ТРЕТИЯТ ЕТАП НА КРИЗАТА ЩЕ Е НАЙ-ЛЕК

Кризата започна през 2007 г. в САЩ, със срив на цените на имотите. През декември същата година американската икономика вече беше официално в рецесия, която приключи през юни 2009 г. Това накара икономистите да нарекат тази първа част от кризата - Голямата рецесия. Но тя не беше последна. Разрастването на държавните разходи за икономически стимули доведе до свръхзадлъжнялост на правителствата на развитите страни и огромни дефицити в бюджетите им.

В еврозоната тази ситуация разкри и неочаквани слабости на банковата система, тъй като кредитните институции са основният купува на суверенни облигации, които се използват като нискорисков актив за обезпечение на заеми от други банки, включително и ЕЦБ. Така светът влезе във втората, по-малко тежка, част на кризата - „дълговите проблеми на еврозоната“. След като ЕЦБ раздаде близо 1 трилион евро на европейските банки в два аукциона през декември 2011 г. и януари 2012 г, и този етап от кризата изглежда е към края си. Подобно на това, което се случи в САЩ, тези средства първоначално ще се излеят на европейските фондови пазари, но постепенно ще се мултиплицират и в останалите пазарни сегменти и ще доведат до ръст на европейската икономика. Както вече видяхме обаче този процес не е светкавичен и ще отнеме от половин до една година.

Но приключва ли с това голяма криза, започнала през 2007 г? Преките чуждестранни инвестиции в Китай са намалели през февруари за четвърти пореден месец. Министерството на търговията в Пекин съобщи, че страната е привлякла 7.7 милиарда долара ПЧИ през февруари, което е с 0.9 процента по-малко от същия месец на 2011 година. Притокът от Европейския съюз, най-големия търговски партньор на Китай, е намалял с 33.3 на сто на годишна основа през първите два месеца на годината до 906 милиона долара. Това е най-новият щрих на една картина, на която все по-ясно се показва, че изглежда кризата ще има и трети етап. Причините за него, както и за ставащото в Европа се крият в действията на правителствата през изминалите 5 години. Докато американската икономика потъваше в рецесия, китайското правителство освободи огромен финансов ресурс от над половин трилион долара за инфраструктурни проекти и изграждане на евтини жилища. Но властите в Пекин не спряха дотук. Те накараха китайските банки да засилят кредитирането на всички нива, с което след 2009 г., всяка година в страната бяха отпускани заеми на стойност около 1 трлн. долара. Ръстът на паринчната маса достигна двуцифрени нива. Задълженията на местните правителства нараснаха до10.7 трилиона юана /1.7 трилиона долара/ по последни данни на Industrial and Commercial Bank of China. А голяма част от средствата, отпускани от банките, които служеха като гориво за високия икономически растеж на страната от над 8% годишно, се насочиха към имотния сектор. Към момента, така надутият балон се пука. Но третият и да се надяваме последен етап от кризата вероятно ще бъде много по-слаб от първите два. За това има няколко причини. В Китай вътрешното потребление и износът все още не са балансирани. При срив на вътрешното потребление и възстановяване на икономиката на САЩ, съчетано със стабилизиране на ситуацията в еврозоната, което е най-вероятният сценарии, китайският износ ще продължи да расте, макар и по-бавно. Така че спадът на индустриалното производство ще бъде ограничен, както и последствията от низходящия цикъл в Китай за глобалната икономика. Освен това китайският имотен балон е много по-различен от американския. Китайците купуват жилища не с инвестиционна цел, а за живеене. Ето защо те много по-рядко ползват ипотечни продукти и в повечето случаи сделките са с пари в брой.

Спукването на китайския имотен балон ще има по-слаби последствия за населението, но значителен ефект върху банките и инвестиционните фондове, особено тези опериращи в Хонконг. С валутните си резерви от 3.2 трлн. долара обаче правителството в Пекин може да се справи с проблемите в банковия сектор. Решенията вероятно ще бъдат подобни на тези за излизане на страната от Азиатската финансова криза в края на XX век. Тогава проблемните активи бяха извадени от балансите на китайските кредитни институции и натъпкани в зомби банки. Третият етап на кризата вероятно ще бъде не само по-слаб, но и по-краткотраен. Голямата рецесия продължи година и половина. На американската икономика отне още половин година, за да се стабилизира на достигнатото дъно и да започне да се възстановява. Кризата в Европа продължава по-дълго, но това се дължи най-вече на мудния начин за вземане на решения в еврозоната.

Бяха необходими 2 години на политически обсъждания и половинчати решения, за да се стигне до решителната намеса на ЕЦБ за стабилизиране на банковата система на валутния съюз и до приключване на преструктурирането на гръцкия дълг. Китай обаче не е фрагментиран като еврозоната и тоталитарната система за управление на страната позволява бърза политическа реакция на централно ниво на икономическите проблеми. И така, ако глобалната икономика навлезе в нов цикъл на силен растеж през 2013 г, за политиците и икономистите остава да решат по-важният проблем – как да предотвратят повторение на Голямата рецесия и дали това въобще е възможно?