IWATCH: ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА В РЕЦЕСИЯ - РЕАКЦИЯТА НА РЕЙТИНГОВИТЕ АГЕНЦИИ

Трябва внимателно да се анализират различни идеи за промени, целящи краткосрочно разширяване на т.нар. "права на длъжника", но създаващи трудни и скъпи пречки пред разрешаване на спорове и оттам – поставящи в риск активите на банковата система

В редовния годишен макроикономически доклад от лятото на 2012 г. анализаторската група Industry Watch предупреди, че в голяма част от европейските икономики тепърва започват да се проявяват резултатите от стартиращите мерки за бюджетни икономии и оздравяване на банковия сектор. Анализът й от юни 2013 г. констатира навлизането на Европа в нова рецесия и свързаното с това влошаване на ключови макроикономически параметри, което увеличава опасността от намаляване на кредитния рейтинг на публични и частни институции в региона. Представяме новия доклад на групата "Европейската икономика в рецесия: реакцията на рейтинговите агенции".

От 2011 г. досега единствените страни в ЕС с повишение на рейтинга на държавния дълг са България и Латвия според скалата на Moody’s. Страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като цяло успяват да задържат кредитния си рейтинг, с изключение на Унгария и Словакия, при които има понижение с 1 пункт. За последната половин година обаче са намалени рейтингите на 5 общини в региона, като няма нито едно повишение.

В същото време агенциите много по-често намаляват перспективите и рейтинга на банковите институции. Например Moody’s са взели решение за 397 понижения на кредитния рейтинг на европейски банки през последните 12 месеца при едва 142 случая на повишение. Една от причините за по-консервативните оценки на Moody’s и Standard and Poor’s за риска в европейската финансова система е продължаващата дългова криза и навлизането на еврозоната в нова рецесия през втората половина на 2012 г. В списъка на Standard and Poor’s от финансови институции, чийто рейтинг може да бъда намален, влизат 111 дружества от целия свят, от които 66 са в Европа.

Понижение на кредитния рейтинг на финансови институции се наблюдава по-често в страни от ЦИЕ в сравнение със средното за континента. По този начин, въпреки по-добрите си показатели, банките в ЦИЕ са поставени в една група с финансовите институции в застрашените от фискална и/или банкова криза страни-членки на еврозоната (например – Гърция, Испания, Португалия). Агенциите аргументират решенията си със силната интеграция между отделните банки и потенциалното пренасяне на проблеми, както и със слабата икономическа динамика, влошаване на качеството на активите и ниско търсене на нови кредити.

Цифрите обаче показват, че макроикономическата картина в ЦИЕ е по-оптимистична. Растежът на БВП през 2012 г. бе най-висок именно в тази част от Европа, а дори след навлизането на "ядрото" на европейската икономика в рецесия в началото на 2013 г., единствените икономики с ръст за първото тримесечие остават балтийските републики, Румъния, България, Полша и Словакия.

Въпреки, че финансовата криза удари новите страни членки по-бързо и по-остро, в много от тях последиците от кризата бяха адресирани по-рано. Негативният ефект от свиване на бюджетните разходите в региона е до голяма степен консумиран, за разлика от много страни в "Стара Европа", където този процес тепърва започна през миналата година. Трябва да се отчете и добрата капитализация и висока ликвидност на банките в Източна Европа, които са и значително по-слабо изложени към сектора на недвижимите имоти в сравнение с повечето страни в еврозоната.

Независимо от това, рейтинговите агенции засега остават песимистично настроени към икономическия пейзаж в ЦИЕ. Според тях възможността за нови бюджетни съкращения може да доведе до допълнително свиване на потреблението и доходите, което носи известен риск за банковата система, въпреки значителните капиталови буфери.

Банковите регулатори и правителствата в региона трябва да подхождат изключително внимателно към всяка своя стъпка, защото рейтингите все още имат сериозно влияние върху достъпа до свеж капитал и цената на финансирането. Макар че имат сравнително добри икономически и финансови показатели, страните в ЦИЕ трябва да бъдат по-предпазливи в своите действия отколкото държавите с подобно положение в Западна Европа.

