ЗА ИНОВАЦИИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО ЕС ОТПУСКА 4,5 МЛРД. ЕВРО В ПЕРИОДА 2014-2020 Г.

На фона на досегашната липса на иновации в селското стопанство представителите на бизнеса имат шанс след 2014 г. да участват активно в програмите на Европейския съюз, които имат за цел да стимулират приложението на науката в производството.

Това е записано в стратегията за устойчивото развитие на българското селско стопанство в периода 2014 – 2020 г.

По линия на общата селскостопанска политика българските фермери ще получат 7,8 млрд. евро от европейските фондове плюз още 1,5 млрд. евро национално съфинансиране.

Извън тези средства по програма „Хоризон” ЕС предоставя 4,5 млрд. евро само за иновации в агросектора.

Еврозаконодателството дава допълнителна възможност за създаване с подкрепа от държавата и на национални иновативни фондове, финансирани от крупни арендатори и български инвестиционни фондове.

Целта е науката все по-активно да навлезе в приложното земеделие и да помогне за развитието на ефективното производство.

Най-големият проблем за българското земеделие остава високата себестойност на производството. Поради липсата на механизация в малките стопанства такива важни сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство разчитат основно на ръчния труд.

Затова въвеждането на новите технологии се поставя сред приоритетите за следващите седем години.

В стратегиите на всички браншове на първо място се поставят инвестициите в разработка на нови сортове култури и породи животни, които да отговорят на новите потребности, свързани с изменението на климата.

Остро се поставя проблемът с необходимостта от нови български сортове зърнени култури, плодове и зеленчуци, които да са устойчиви на засушаването. Традиционните стари български култури отдавна не се използват от фермерите, което се отчита като сериозен проблем за родната наука.

Браншовите организации биха могли да разработват съвместни проекти за алтернативното използване на биосуровините, особено при производството на биоенергия.

Според стратегията на ЕС до 2030 г. агроиндустрията трябва да осигурява 25% от бионерегията в рамките на съюза.

За разлика от западноевропейските държави, където животновъдството е крупно и алтернативното производство на енергия от оборска тор е масова практика, в България на пръсти се броят фермите, които инвестират в подобни инсталации.

Експерти в областта на свиневъдството препоръчват освен за производството на ток естественият отпадът от животновъдството да се използва и за фураж като изсушен спиртоварен остатък.

Според българските учени идеята за пряко обвързване на бизнеса с научните екипи е назряла. Въпросът е стратегиите да получат реално изпълнение, нещо, което за последните 20 години в страната почти не се случва.