ЗАПЛАТИТЕ И ЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА ОСТАВАТ ПОД ЛУПАТА НА БРЮКСЕЛ

Висока външна задлъжнялост и силен ръст на доходите – това са основните макроикономически дисбаланси в България според Европейската комисия и нейните експерти препоръчват задълбоченото им проучване.

Сигналът не е първи по рода си – в края на миналата година също бяха констатирани дисбаланси в българската икономика. Тогава Брюксел считаше за проблемни четири области като междувременно страната постигна номинално подобрение по показателите за задлъжнялост на частния сектор и дефицит по текущата сметка.

През следващите месеци правителството ще трябва да обясни на Европейската комисия как ще коригира дисбалансите или че те са неизбежни за държава като България, която догонва Западна Европа по жизнен стандарт. Предизвикателството ще е да се докаже, че покачването на доходите ще се постига с устойчив икономически растеж, а не с трупане на дългове и раздуването на балони в отделни сектори на икономиката.

Защо ни наблюдават

Според критериите на механизма за ранно предупреждение в държавите извън еврозоната разходите за труд могат да се повишават с максимум 12% на година (смята се средната стойност за последните три години, като е обхванат период от 2009 до 2011 г.). В България равнището на покачване е 20.3%, което превишава нормата и автоматично вкарва страната под наблюдение.

Това се тълкува като сигнал, че заплатите растат по-бързо, отколкото се увеличава производителността на труда, което само по себе е тревожно, защото води до загуба на конкурентоспособност.

Ако опасенията се потвърдят, ще се окаже, че разходите се увеличават заради мерки като повишаване на държавните заплати, а в условия на бюджетен дефицит това се финансира с дългове. Друга причина е вдигане на осигурителните прагове, което дори не повишава реалните доходи на хората, но нарушава конкурентоспособността на фирмите. В по-общ план притесненията на брюкселските чиновници са, че доходите могат да растат заради улеснен достъп до кредит и инфлация, а това са предпоставки за бъдещи корекции, които да повишат безработицата и да причинят рецесия. Затова правителството ще трябва да предостави доказателства, че дисбалансът е пазарен, а не се дължи на негови действия.

Вторият проблемен показател е нетната международна инвестиционна позиция на България. Тя сравнява разликата между финансовите активи на една държава в чужбина и нейните външни задължения. Формален праг е, ако тази разлика е отрицателно  число, да не надхвърля 35% от брутния вътрешен продукт. За България показателят отчита -85.6%, макар и да има подобрение спрямо миналогодишните -95.4%.

Справка с данните на БНБ за външния дълг показва, че голяма част от тези задължения са следствие от периода на икономически растеж преди кризата, когато в България навлизаха чуждестранни компании и отпускаха кредити към своите дъщерни дружества. Затова и към края на септември само вътрешнофирмените дългове от български фирми към централите им зад граница съставляват почти 40% от брутния вътрешен продукт. Външният дълг на банковия сектор обаче продължава да намалява до 13.9% от БВП към края на септември при равнище от 16.1% в края на миналия септември.

Това означава, че задлъжнялостта и зависимостта на българските банки от техните централи намаляват, но за сметка на това  те имат по-голяма маневреност и възможности за бъдещ ръст на кредитирането, който да се финансира с депозити от България. Поне на теория това означава, че растежът на българската икономика е по-малко зависим от притока на чужди капиталови потоци и евентуалното им изтегляне би засегнало България по-слабо.