СКРОМЕН РАСТЕЖ ПРЕЗ 2013 Г.

Българската икономика ще расте и през 2013 г. – това сочат прогнозите на правителството и няколко международни финансови институции, които станаха известни в последните седмици. Условието е да няма задълбочаване на дълговата криза в еврозоната и рецесия, която да засегне износа и заетостта в източноевропейските държави. По-черният развой обаче не е сред основните сценарии на нито една от институциите.

С малко, но нагоре

Ключовите прогнози засега изглеждат близки и всички чертаят скромен ръст. Министерството на финансите очаква икономически растеж от 1.9% догодина. Българска народна банка прогнозира той да е между 1.5 и 1.7%, Европейската банка за възстановяване и развитие също (ЕБВР) залага растежът да бъде 1.7%, а прогнозата на Международният валутен фонд (МВФ) е за увеличение на брутния вътрешен продукт с 1.5%.

Показателят обаче не е повод за спокойствие и гордост, защото България ще се развива по-бавно в сравнение със средния темп на източноевропейските икономики. Според МВФ икономическия растеж за региона ни ще бъде 2.6% догодина, а според ЕБВР - 3.2%.

По един също важен икономически индикатор – пазарът на труда, също не се очаква раздвижване, като българското правителство и Международния валутен фонд залагат догодина официалната безработица да остане висока – над 12%.

Добрите сигнали

В частта за България в най-новия анализ на ЕБВР, икономистите на институцията изтъкват няколко положителни факта. Първият е, че за разлика от други държави в региона банковото кредитиране в страната отбелязва известно увеличение. Това означава, че финансовият сектор вижда възможности за кредитиране на фирми с перспективи за разширяване на активността и дългосрочни инвестиции.

Другите похвали са насочени по адрес на финансовото министерство, което поддържа благоразумна финансова политика и значителен по размер фискален резерв. "България има значителни фискални и монетарни буфери, които да помогнат на държавата да издържи евентуален шок", коментира в доклада си ЕБВР.

Вносен страх

Като малка и отворена икономика обаче България ще продължи да е зависима от състоянието на основните й партньори. Затова и рецесията в еврозоната вече влияе негативно на страната ни, като свива търсенето за български износни стоки и по този начин ограничава производството на експортно ориентираните компании.

От ЕБВР посочват също, че през миналата година източноевропейските икономики са страдали от значителното изтичане на капитали под формата на плащания от местните банки към западноевропейските им централи. Това са средства, които в противен случай биха поддържали по-висока ликвидност в източноевропейските банки и да ги мотивират да отпускат кредити за реалната икономика. Според ЕБВР процесът по намаляване на задлъжнялостта се отразява положително на икономиките от региона, но се дължи на интервенциите от Европейската централна банка, която в началото на годината предложи близо един трилион евро за банките под формата на евтини рефинансиращи кредити.

"Трансграничният deleverage на банките (изтеглянето на бизнес от страна на западните банки от региона - бел. авт.) бе силен през втората половина на 2011 г. и продължи в началото на тази, макар и при много по-бавни темпове. Той се ограничи в резултат на масивните операции на ЕЦБ. След като ефектът им се изчерпа, последва ново ускоряване през второто тримесечие на тази година", се казва в доклада.

Така или иначе от няколко години местните финансови институции разчитат все повече на депозити от населението и фирмите като ресурс за ново кредитиране. Причината е, че нямат достъп до евтино рефинансиране от западноевропейските централи.

Черният сценарий

Всички прогнози се базират на допускането, че дълговата криза в еврозоната ще намери своето разрешение.

"Бъдещо влошаване на кризата в еврозоната е най-големият риск за финансовата стабилност в глобален мащаб, но нарастващите дисбаланси в останалите региони също бъдат загриженост." Този коментар е от последния доклад на МВФ за финансовата стабилност в глобален мащаб и показва, че ако нещо лошо се случи в еврозоната, ще бъде засегнат целия свят. И макар да не се говори открито за мащабите на този проблем, рискът да настъпи се споменава.

Макроикономистът Петър Чобанов посочи два сценария за негативно развитие на дълговата криза. Първият включва рецесия до един процент в еврозоната, но без трусове за финансовата й система. Ако това се случи според него в България икономическият растеж ще бъде нулев. Бюджетът обаче ще се изпълни, защото високите цени на горивата ще благоприятстват събираемостта на ДДС. Той обаче се въздържа да прогнозира мащабите от случването на най-черния сценарий – по-дълбока европейска рецесия и финансова нестабилност.

За разлика от него Българската народна банка допусна рискове за бюджет 2013 дори и при положителен икономически растеж. В свое изказване подуправителят Калин Христов предупреди, че потреблението и вносът може да не се развият, както очаква правителството, и в резултат приходите от ДДС при облагане на крайните сделки и вноса да се окажат под очакваното. Успоредно с това той препоръча държавата да увеличи фискалния резерв и той да бъде основният източник за финансиране на извънредни дефицити, а не финансовият пазар, на който условията може да не са толкова благоприятни, както при тазгодищната емисия за 950 млн. евро.

Консервативна прогноза направи и Десислава Николова, старши икономист в Института за пазарна икономика. Тя заяви, че шансът през тази година българската икономика да нарасне с повече от един процент е нищожен. За 2013 г. пък прогнозира развитието на българската икономика да е в пряка корелация с европейската. Това означава, че ако еврозоната остане в минимална рецесия и икономически спад до един процент, в България растежът ще е най-много един процент.

Рискът е, ако в еврозоната настъпят неконтролирани събития, най-вече във финансовите системи на проблемни държави от групата на Гърция, Португалия, Испания, Италия и Ирландия. Ако това се случи, брутният продукт на България също ще се свие, смята Николова.

Но тук идва и позитивизмът. "Вече има съгласие в Европейския съвет да се създаде банков съюз. Той ще започне с банките на държавите с финансови затруднения, и след това ще се разрасте като обединение за всички банки на ЕС. Затова смятам, че няма да има неконтролируеми събития, и в случай на нужда проблемите ще се решават бързо, а няма да се пренасят към други страни", коментира Десислава Николова.

Или ако обобщим - при стабилна Европа българската икономика ще порасне с малко. Но още липсва силен двигател за ускорен растеж