Тъй като във фокуса на рейтинговите агенции е качеството на активите и рисковете от нови загуби и допълнителни разходи при невръщане на кредити, правителствата и регулаторите следва да осигурят надеждни и предвидими механизми за разрешаване на спорове между кредитори и длъжници, включително чрез подобряване ефективността на съдебните системи. От друга страна, трябва внимателно да се анализират различни идеи за промени, целящи краткосрочно разширяване на т.нар. "права на длъжника", но създаващи трудни и скъпи пречки пред разрешаване на спорове и оттам – поставящи в риск активите на банковата система.

Динамиката на кредитния рейтинг

Част от индикаторите за финансова стабилност на емитентите са много чувствителни към промяна в бизнес цикъла. Поради тази причина сред компаниите с негативна перспектива по ре йтинга преобладават дружества в банковия сектор и застраховането, както и в добивната промишленост. Сред категориите, които са по - застрашените от сваляне на рейтинга, са и самите правителства.

Динамиката на кредитния рейтинг обаче не е една и съща, ако р азгледаме статистиката на ниво страни или региони. Логично сред засегнатите от сваляне на кредитния рейтинг през последните 12 месеца попадат изправените на ръба на фискална и банкова криза страни - членки на еврозоната, сред които Португалия, Словения, Кип ър и Испания. Сред страните, в които има по - високо от средното процентно понижение на кредитния рейтинг на финансови институции, са и Хърватска, Унгария, Украйна, Полша, България и Румъния, които се отличават със значително по - добри финансови и макроиконо мически показатели в сравнение с пряко засегнатите от европейската дългова криза страни.

Финансовите институции в България и Румъния отчитат сходна динамика при промяната на кредитния рейтинг. В двете страни има по 3 решения относно кредитния рейтинг, кат о 2 от тях са в посока понижение. По този показател България и Румъния получават по - критична оценка от Агенцията в сравнение със средното равнище за наблюдаваните европейски страни. Ако изключим Турция, от страните в Централна и Източна Европа единствено в Чехия и Русия финансовите институции отчитат по - слабо понижение на кредитния рейтинг от средното за извадката. Ако съдим от броя на пониженията на кредитния рейтинг, финансовите институции в Централна и Източна Европа са поставени в една група с банките в застрашените от фискална и/или банкова криза страни - членки на еврозоната. В контраст на това, западноевропейските финансови институции, в т.ч. финансовите дружества във Франция, Финландия, Германия, Швеция, Дания, Италия, се характеризират с относително по - ограничено понижение на кредитния рейтинг.

При определянето на кредитния рейтинг през последните 12 месеца се забелязват няколко водещи тенденции и закономерности.

• Има двупосочна връзка между рейтинга на правителството и рейтинга на банките. Повишаване или понижаване на рейтинга на правителств ото води до корекция на рейтинга на финансовата институция. Така например през май 2013 г. Moody’s повиши рейтинга на 13 финансови институции в Турция след вдигане на кредитния рейтинг на правителството до Baa3 със стабилна перспектива. От друга страна, пр ез юли 2012 г. Moody’s понижава кредитния рейтинг за дългосрочен дълг на 10 финансови институции след свалянето на рейтинга на италианското правителство. Тази закономерност е предвидена в методологията на агенциите за кредитен рейтинг, според които не може частен субект да има по - висок рейтинг от правителството на страната, в която развива основната си дейност. Обратно, влошаването на кредитния профил на банковата система като цяло, или на конкретни финансови институции в частност, също би могло да доведе д о понижаване на рейтинга на правителството. Такъв е случаят на Словения, в която кредитният рейтинг на държавата беше понижен в резултат на влошеното състояние на банковата система, която се характеризира с лошо качество на активите, голям дял на необслужв аните кредити (над 28%) и паралелно трайно свиване на брутния вътрешен продукт.

