(О)СИГУРЕН ЗАТВОР

"Просто прокарайте закони, които не могат да бъдат спазвани, нито наложени, нито обективно тълкувани. Така създавате нация от нарушители на закона. И можете да осребрявате вината им."
Този цитат от "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд пасва добре на ситуацията, в която се създават много от законите в България повече от половин век, след като е публикувана книгата. Последният такъв пример е идеята на управляващите да се криминализира укриването на осигуровки.

Темата не е нова и периодично изскача в медиите, основно през синдикатите. През есента обаче тя вече беше облечена в конкретни предложения за промяна на Наказателния кодекс. Тогава вносителите оттеглиха текстовете, но сега по всичко изглежда, че идеята отново е на дневен ред. Депутати от ГЕРБ се канят да опитат да прокарат законовите промени, преди мандатът на този парламент да изтече. А целта е да се увеличат приходите от осигуровки.

Подобна мярка обаче е спорна: вместо да се излекува болестта (а тя е свързана основно с недоверието към пенсионната система), се прави опит насила да се премахнат симптомите (нежеланието да се плащат осигуровки). Още повече че и в момента има аналогични текстове за данъчните престъпления, но склонността към укриване на данъци не е намаляла. За сметка на това притесненията са, че може да се стигне до крайности и от възпитателна (по думите на социалния министър Тотю Младенов) мярката да се изроди в инструмент за репресии над "некоректни" работодатели.

Счетоводителят, управителят, собственикът

Затвор ще грози всеки, който наема хора на работа без договор или обяви осигурителен доход по-нисък от реалния. Фалшифицирането или унищожаването на документи също ще се наказва. Текстовете визират само работодателите. Според данъчни адвокати обаче формулировката разширява обхвата на носещите отговорност твърде много – от самоосигуряващите се лица, през счетоводителите в дадена компания, нейните управители, собственици и т.н. Подсъдими в един момент могат да се окажат дори хората, които си наемат домашна помощница и не начисляват и внасят осигуровки върху сумите, които й плащат.

Ето и малко конкретика - укриването на задължения в големи размери (на стойност над 3 хил. лв.) ще се наказва със затвор от една до шест години и глоба до 2 хил. лв. Дали е случайно, но при предвидено наказание над пет години могат да се ползват специални разузнавателни средства за установяване на престъпление. Прагът за осигуровки в особено големи размери е 12 хил. лв., като за укриването им се предвижда затвор от три до осем години и конфискация на част или дори цялото имущество на виновния.

Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия към парламента, казва, че преди да се приемат законовите промени, ще бъде организирана работна експертна дискусия. Според нея някои от текстовете ще бъдат прецизирани с цел да е по-ясно кой ще носи наказателната отговорност.

Без подкрепа

Всъщност най-големият застъпник на идеята са синдикатите, които отдавна настояват да се наказва със затвор не само укриването, но и неплащането на осигуровки. Подобен текст обаче беше вкаран в Наказателния кодекс през 2000 г., а Конституционният съд го обяви за противоконституционен. Мотивите - на практика се обявява за престъпление изплащането на заплати, ако работодателят няма пари за осигуровки, а така се застрашава правото на труд.
Повечето бизнес организации обаче не подкрепят и по-меката мярка - затвор за укриването на осигуровки. "Това ще е още един инструмент за натиск върху неудобния бизнес", е мнението на Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите в България (КРИБ).

Подобно е мнението и на Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ): "Когато са виновни много хора – например при малките и средните предприятия, това са десетки хиляди случаи, не могат да бъдат санкционирани всички. Тогава трябва да се избере кой. Появява се субективизъм, разчистване на сметки и територии."
Според Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара, идеята само излишно плаши инвеститорите и работодателите. "Има една обща нагласа в тази посока. А често причината за неплащане може да е, че работодателят не е получил пари от своите контрагенти, които включват и държавата и общините", обяснява той.

Въпреки че целта на законовите поправки е да се увеличат постъпленията от осигуровки, скептично настроени към тях са и от самото финансово министерство. Източник от ведомството коментира, че е много вероятно обсъждането на законопроекта да се проточи във времето и да не се стигне до неговото прилагане.
"Въпросът е защо при наличие на толкова отговорни органи се допуска невнасянето на осигуровки. Контролните органи са пренаситени с информация, но тя не се обработва и не се анализира с цел да се действа превантивно. В такъв случай защо си мислим, че криминализацията ще помогне", допълва данъчен адвокат.

Реалният проблем

Публична тайна е, че в момента голяма част от бизнеса, особено малките и средните фирми, не плаща осигуровки върху пълния размер на възнагражденията. Нерядко обаче това се случва по искане и на самите служители. А причината не е само в кризата, ниските доходи и високите осигуровки. Тя е малко по-дълбока и е свързана с недоверието, което е натрупано към нереформираните здравна и пенсионна система.

"Дори да бъдат събрани всички осигуровки, това няма да реши фундаменталните структурни проблеми на пенсионната система поради демографската криза. Разходопокривният стълб е вид финансова пирамида. Не съществува земна сила, която да спре това рухване", е мнението на Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Той допълва, че мярката може и да има временен положителен ефект, но той няма да стигне за ремонт на структурния проблем.
Има и още нещо - криминализирането на укриването на осигуровки ги приравнява с данъците. Което пък съвсем убива мотивацията на хората да ги плащат - по-голямата част от удръжките са предназначени за държавните фондове на здравното и социалното осигуряване, които работят на солидарен принцип и се управляват според политическата конюнктура. Така реално данъкоплатците са лишени от правото на избор къде да се осигуряват.

Ако въпросът се погледне малко по-практично, в момента, в който даден работодател или мениджър на компания отидат в затвора, бизнесът ще западне. Фирмата ще е принудена да прави съкращения. Така държавата не само няма да получи повече приходи, ами ще загуби и данъците, които е получавала от компанията до този момент. И не само - ще има и повече разходи под формата на обезщетения за безработица. Освен ако идеята не е да се осребрява вината.