ЗАЩО АЛМА МАТЕР НЯМА ДА СТАНЕ ХАРВАРД?
Неотдавна просветният министър проф. Николай Милошев разказа виц, който звучи леко плашещо. Пита Иванчо баща си "Тате, какво е това висше образование?" А баща му казал "Ами това, сине, дето преди време беше основно". В момента всички са съгласни с това, че качеството на висшето образование у нас е повече от плачевно. Поне в много университети. И дори и да не е равно чак на основно образование, със сигурност бакалавърската степен вече е нещо подобно на някогашната гимназия - и като ниво на подготовката, и като брой на хората, които я изучават. Както правилно заявиха ректорите, тази година броят на местата за студенти е с 3000 повече от миналата. А миналата година бе с 3000 повече от броя на всички ученици, завършващи гимназия.
Накъде тогава сме тръгнали? Да си внасяме студенти отвън ще бъде трудно, въпреки че таксите у нас все още са едни от най-ниските. Просто защото евтините такси раждат и евтино качество. Повечето европейски държави дават средно по 9000 евро на студент годишно, а у нас дотацията е около 845 евро. Кога с тези пари Софийският университет ще се нареди до Харвард? Защо непрестанно поставяме неизпълними изисквания към висши училища, чиито основни грижи не са академичната дейност, а плащането на парното. Както и привличането на все по-голяма бройка студенти, защото това ще донесе на университета по-висока субсидия. Независимо дали са в състояние да ги подготвят. И са прави - ако не получат тези пари, ще се наложи да режат от преподавателските заплати, които и без това са на опашката не само в Европа, но и у нас. Средна заплата на професор около 850-900 лева със сигурност не вдига авторитета на висшето ни образование. Затова и университетите непрестанно настояват за увеличение на сумите, което, преведено на популярен език, звучи като "пак плачат за пари, а качеството им куца". Как обаче да вдигаш качество с 693 лева годишна издръжка на студент? Тихомълком и без протести, някак си дори без да се усети, държавата разреши вузовете да искат от студентите такса, равна на половината от издръжката, която тя им дава. А след това парите нараснаха на две трети. Тогава никой не предизвика "Орлов мост", никой не отиде да подскача пред министерски съвет - студентите дори не разбраха, че държавата се опитва да бръкне в джоба им, променяйки под сурдинка нормативни актове. Излязоха на протест едва когато сумите скочиха. Въпреки че тези протести трябва да бъдат не заради 20 или 30 лева увеличение, а въобще срещу политиката, която държавата провежда спрямо висшето образование. Разрешавайки подобни увеличения на таксите, тя на практика е на път да превърне висшето образование у нас в платено, при това без студентите да се усетят. Това вече е нещо като публично-частно партньорство с държавата, както отбеляза ректорът на УНСС проф. Стати Статев. И такъв университет вече не е съвсем държавен.
Въпреки така наречената "добра воля", която всеки нов министър демонстрира с идването си на власт, никой не иска да се наеме с промени в тази сфера. Защото тя най-вероятно се нуждае не от реформиране, а от демонтиране. Защото ще се наложи затваряне на специалности и вузове, а младежите, които биха могли да учат там, ще отидат на борсите за безработни и ще сринат всички статистики. А някой ще трябва да поеме отговорността за модел, чиито резултати ще се видят едва след поне 6-7 години. Очевидно е, че няма политическа сила, която да го направи. Затова - бройте си стотинките за висше и не чакайте някой софийски университет да стане Харвард.