• Европейската финансова система е силно интегрирана, което води до увеличаване на значението на международните финансови групи за рейтинга на банковата система като цяло чрез влиянието им върху дъщерните финансови компании. Примери за западноевропейски страни с голяма експозиция към Централна и Източна Европа са Австрия, Белгия и Италия. Разширеното присъствие на международни финансови институции е нож с две остриета. Подобрени е на кредитния профил на поделенията в ЦИЕ може да се очаква, при положение, че банките - майки са стабилни и биха могли да финансират дъщерните си компании при нужда. Същевременно обаче влошаването на финансовата позиция на банката - майка пряко се отразява и върху кредитния рейтинг на дъщерната компания. По - засилена концентрация на банките - майки в няколко засегнати от кризата страни също би могла да окаже негативно влияние върху рейтинга на дъщерното дружество.

• Промяната на рейтинга става на етапи, което отр азява както динамиката на финансовата криза и нейното постепенно разгръщане, така и технологичният процес на преглед на рейтинга, който протича с определена периодичност.

• Влиянието на дълговата криза в еврозоната е осезаемо, като през последните 12 месеца пряко засегнати бяха Испания и Кипър, което доведе до вторичен ефект за финансовите центрове на Европа - Холандия, Люксембург, Великобритания, в които са разположени много от големите международни финансови институции.

• Нараства значението на колебанията на пазарите на валута. Безпрецедентните мерки от страна на централните банки за стимулиране на световната икономика доведоха до съществени флуктуации на валутните пазари. Това е една от причините значително влияние върху кредитния рейтинг на институциите в Ц ентрална и Източна Европа да оказва делът на кредитите в чужда валута и разминаването във валутния профил на депозити и кредити. От тази гледна точка, кредитният риск за българските банки е относително по - нисък в сравнение с другите страни в ЦИЕ, защото ле вът е вързан към еврото, а валутният борд се доказа като устойчив на външни шокове по време на глобалната финансова криза. За банките в Полша например отпускането на ипотечни заеми в евро и други чужди валути се счита от агенциите за фактор, който допринас я за увеличаване на кредитния риск в средносрочен план.

Сред аргументите за промяна на кредитния рейтинг за финансовите институции в ЦИЕ Moody ’s и Standard & Poor’s посочват следните фактори:

Негативни фактори :

• Слаба и забавяща се икономическа динамика, която води до несигурна среда и слабо търсене. Като цяло обаче страните в ЦИЕ имат по - висок растеж в сравнение с еврозоната.

• Влошаване на качеството на активите, което ще окаже допълнително негативно влияние върху рентабилността на банките;

• Песимистичните очаквания относно рентабилността са движени от намаляващия нетен лихвен марж, слабото търсене на кредити и високите разходи за провизии.

Позитивни фактори:

• Добра капитализация на банките, видима от високите показатели за капиталова адекватност ;

• Адекватна л иквидност , която се дължи както на привлечени средства от вътрешни спестители, така и от банките - майки;

• Постепенно подобряване на баланса във валутната и матуритетна структура на кредити и депозити.

Рискове и заплахи за кредитния рейтинг на институциите в ЦИЕ :

• Влошаването на качеството на активите продължава, което ерозира капиталовата база. Все още няма окончателно изчистване на балансите и ликвидиране на лошите вземания.

• Понижаване на кредитния рейтинг на банките - майки или промяна на тяхната стратегия същ о може да доведе до сваляне на рейтинга на дъщерните дружества в ЦИЕ.

• По - труден достъп до финансиране от банките майки, някои от които са в силно засегнати от кризата страни, както и ограничен достъп до финансиране от междубанковия пазар в еврозоната.

• Значителна експозиция към бавно възстановяващия се строителен сектор и пазар на недвижими имоти.

Източна Европа: по - успешният пример?

