ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТ 2014 МОЖЕ ДА ЗАБУКСУВАТ ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА

Приходите в бюджет 2014 може да забуксуват още в началото на годината. Националната агенция за приходите вчера обяви, че набира извънредно 105 служители за новото звено "Фискален контрол", което трябва да започне да работи от началото на годината. Малко вероятно е звеното веднага да заработи на пълни обороти, а от него се очакват над 200 млн. лв. допълнителни приходи, предупредиха депутати. Рискове за отлагане във времето на планирани постъпления крие и въведената касова отчетност на ДДС, при което данъкът ще се дължи след реално постъпили плащания по фактури.

Въпреки тези и други рискове в приходната част на бюджет 2014 парламентът одобри на второ четене сметките за държавната хазна. Дебатът по приходите и разходите на държавата започна преди три дни, но бе торпилиран и от мнозинството, и от опозицията с преждевременно спиране на дискусиите и последвали безкрайни парламентарни процедури.

Бюджет 2014 планира ръст от 1.478 млрд. лв. в данъчно-осигурителните приходи по консолидираната фискална програма (с бюджетите на общините и социалното и здравното осигуряване). Заложеният ръст при ДДС е 627 млн. лв. 400 млн. лв. от него се очакват да дойдат от въведеното обратно начисляване на ДДС при зърнените култури. Фискалният контрол върху високорискови стоки трябва да вкара в хазната други 220 млн. лв. В доклада към законопроекта за бюджета ефектът от въвеждането на касовата отчетност на ДДС не е числово оценен. Според депутати от опозицията заложените очаквания за приходите са нереалистични и целят да "вържат" увеличените разходи.

"Всички оценки показват, че приходите за 2013 г. няма да се изпълнят, като оценките за минуса в хазната варират между 500 и 700 млн. На този фон за 2014 г. се предвижда ръст на данъчните приходи от 1.4 млрд. лв. Няма трезво мислещ човек, който да вярва в това. При корпоративния данък например залагате ръст от 100 млн. лв. догодина при очаквано неизпълнение за тази година от 200 млн. лв. Това на практика означава, че базата за начисляване на данък печалба трябва да се вдигне с 3 млрд. лв.", изтъкна депутатът от ГЕРБ Красимир Стефанов. Според него заложеният фискален контрол няма да заработи до средата на годината, а следваната политика от управляващите в приходните агенции няма как да доведе до ръст на събираемостта. "В митниците се извървя кой ли не, в териториалните дирекции на НАП текат кадрови смени, а докато правителството се прави на добро и не контролира, ДДС се краде като за световно", изтъкна Стефанов.

Резерви към приходната част изрази и Владислав Горанов. "Ако погледнем заложения ръст на БВП и ръста на приходите, излиза, че хазната разчита да събере през бюджета 50% от ръста на икономиката, което е нереалистично без повишена събираемост", посочи той.

Междувременно вчера от НАП обясниха, че в звеното за фискален контрол ще работят общо 250 души, като 150 са вътрешни служители, а новите кадри се наемат за сметка на незаети щатни бройки. Повечето организационни дейности около звеното според приходната агенция са извършени.

"Приходната част наистина е на ръба на възможностите на икономиката и приходните администрации, но в същото време това е нашата отговорност и ние заявяваме, че ще я носим. Тази отговорност е основана на ясни разчети за повишаване на събираемостта, има такива резерви и те са заложени", коментира депутатът от ДПС Йордан Цонев. С тези аргументи мнозинството отхвърли предложението на ГЕРБ за занижаване на отделни данъчни приходи и увеличаване на постъпленията от акцизи.

ПРИОРИТЕТИ

Огромният брой предложения по разходната част на бюджета, направени от ГЕРБ, станаха повод мнозинството да реши да прекрати преждевременно дебатите по тази част от бюджета още преди три дни. Повечето искания бяха за нови разходи с източник резерва от 500 млн. лв. за растеж и развитие на регионите. Нито едно от тези предложения не бе прието с аргумента, че заложеният фонд от 500 млн. лв. е основният бюджетен инструмент за стимулиране на растеж на икономиката. Фондът предизвика и критики заради липсата на яснота как ще се харчи. "От актуализацията на бюджета през лятото насам върви една мантра кое е прозрачно харчене и кое не - еднакво прозрачно е да се харчи и с решение на парламента, и с решение на кабинета. Инвестиционната програма ще бъде изпълнена така, както смята правителството", коментира по този повод Йордан Цонев.

Наред с фонда бюджет 2014 има още няколко приоритета. Образованието получава 100 млн. лв. за реализирането на допълнителни програми, 20 млн. лв. ще бъдат отпуснати за програми за иновации, 150 млн. лв. от новата такса за ВЕИ са предвидени за инвестиции в сферата на енергетиката. До редакционното приключване на броя бюджетите на министерствата още не бяха приети.