ОМБУДСМАНЪТ СЕЗИРА КС ЗА КРЕДИТОРИТЕ
Константин Пенчев внесе в Конституционния съд (КС) искане за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
В чл. 417 от ГПК се урежда издаването на заповед за изпълнение на заявителя, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на изчерпателно изброени в точки от 1 до 9 актове. В този случай се следва особена процедура в сравнение с общия ред на изпълнителното производство по ГПК – кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението и възражението срещу заповедта не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора или убедителни писмени доказателства.
"Безспорно е, че така наречените несъдебни изпълнителни основания поставят в по-благоприятно положение кредитора в сравнение с длъжника. Според чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките.
С цитираната разпоредба се поставят в по-благоприятно положение само определени кредитори – държавни учреждения, общини и банки" – констатира омбудсманът. Той подчертава, че подобна норма е съществувала в различни редакции още от приемането на отменения Граждански процесуален кодекс през 1952 г., когато в България съществува тоталитарен режим на управление, икономиката не е пазарна и не се основава на свободната стопанска инициатива.
"Съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията, законът трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. С чл. 417, т. 2 от ГПК, в нарушение на чл. 19, ал. 2 от основния закон, се създава привилегирован режим за събиране на парични вземания на държавни учреждения, общини и банки" – пише в искането до КС.
Константин Пенчев напомня, че изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи се прилагат към всички предприятия по смисъла на Закона за счетоводството.
Според него, различно третиране на удостоверяванията на парични задължения в счетоводните документи на определени субекти не намира основание в нормативната уредба относно изграждането и поддържането на счетоводните системи. "Освен това, текстът на чл. 417, т. 2 от ГПК, в частта "и банките", създава на практика различни правни условия за осъществяване на стопанска дейност в една и съща сфера, като се има предвид, че съществуват и небанкови кредитни институции" – пише омбудсманът.
По отношение на държавните учреждения и общините той подчертава, че когато става въпрос за частноправни отношения, те са равнопоставени на останалите субекти. Тази равнопоставеност се отнася и до събирането на частноправните вземания на държавата и общините.
Омбудсманът цитира решението по конституционно дело № 11 от 1993 г., в което се казва: "При упражняването на частната собственост всички правни субекти са равнопоставени. Член 19, ал. 2 и 4 се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините".
Според омбудсмана, законодателно изключение от конституционния принцип за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност биха могли да оправдаят съображения за защита на по-висш обществен интерес, каквито в случая не са налице.
"Когато законодателят предвижда даден акт да получи характер на несъдебно изпълнително основание трябва да преценява дали изключението от общия режим е допустимо за постигне на определен резултат, съобразен с Конституцията, както и дали с подобна мярка не се надхвърля необходимото за постигане на целения резултат" – пише в искането.
