БЪЛГАРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ПОЕМА ПО НОВ ПЪТ

Българската промишленост бележи ръст от 4.2% през март, спрямо съответният месец на миналата година. Но повишението се дължи да проблемите в сектора през 2013 г., породени от политическата несигурност, а не на силно подобрение на икономическата активност.

Всъщност, спрямо февруари, промишленото производство намалява с 1.3%, свивайки се за втори пореден месец, показват данните на НСИ.

През март 2014 г. намаление спрямо предходния месец е регистрирано в добивната промишленост - с 2.6%, в преработващата промишленост - с 2.0%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.4%.

По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 8.3%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.8%, производството на лекарствени вещества и продукти - с 6.1%.

Ръст е регистриран при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, с 11.2%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, с 5.7%, производството на хранителни продукти, с 3.8%, производството на превозни средства, без автомобили, с 3.7%.

На годишна база ръст на промишленото производство е отчетен в добивната промишленост, с 6.7%, в преработващата промишленост, с 4.7%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, с 2.4%.

По-значително увеличение в преработващата промишленост спрямо предходната година се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета, с 40.7%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 28.1%, производството на превозни средства, без автомобили, с 23.2%.

Данните показват преориентиране на промишлеността в България към капиталоемки производства с по-висока добавена стойност при спад в производствата, изискващи повече труд и енергийни суровини.

Това преориентиране, за което може да се приеме, че е нов етап в развитието на българската икономика, ще ускори темповете на растеж.

Но то ще има и своите негативни последствия, като структурна безработица, заради по-слабото търсене на нискоквалифицирана и неквалифицирана работна ръка на пазара, и намаляване на енергийната интензивност на икономиката.

Последното, при настоящия непазарен начин на функциониране на системата на енергетиката, ще задълбочи дълговата спирала в която потъва енергийният отрасъл.