Въпреки че финансовата криза удари новите страни членки по - бързо и по - остро, в много от тях последиците от кризата бяха овладяни с бързи мерки и реформи. Донякъде това се дължи на малко по - консервативна макроикономическа политика преди кризата, а частично и на по - гъвкавите условия за инвестиции и наемане на труд. Растежът на БВП през 2012 г. бе най - висок в балтийските републики, първите пет икономики п о растеж са от Източна Европа, 8 от 10 - те в челото – също (включително България и Румъния). Дори след навлизането на "ядрото" на европе йската икономика в рецесия в началото на 2013 г., единствените икономики с ръст за първото тримесечие остават балтийските републики, Румъния, България, Полша и Словакия. Фискалното "затягане" в Източна Европа започна значително по - рано – в балтийските републики още през 2009 г., в България след 2010 г., в останалите страни веднага след гръцката криза.


Макар страните да са в различна фаза и с неравен успех, от макроикономическа гледна точка трябва да се отчете, че негативният ефект от свиване на разходите е до голяма степен консумиран, за разлика от много страни в "Стара Европа" където този процес тепърва започна през миналата година. Частният сектор също понесе много по - рано шоковете от кризата. Като изключим Полша, другите икономики в региона са изключите лно отворени, и всякакви промени във външната среда се отразяват на вътрешната стопанска активност почти незабавно. Показателен е сривът на експорта през 2009 г., но и впечатляващото възстановяване след 2010 - 2011 г.


Същевременно, по - голямата гъвкавост на пазара на труда доведе до незабавни съкращения още през 2009 - 2010 г. Разходите за труд също стагнираха или се свиха в началото на кризата, като през 2012 г. вече се отчита бърз ръст в някои икономики – за разлика от по - богатите икономики, в които съкращения та и реформите на трудовия пазар едва започват.


Банковият сектор бе изложен много по - рано на трудния достъп до ново финансиране още през 2008 г. Голяма част от банките в региона зависят от трансфер на капитал отвън – както от банките - майки, така и от парич ните пазари на еврозоната. Тъй като в началото на кризата нито една страна не бе член на еврозоната и съответно банките нямаха достъп до рефинансиращите операции на ЕЦБ, те трябваше да започнат процеса на увеличение на капиталовата адекватност и ликвидност та много по - рано. Националните регулатори традиционно прилагаха и по - консервативна политика. Банките пък сами наложиха по - стриктни критерии за отпускане на нови кредити още в началото на кризата. В резултат, ключови индикатори за устойчивост на банковата система в голяма част от страните от Източна Европа към момента изглеждат добре.


От гледна точка на банковите баланси, съотношението активи/собствен капитал е значително по - ниско в еврозоната, отколкото в региона – около 7.5% при стойности 10 - 14% за разли чните страни в т.нар. "Нова Европа". Това означава, че при стремеж към свиване на кредитната експозиция, при равни други условия, западните банки имат далеч по - голяма нужда или от свиване на портфейла, или от увеличаване на капитала. За кредитната активнос т това означава все пак по - висок потенциал в Източна Европа, при запазване на сигурността, докато в Западна Европа по - скоро трябва да очакваме дългосрочно стабилизиране или по - нисък растеж на кредита.


Ако разгледаме експозицията към недвижимите имоти – по всеобщо мнение, това бяха активите с най - големи отклонения между моментната цена и стойността, движена от дългосрочни фундаментални фактори – то в новите страни - членки ипотечните кредити са значително по - ниско бреме за домакинствата и икономиката като цяло . В еврозоната кредитите за жилище са около 40% от БВП, като само в Естония този индикатор се доближава до 35% - във всички останали страни нивата са значително по - ниски (в България 17 – малко над 11%). Трябва да отбележим и факта, че капиталовата адекватнсот (при отчитане на Tier 1 капитал) е значително по - висока от средните нива в "Стара Европа" и регулативните изисквания по споразумението Базел 3.


В голямата си част банките в Източна Европа останаха печеливши дори след значителните разходи за провизии за ло ши кредити през последните години – разбира се, влошаването на кредитните портфейли е значително и това остава повод за притеснение. Но в много страни – включитено България - през последните 12 месеца делът на лошите кредити се стабилизира, т.е. може да с е каже, че в голяма степен отразяването на загуби заради икономическата криза вече е приключил процес. Препоръките на Европейската комисия към голяма част от страните, включително и България, отчитат стабилността на финансовия сектор.


