ОТ 37 ХИЛ. ФЕРМИ МАЛКО НАД 3000 ОТГОВАРЯТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА МЛЯКОТО

За трети път България иска удължаване на преходния период за фермите, които не могат да изпълнят европейските хигиенни изисквания за млякото. Това заяви в предаването "Преди всички" Кирил Кирков – началник Отдел "Организация на пазарите на месо и мляко" в земеделското министерство. Той обясни, че това се прави, с цел фермите да могат да се прекатегоризират, т.е. да влязат в такъв режим на работа, че млякото да отговаря на европейските изисквания.

В последните 2 години около 700–800 малки ферми успяха да инвестират и да станат първа категория, подчерта Кирков, но добави, че това е динамична величина. По думите му, в момента около 3100 ферми са първа категория. Втора група са около 460. Най-много, т.е. тези, които трябва да минат в по-горна категория, са около 33 500 – 33 600. Кирков изтъкна обаче, че тези 3100 ферми, които отговарят на всички изисквания, са с много голям брой животни и те представляват основната икономическа категория, която снабдява страната със сурово краве мляко.

436 000 тона са постъпили в квотната година, тя е от 1-ви април до 30-и март на следващата година.

Това са около 70% от квотата, която е определена. Тези количества мляко са преработени в българските ферми. В тях има и мляко първа категория, има и останало мляко. Млякото от първа категория се използва и се продава. Млякото от втора и трета категория задължително трябва да се преработи в млечни продукти с по-дълъг срок на действие. Млякото от първа категория е около 70%.

Кирков отбеляза също, че тези ферми, които не успеят да осигурят европейските изисквания в срок, те могат да минат към друг начин на фермерство – те могат да останат на пазара, но с друг вид стока. Ако през септември ЕК не удължи преходния период, трябва да се спази изискването – тези, които не са в по-горна категория, ще трябва да или да променят профила си на дейност, или да се затворят, но просто няма да бъдат на пазара, а могат да използват млякото за лична консумация. Според Кирков, ако ЕК даде исканото 2-годишно удължаване, половината от тези над 33 хил. ферми ще успеят да се модернизират.

Танчо Колев – животновъд от Стара Загора, бе категоричен, че изискванията към българските ферми са по-високи отколкото в европейските страни: Летвата е вдигната до тавана. Сега щяха да са не 3000, а около 7000 – 8000 фермите, ако бяхме минали на отговарящо и неотговарящо мляко, а да не търсим сградофонд.

Колев посочи, че ако нямаше точка сградофонд в наредбата, поне половината от тези над 33 хил. ферми щяха да са в първа категория. Според Кирков има възможност да се разгледа и да се облекчи точка сградофонд от наредбата.

Колев е категоричен, че не може да се твърди, че млякото от втора и трета категория е вредно. Заради свръхпроизводството на мляко са въведени тези мерки, добави той. Кирков изказа същото мнение, че млякото, което не е първа категория, не е страшно за консумация.

Нитратната директива изтича на 31-ви декември 2013-а г. Според нея всички ферми трябва да имат изградени торища. Около 95% от фермите нямат изградени торища. В момента тръгват проверки и като няма торища – започват да бъдат лишавани и от субсидията. За една такава система са необходими над 200–300 хил. лв., алармира Колев. Според него на 1-ви януари около 1500 от фермите първа категория ще бъдат затворени, а за овцевъдните и козевъдните ферми – 100% затворени.

Кирков е категоричен, че трябва да се спазва това изискване и ако фермите нямат такова нещо, трябва да се затварят.