ДЪРЖАВАТА ЩЕ ТЕГЛИ РЕКОРДЕН ВЪНШЕН ЗАЕМ ОТ 1.3 МЛРД. ЕВРО

България взима най-големия си еднократен заем за последните 12 години - в понеделник в Министерството на финансите се подаваха оферти от банки за мостов кредит от 1.3 млрд. евро (2.54 млрд. лв.). Рекордът за емисия облигации или друг вид заем е от 2002 г., когато министър беше Милен Велчев и беше взет накуп външен дълг за 1.2 млрд. долара, но при курс на долара от 2.20 лв.

По информация на "Капитал Daily" да подадат оферти за отпускане на краткосрочно финансиране са били поканени 14 международни банки. Заемът ще е 6-месечен и с опция за удължаване до една година. Предвижда се той да бъде рефинансиран с емисия еврооблигации догодина. Изтеглянето му ще стане възможно с актуализацията на бюджета, която във вторник ще бъде гласувана на първо четене в парламента и предвижда вдигне тавана на новия дълг за годината с 4.5 млрд. лв. до рекордната сума от 22.5 млрд. лв. Средствата са необходими на Фонда за гарантиране на влоговете в банките при изплащането на депозити от Корпоративна търговска банка (КТБ) още през декември, както и за покриване на по-високия бюджетен дефицит.

Представители на банковите среди коментират, че този метод за набиране на финансиране е удачен, тъй като държавата не разполага с време да го направи чрез емитиране на облигации в чужбина, които биха били най-изгодният откъм лихвени разходи вариант. Според тях това ще внесе успокоение сред инвеститорите, които реагираха остро на предишните планове за набиране на необходимите средства основно чрез продажба на ДЦК на вътрешния пазар.

От финансовото министерство не успяха да отговорят в понеделник кои банки са подали оферти до 17 часа и се ангажираха да предоставят информация във вторник.

По-добрият вариант

Изтеглянето на заем от банков консорциум означава, че е загърбена идеята за емитиране на държавни облигации за 4.5 млрд. лв. до края на годината. Тя бе предложена от служебния кабинет преди месец и бе приета с критики от пазарните участници. Тогава те предупредиха, че нямат лимити в портфейлите си за поемането на толкова голямо количество извънреден български дълг и че дори и да намерят възможност, то след това изпомпване на ликвидност местният пазар ще остане практически блокиран в продължение на месеци.
Алтернативата според тях бе емитирането на еврооблигации на международните пазари, където лихвите са на исторически минимуми и финансирането би било най-евтино. Заради малкото време, оставащо до края на годината, и заради бавното сформиране на правителство след изборите на 5 октомври тази възможност бе изгубена. Така вариантът с мостовото финансиране чрез банков консорциум се оказва единственият за осигуряване на по-голямата част от нужните средства.  

По информация на "Капитал Daily" финансовото министерство ще набере 2.54 млрд. лв. чрез 6-месечен заем, като си оставя възможност за допълнително финансиране отвън за още 500 млн. лв. Това ще стане след одобрение от парламента. Предварителната информация е, че мостовият заем трябва да бъде отпуснат изключително бързо - до началото на декември.

Останалите 1.5 млрд. лв. ще се вземат от местните инвеститори, които през последните седмици са вдигнали чувствително лихвите за държавата с 20 - 30 базисни пункта над обичайните нива заради очакваните извънредни емисии.

Според експерти от сектора новата стратегия ще внесе успокоение на пазара и ще доведе до понижение на доходността. Те не се наемат да прогнозират при каква лихва ще бъде изтеглен мостовият заем. Фактор в посока нагоре ще е, че в края на годината банките вече са изчерпили лимитите си за купуване на дълг от държави в региона. В другата посока тежи неофициалната информация, че две американски банки в неформални разговори с финансовото министерство са заявили готовност да предоставят почти неограничено количество заем, при това на изгодна цена.

Цената ще стане ясна на по-късен етап, но за ориентир - последните 5-месечни сконтови ДЦК, които държавата емитира през юни, бяха пласирани при доходност от 1.95%, което означава, че цената на мостовия заем едва ли ще е по-ниска. Това няма да натежи върху емитента, тъй като заемът е краткосрочен и ще бъде трансформиран в дългосрочно задължение при много по-изгодни равнища за обслужване чрез емитирането на еврооблигационна емисия догодина. Според източник на "Капитал Daily" финансовото министерство смята да възложи подготовката й на някоя от банките, която предложи най-изгодна лихва по мостовия заем.

Пари навреме

Средствата от заема могат да постъпят по сметка на финансовото министерство най-рано на 2 декември и така то ще разполага с ресурс за подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който на 4 декември започва с изплащането на депозити от КТБ. В интервю за "Банкеръ" финансовият министър Владислав Горанов заяви, че на фонда ще бъдат отпуснати 2 млрд. лв., 1.6 млрд. лв. ще се използват за финансиране на бюджетния дефицит, а 900 млн. лв ще се държат в резерв за оказване на ликвидна подкрепа (за рефинансиране на държавната помощ за Първа инвестиционна банка - бел. авт.).

За депозитите в КТБ фондът вече е провел преговори за осигуряване на ликвидност от портфейла си с ДЦК, които по последни данни са 570 млн. лв. По информация на "Капитал Daily" това ще стане основно в сделки с обратно изкупуване (репо). Активите на фонда са 2.1 млрд. лв., а гарантираните депозити в КТБ са за 3.6 млрд. лв.