ДАНЪКЪТ ВЪРХУ ЛИХВИТЕ НЕ Е ИКОНОМИЧЕСКА, А ФИСКАЛНА МЯРКА
Икономистите са разделени в мнението си как 10-процентният данък ще повлияе на банките
Бюджетът трябва да се върже с още 120 млн. лв. и заради това се появи идеята за данък върху лихвите по депозитите. Тя няма да накара хората да изтеглят парите си, но ще промени политиката на банките за постепенно намаляване на лихвите по депозитните, а оттам и на лихвите по кредитите. Най-доброто решение обаче е разходната част да не се раздува, а да не потърси друго решение да се попълни дупката в бюджета. Правилната стъпка е по-добро управление на държавните активи, а не поставяне на данък върху депозитните лихви. Това коментира в сутрешния блок на телевизия „България Он Ер” Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК). Друго мнение, което изрази Колев е, че повишаването на доходите няма да стимулира икономиката. Основният проблем за следващата година ще бъде безработицата, коментира още зам.-председателят на БСК. Като се повишат осигурителните ставки, бизнесът ще поеме точно тази част от бюджета, в която са заложени повече приходи, допълни той. Мнението му е, че в този бюджет няма елементи, които да подобрят бизнес средата. Предложението заплатите да се определят по региони няма да увеличи миграцията, но в момента няма техническа възможност заплатите да се разбият по региони, защото минималните осигурителни прагове са ориентирани секторно, каза още експертът.
Облагането на лихвите от банковите депозити няма социален ефект, а се прави, защото на правителството му трябват приходи и това е една от формите. Това заяви в предаването „Това е България” на Радио "Фокус” депутатът от Коалиция за България и бивш финансов министър Пламен Орешарски. Той напомни, че тази идея е била обсъждана още миналата седмица, но тогава от ГЕРБ са отрекли. По думите му това е половинчата мярка, защото ако въвежда такъв данък, правителството трябва да освободи от данък лихвите, които домакинствата плащат по ползвани кредити, защото да се облагат само лихвите по депозити, а да не се освободят лихвите по кредити е половинчата, чисто фискална мярка, обясни Орешарски. Според него момента не е подходящ и икономически не е оправдано на този етап да се облагат лихвите от банковите депозити. Орешарски бе категоричен, че данъкът от 10% върху лихвите от депозитите няма да се отрази на банковата система, а само на тези семействата, които разчитат на такива депозити, но те в България са много малко, допълни бившият финансов министър.
Данъкът върху лихвите от депозитите на гражданите не може да повлияе съществено на банковата система. Това заяви в предаването „Това е България” на Радио „Фокус” финансистът Емил Хърсев. Хърсев посочи, че банката плаща една и съща лихва и дали я взима клиентът, или финансовият министър - за банката е все едно. Според финансиста, опасенията, че хората изведнъж ще си изтеглят депозитите, са силно преувеличени и абсолютно безпочвени, поради факта, че по-добра форма за вложение не е измислена все още, включително и с данъка. Емил Хърсев посочи, че ако хората си изтеглят депозита и го сложат в буркани, ще загубят 100% от дохода, които им носи депозитът в момента, ако продължат да го държат в банката, ще загубят само 10% от дохода, който този депозит им носи. Емил Хърсев изтъкна, че на никого не му е приятно да плаща данък, но друг начин да съществуват държавите по света, все още не е измислен.
Трябва да се внимава дали си заслужава да се жертва доверието и стабилността на банките в името на стотина милиона лева, които могат да се получат например от събрани мита, заяви проф. Милети Младенов, преподавател в УНСС. Това е доход, който може да се облага с данъци, въпросът е за последиците от подобно нещо. Парите евентуално могат да „избягат” другаде, където няма такъв данък. У нас преобладават дребните вложители и въпросът трябва да се погледне и от тази страна, каза той. Според проф. Младенов тенденцията на нарастване на депозитите се дължи до голяма степен на несигурността, която още съществува като резултат от кризата. Хората се въздържат от потребление и това е ужасно за икономиката, защото се свива вътрешното търсене, каза проф. Младенов.
