СВОБОДАТА - ПРОБЛЕМЪТ НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ
Ей го на! Новият Закон за предучилищното и училищното образование. То не бяха дискусии по него, то не бяха концепции, то не бяха спорове, то не бяха работни групи. Появи се, най-после, след повече от 2 години размисли и страсти.
Има си всичко - направен е за 10 години напред, евродирективите са надлежно поместени, философията му е модерна като за новите поколения. Разписано е кой какво прави в системата на детските градини и училищата. Даже и пари има. Няма революция. Няма “но”-та. Има въпрос: “Ще издържи ли системата на толкова много свобода, която й се дава?” Защото в този закон най-важното е, че има избор, дори избор на избора, втори шанс и след него пак право на поправка. С важното уточнение - не просто за да избуташ през класовете, а да учиш качествено.
Проблемът да избираш Изборът е за всеки - за родителите, за децата, за педагозите. За всяка община, училище, дори за всеки клас и всеки учител поотделно.
Избира се видът на училищата, формата на обучение, времето за учене, учебникът, профилът на паралелката, учебният план. Учителите, родителите и децата дори сами ще договарят правилата си на поведение в училище. Без никой да ги надзирава. Те ще решават дали ще носят къси поли, вечерни гримове или размъкнати дънки. Дали ще се учи повече история или повече математика. Дали свободното време ще е за клубове по интереси, или ще има спортен отбор, компютри, екскурзии. Дали учениците, които не се справят добре, ще ходят на училище и през лятото. Нищо че учителите имат над 50 дни ваканция. Дали в региона ще има повече езикови гимназии или такива, които ще учат децата да бъдат добри търговци. Дали учителят само ще пълни главите на учениците със знания, или ще им позволи и те да участват в “правенето” им.
Това е достатъчно количество свободен избор в една система, в която досега всеки е чакал нареждания. И се е криел зад тях.
Новият проектозакон на практика изисква непрекъснато вземане на решения. И проблемът ще бъдат не новите учебници и уроците в тях, а дали консервативната система на образованието ще преодолее себе си. Учителите бяха подмятани из различни реформи десетилетия и не е сигурно как ще приемат правото да решават сами. Или ще предпочетат да се скрият зад удобните няколко часа работна заетост на ден. Не е ясно дали няма да е проблем за голям процент от директорите, че вече няма само да заплашват учениците с наказания. От тях ще се изисква да прилагат цял куп мерки за защита и подкрепа на бурните, агресивните, бедните и т.н. ученици. И да изслушват провинилите се, а не да ги гонят. Педагогът пък ще трябва да се бори през цялото време за вниманието на учениците, защото учебният план няма да е само разписан “от горе”, а ще има часове по избор на децата. И обвиненията, че учебниците са тъпи, сложни и неразбирами няма да минават. Защото по какви книги ще се учи ще определя всеки преподавател според възможностите и интересите на класа. Така няма да се стига да трагикомичния случай с педагозите от Батак, които сами бяха избрали от кюпа учебник по история, който се оказа, че описва доста скандално миналото на дедите им. Защото са решили, че някой друг ще отговаря за избора им.
Правата на родителите
Проблем може да имат и родителите, които досега бяха държани или сами се държаха настрани от училищата. Защото те ще имат думата за това какъв да бъде и редът в училище, и какво допълнително да се учи. Семействата ще отговарят дали детето им е на училище. И не, няма да ги плашат с глоба от 20 лева, а ще дават обяснения пред училищната общност, че не изпълняват задълженията си. Второто е доста по-неприятно и социално респектиращо.
Единствените, за които е сигурно, че свободата няма да им дойде повече, са учениците. Не защото някой друг ще отговаря за тях, а защото самите те ще отговарят за себе си. И ще имат право на грешки, и на поправки. Без да се страхуват, че изборът им ще е животоопределящ.
Ученето за живота Законопроектът регламентира и още нещо много важно - ученето най-после ще е подчинено на практиката. Не на изпитите, не на работното време на педагозите, не на влизането във ВУЗ. Уроците няма да се зубрят, а децата ще учат как написаното в тях може да се използва в живота. Това също ще е въпрос на избор на всяко училище как да го постигне.
Какво се очаква да се случи от толкова много свобода в системата? Ами ще стане ясно какво ни е образованието. Ще се получат отговори на всички въпроси като този дали учителите ни са остарели и неумеещи да се справят с младите поколения. Или обществото ще си върне уважителното “Учителю” към тях. Ще се види кои са добрите училища и кои изпадат от класациите.
Ще е ясно къде куца образователният процес и защо, ще се разбира веднага кой не си е свършил работата, ако в класовете избуява агресията или децата напускат системата. Но най-вече ще стане ясно дали ще бъде разбито статуквото на досегашната системата. Или просто всички ще продължим да мърморим колко лошо е образованието у нас и колко талантливи са децата ни навън.
