ДДС УСКОРИТЕЛ ЗА КОРЕКТНИТЕ ФИРМИ

Събирането на данъци традиционно става основно на принципа на тоягата от заплахата от санкции и ревизии. След няколко месеца обаче Националната агенция за приходите вероятно ще се сдобие и с един отдавна искан от бизнеса инструмент, който като идея е по-близо до моркова. Вероятно предизборно ще тръгне т.нар. златен регистър по ДДС.

В него ще влязат фирми - изрядни данъкоплатци, които ще могат да си възстановяват надвнесения косвен данък по-бързо и ще се ревизират през по-дълъг интервал от време. За идеята финансовият министър Симеон Дянков говори активно от началото на годината. А според източници на "Капитал Daily" от управляващите конкретната концепция за регистъра ще бъде представена най-късно в началото на февруари. Засега е ясно, че "златните" дружества ще получават надвнесения ДДС до 10 дни, а не както е в момента - минимум 30 (в някои случаи процесът отнема дори години).

Ако мярката заработи, тя може да повиши ликвидността в икономиката и да подобри бизнес средата. Обещанието на министъра е да бъдат изработени ясни и публични критерии кои компании ще могат да получават преференциално обслужване от данъчната администрация. И тук идва трудната част -  как точно да се прокара разделителна линия между фирмите. Според някои данъчни експерти не съществуват обективни изисквания, по които да се отсеят "белите" компании от тези, които имат склонност към укриване на данъци. Според други ефектът от въвеждането на регистъра е по-важен и дори и с несъвършенства той е стъпка в посока подобряване на бизнес средата в очите на чуждите инвеститори. 

Да няма дискриминация

Все още не е ясно какви точно ще са критериите за "златния регистър". Източник от НАП обясни, че най-вероятно ще се приложи комбинация от изисквания за добросъвестно поведение на данъкоплатец и финансово състояние на компанията.

Обсъждани варианти са да се изиска печалба в две от последните пет години или за последните три последователни години, което обаче няма общо с надвнесения ДДС.

Друго изискване ще е ревизиите на компаниите да не са приключвали с издаването на наказателно постановление. Рискът тук е начислените допълнително данъчни задължения след ревизията да са вследствие на грешно тълкуване на закона, а не заради умишлени нарушения на компанията. 
Сред предложенията на бизнеса са компаниите да нямат данъчно-осигурителни и други задължения към републиканския и местните бюджети. Освен това те да не са попаднали в някой от докладите за нередности при изпълнение на обществени поръчки или други проекти, финансирани с публични средства през последните 5 години. Критерии може да бъдат и навиците за плащане в самите фирми според Българската стопанска камара (БСК).

Изисквания за изрядни плащания на работните заплати също са предложени на НАП, но не е сигурно дали ще бъдат включени в документа.

В една от черновите на проекта през 2011 г. идеята беше в регистъра да влязат всички дружества, обслужвани от дирекция "Големи данъкоплатци". Предложението бе обосновано с факта, че почти всяка от тези компании се ревизира поне веднъж  годишно. Честият контрол дисциплинира поведението им и е много вероятно, ако очакват ревизия, фирмите да не прибягват към измами, аргументираха се данъчните.

В категорията на големите данъкоплатци обаче попадат около 1100 фирми. Според представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и на БСК подобно правило ще е дискриминационно. Причината е, че бързото възстановяване на ДДС е мярка, която увеличава ликвидността на фирмите, а малките и средните предприятия се нуждаят да разполагат със средствата си не по-малко от големите.За и против

Бившият ръководител на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите Людмила Елкова коментира, че мярката трудно ще сработи, така че едновременно да защити интереса на бюджета и да не дискриминира отделни групи фирми. Това според нея ще е повод критериите да се атакуват в съда.

Други данъчни експерти споделят мнението, че каквито и критерии да се измислят, в тях ще има доза субективизъм. Например, ако залегне изискването компанията да няма наказателно постановление, от регистъра ще отпаднат и дружества, които някога са пропуснали срок, като подаване на някоя декларация например. Така дори те да са с изрядно досие като данъкоплатец, ще останат извън регистъра. 

Според експерт от голяма консултантска компания пък въпросът е по-принципен и това е начин да се подпомогнат всички компании по веригата, а не само директно включените в регистъра. "Тук говорим по-скоро за състезание между България и останалите държави за привличане на мобилни бизнеси, а не за състезание между държавата и данъкоплатците", обясни той.

Защо решението е необходимо

Както тройната коалиция в края на управлението си, така и ГЕРБ в първата си година използваха задържането на ДДС кредит чрез по-дълги ревизии с чисто фискални цели - да спасят касовото изпълнение на бюджета. Така в един момент държавата лиши бизнеса от стотици милиони ликвидни средства под формата на задържан ДДС. 

Така въпросът за създаване на "златен регистър" бе поставен като искане пред правителството от работодателските организации като средство за защита, което ще гарантира, че държавата няма да пренася проблемите си поне върху фирми с изрядно данъчно досие. Създаването му бе записано и в антикризисния пакет с мерки от април 2010 г., който бе подписан от премиера Бойко Борисов, няколко бизнес организации и синдикатите.

След като особено тежката за икономиката първа половина на 2010 г. отмина обаче, темата бе забравена, за да се появи в месеците преди парламентарните избори.