ЕВРОПЕЙСКИТЕ СОЦИАЛНИ ПАРТНЬОРИ ПРИЕХА РАМКА ЗА ДЕЙСТВИЯ ПО ЗАЕТОСТТА НА МЛАДИТЕ ХОРА
„Младежката безработица в еврозоната в момента е 24,4%. Необходими са спешни и решителни действия. Европа не може да си позволи подобно разхищение на талант“. Това се казва, в общ документ на европейските социални партньори, съставен в резултат от преговори между тях през последните няколко месеца.
Общата рамка за действия за повишаване на заетостта на младите хора е пръв приоритет на Европейската програма за социален диалог за периода 2012-2014 г.
Документът беше представен на пресконференция в Брюксел, на 11 юни 2013 г., от ръководителите на ETUC (Европейска конфедерация на профсъюзите), BUSINESSEUROPE (Конфедерация на европейския бизнес), UEAPME (Европейска асоциация на занаятчиите, малките и средните предприятия) и CEEP (Европейски център на работодателите и предприятията, предоставящи обществени услуги).
Чрез представения документ европейските социални партньори се стремят да насърчат намаляването на безработицата сред младите хора. Те призовават националните социални партньори, обществените органи и другите заинтересовани страни да действат заедно и да постигнат общ напредък в подкрепа на младежката заетост. Предвижда се националните социални партньори да представят в следващите три години ежегодни доклади за дейността си в таци сфера.
Двупосочният подход е необходим, за да се изгради динамичен, отворен и мобилен пазар на труда за младите хора с подходящи ресурси, насочени към създаването на повече и по-добри работни места, висококачествени резултати за учене и по-добро съответствие между търсенето и предлагането на умения, включително чрез разпространението на модела „учене чрез работа“ в цяла Европа.
Рамката за действия се основава на съществуващи и нови практики, свързани с четирите набелязани приоритети: обучение, мобилност, заетост и предприемачество. Европейските социални партньори се стремят да насърчават най-ефективните инициативи, посочени в цяла Европа, които биха могли да бъдат използвани като вдъхновение за проектиране на решения от страна на националните социални партньори в съответните им приоритети.