В страните извън Еврозоната (Хърватия, Полша) и с плаващ курс, все пак се посочват валутните рискове заради големите кредити в чужда валута. Има, разбира се, и нюанси. За Румъния се посочва, че трябва да продължат усилията за справяне с високия бюджетен дефицит, и едновременн о с товада се разрешат проблемите с неразплатените разходи в общините и лошото финансово състояние на дъ ржавните предприятия. В Унгария се отчита общата висока задлъжялост – както на правителството, така и на частния сектор – която ще наложи ограничения в средносрочен план пред бъдеща експанзия, като още няколко тримесечия ще продължи процесът на deleveraging.


Банковият сектор е стабилен, но това е съчетано с високи изисквания към бизнеса за нови кредити и липса на търсене от домакинствата за нови заеми. В Литва се отчита успеха от възстановяване на бюджетната стабилност и бързият растеж през последните месеци, но вътрешното потребление още е подтиснато, като едновременно с това домакинствата са предпазливи в търсенето на нови кредити. В Полша и Хърватия се отчита зависимостта на банковия сектор към външно финансиране и валутния риск. Същевременно и в двете страни банките са добре капитализирани, което е важно с оглед покриване на загуби от нарасналите лоши кредити. Предизвикателствата пред Хърватия е да изле зе от 4 годишната стагнация, докато за Полша (която не навлезе в рецесия след 2008 ) се очаква по - слаб растеж


Състояние на банковата система в България

Общото състояние на банковата система в България е добро от гледна точка на базовите показатели за стабилност. Ликвидността на банките остава висока , а капиталовата адекватност e на устойчиво равнище. От 2009 г. насам се наблюдава тенденция на трайно подобрение на показателите за финансова стабилност на банковата система. Капиталовата адекватност расте от 14% през 2009 г. до 15.6% към юни 2013 г. Коефициентът на ликвидните активи се увеличава с 4 процентни пункта – от 21.9% през 2009 г. до 25.9% в средата на 2013 г. Брутният външен дълг на банките също се понижава, основно заради погасяване на краткосрочен дълг, докато дълосрочният дълг слабо расте.


Необслужваните кредити слабо нар астват през второто тримесечие на годината. Е кспозициите с просрочие над 90 дни в брутните кредити (без тези за кредитни институции) възлизат на 17.09% през юни в сравнение с 16.92% в края на март 2013 г . В рамките на последните 12 месеца до юни 2013 г. финансовите и оперативни приходи на банковата система намаляват с 2.2%, а банките са съкратили разходите си с 7.9%. Банковата система е отчела печалба в размер на 318 млн. лева за първите шест месеца на 2013 г., която е с 6 млн. лева по - малко в сравнение с първото полугодие на 2012 г.


Kредитите, които банките отпускат на нефинансови предприятия, реализират ръст от 2% на годишна основа. Към края на месец юни общите задължения на бизнеса към банките възлизат на близо 35 млрд. лева. ¾ от тези кредити са деномин ирани в евро, като 46% от заемите са със срок над 5 години, а 25% - с матуритет между 1 и 5 години. Увеличаването на фирмените кредити се случва на фона на свиване на кредита за домакинствата, който намалява с 1% годишно. През март потребителските кредити, отпуснати от банките, намаляват с 1% годишно, достигайки близо 7.3 млрд. лева.


Свиването на потребителския дълг е пряко свързано с ограничаването на потребителските разходи за дълготрайни стоки, чиито покупки доскоро бяха финансирани предимно чрез заем. Ипотечните заеми все още се увеличават, но с минимални темпове близки до нулата. Все още няма трайна стабилизация на цените на жилищата, като и през второто тримесечие на 2013 г. цените на апартаментите в градовете се понижават слабо според данните на НСИ. В тази среда търсенето на жилищни кредити от домакинствата остава сравнително слабо.