижте, там действително нямаме напредък. Значи, престъпността и съдебната система – това са винаги проблеми пред инвеститорите – и български, и чуждестранни.
Докато се вземат решения, дали няма другите балкански държави да привлекат инвеститорите? Знаем, Румъния се развива с много големи темпове. Какви са преимуществата на Румъния пред България, освен големия пазар, разбира се?
Да, на първо място този пазар, на второ място, имат по-добра инфраструктура. Не стои така остро там проблемът с кадрите. При нас има много професии, където има изключителен дефицит, просто не могат да бъдат намерени, независимо от заплатите, които се предлагат от работодателите. Освен това, когато дойде един инвеститор, той търси, разбира се, ниският корпоративен данък е полезен, но за инвестициите „на зелено”, когато в близките години този инвеститор въобще няма да има печалба, той не е определящ. За него определящи са тези стимули, преференции, които ще му се дадат под формата на облекчен режим при предоставяне на право на ползване на недвижими имоти. Примерно, дава му се земя за период от 50 години, това е масова практика – да кажем в Гърция, в Сърбия – съседите на България, което е един изключителен стимул за чуждестранния инвеститор - той да получи тази земя за продължителен период от време.
