БЪЛГАРИЯ №1 ПО ИЗОСТАВЕНИ ДЕЦА

България е на първо място в Европа в печалната класация по изоставяне на бебета от родителите им. Всяко трето дете, попаднало под грижите на държавата, е до 3- годишна възраст, показва проучване на УНИЦЕФ (по последни данни от 2009 г.). Втора по този негативен показател страна в Централна и Източна Европа е раздираната допреди по-малко от 20 г. от военен конфликт Босна и Херцеговина. Делът на изоставените бебета в социални домове там е два пъти по-малък, отколкото у нас. В съседна Румъния, в която населението не е много по-богато, а ромите не са по-малко, едва 2% от децата в институциите са до 3 г.   Сиропиталище вместо майка и татко   Стряскащата картина се потвърждава от по-новата статистиката на Държавната агенция за закрила на детето. От нея се вижда, че през 2010 и 2011 г.средно по около 2000 деца са изоставяни от родителите си в най-ранна възраст. В такива случаи последиците за здравословното, емоционално и психическото здраве на детето са дълготрайни, а често уврежданията са непоправими. Около 1000 от тези малчугани постъпват в домовете още като пеленачета. Това означава, че 1 от 75 бебета започва живота си под институционалната грижа на държавата. Голяма част от тях остават в домове, докато навършат пълнолетие. Проблемът съществува от години и беше поставен отново на семинар на УНИЦЕФ преди дни. Според специалистите този проблем застрашава държавната стратегия за закриване на социалните домове за деца. Целта е малчуганите да се интегрират в семейна среда чрез връщането при родителите им, осиновяване, приемна грижа и в краен случай настаняване в центрове от семеен тип. Плановете на кабинета са през 2013 г. настаняването на деца до 3 г. в институции да се забрани със закон, а до 2025 г. сега съществуващите сиропиталища да бъдат закрити.   За изграждането на инфраструктура, разкриване на нови услуги и квалификация на социални работници са предвидени 200 млн. лв. по различни оперативни програми. Проблемите, които карат родителите да се отказват от децата си, обаче тепърва ще се изследват, което отлага решаването им за неопределено бъдеще.   Тъжната действителност   Основните причини за тъжната действителност са бедността и неадекватната политика на държавата към семейството, категорични са представителите на неправителствените организации. “Изоставянето на деца се случва най-често в маргинализирани общности. Голяма част от тях са роми. Става въпрос за семейства, в които второ или трето поколение израства в бедност. Родителите са безработни, нямат никакъв вариант за прехрана, не са образовани и живеят при ужасни битови условия. Често те са толкова бедни, че нямат лична карта, с която да се регистрират за социални помощи или програми за заетост, което би им помогнало да имат доходи и да отглеждат децата си”, описа проблема Милена Харизанова, директор на “Социални услуги” в УНИЦЕФ за България. От две години българското представителство на световната организация към ООН работи за закриване на дома за изоставени деца до 3 г. в Шумен (виж карето долу). Един от най-съществените проблеми, с който специалистите се сблъскват, е трудният достъп до здравни грижи за хората от изолираните общини. “Проучването ни показа, че голяма част от изоставянията са на деца, родени след непроследени бременности, заради което са получили увреждане или заболявания”, каза Харизанова.   “Правителството трябва да разбере, че ако семействата в риск не бъдат подкрепяни ефективно, никога няма да затворим домовете”, коментира Георги Богданов, изп. директор на Националната мрежа за децата. Специалистите са единодушни, че акцентът в стратегията на правителството трябва да е превенцията на изоставянето чрез създаване на подходящи услуги във всяка община. На хартия това е залегнало и в плана на кабинета. Засега обаче реализирането му е само пожелание.   Какъв да е бюджетът   Необходимо е увеличаване на бюджета за издръжка на децата с увреждания, настанени в центрове от семеен тип, за да се гарантира качествената грижа за тях. Това се казва в становище на фондация “Сийдър” по националната стратегия за извеждане на децата от домовете.   Същата организация закри дома за деца с умствена изостаналост в с. Горна Козница и сега управлява 6 центъра за настаняване от семеен тип в Кюстендил. Практиката показва, че делегираният от държавата бюджет не е достатъчен, за да се изпълни условието един човек да се грижи за 4 деца, какъвто план има правителството.   От Държавната агенция за закрила на детето обясниха пред “Труд”, че всеки “потребител” (т.е. дете) се оценява индивидуално и бюджетът за издръжка се определя в зависимост от нуждите му. Съотношението 1:4 важи само за деца, “които имат ниска степен на самостоятелност и денонощна нужда от грижа”, добавиха от агенцията.   Оттам съобщиха, че 51 общини вече са сключили договори по оперативна програма “Регионално развитие” за строеж на центрове за нови услуги по проекта “Детство за всички”. Целта е до 2014 г. всички около 1800 деца и младежи с увреждания, отглеждани в институции, да бъдат изведени от домовете. Предвижда се да бъдат построени 149 центъра от семеен тип и 36 защитени жилища. В тях ще бъдат настанени малчуганите, които не могат да бъдат върнати при родителите си, осиновени или настанени в приемни семейства.   Идеята е новите центрове да са в градове, в които има болници и училища, а не да се повтаря сегашният модел, при който домовете за деца с увреждания са далеч от погледа на хората.