КОИ СА ВАЖНИТЕ ПРОМЕНИ ЗА ПАРИТЕ НИ ОТ 2015 Г.?

За новата 2015 г. бяха приети редица спорни предложения в данъчната и осигурителна система. Въпреки че правителството се ангажира да не повишава данъците, повечето от решенията на управляващите все пак целят увеличаване на приходите по един или друг начин.

Така през новата година минималната работна заплата се вдига на два пъти, но в същото време трябва да плащаме данък "лихва" върху абсолютно всички спестявания, включително и детските.

Данък "лихва" остава 8%

Управляващите се отказаха да върнат налога върху доходите от лихви по депозити от 8 на 10%. Предишното правителство имаше намерение ставката да падне до 6% и постепенно да отпадне, но това не бе прието от сегашния кабинет.

Налогът не се увеличава, но за сметка на това се повишава обхватът му. През 2015 г. данък "лихва" вече обхваща всички видове спестявания, дори и детските влогове.

След въвеждането на налога банките започнаха да предлагат безсрочни продукти, които попадаха извън облагането и чиято доходност доближаваше депозитната. Така планираните приходи не се осъществиха.

През последните месеци обаче лихвите по различни видове спестявания паднаха до рекордно ниски стойности.

Пенсиите се очаква да бъдат осъвременени от 1 юли с 1,9%, минималната да стане от същата дата 157,44 лв., а максималната – 910 лв

Минималната заплата става 380 лева през юли

Въпреки натиска от работодателите, управляващите решиха да увеличат минималната работна заплата на два пъти през 2015 г. Така от началото на годината тя се повишава с 20 лв. до 360 лв. и с още 20 лв. от началото на юли.

Бизнесът се противопостави на това решение с довода, че това ще доведе до съкращения на работници, особено в региони като Северозападна България, където новият размер на минималната работна заплата ще доближи сегашните нива на средните трудови възнаграждения.

Пенсионна система

Управляващите решиха да не вдигат възрастта за пенсиониране, но за сметка на това приеха редица поправки в Кодекса за социално осигуряване. Тези промени предизвикаха вълна от недоволство – всички работодателски организации се обявиха против, като две от тях – БСК и АИКБ, поискаха от президента да наложи вето върху поправките, граждани протестираха и само синдикатите останаха доволни.

Промените дават възможност за отказ от втори стълб на осигурителната система, т.е. всеки трябва да избере дали вноската му за втора пенсия да отива в частен пенсионен фонд или в НОИ. Уловката е, че този избор може да се направи един път, при това само в едната посока. Тоест можем да изберем парите ни да се прехвърлят от частния фонд в НОИ, но не и обраното.

Това се отнася за всички родени след 31 декември 1959 г.

Въпреки всички критики и протести управляващите приеха набързо тази поправка, но с уговорката, че до три месеца ще променят модела.

С мотива, че трябва повече време за обсъждане, управляващите решиха да замразят възрастта за пенсиониране. Все пак беше увеличен необходимия стаж с 4 месеца за трета категория труд. Идеи и мерки за пенсионната реформа, свързани с ранното пенсиониране и инвалидните пенсии, останаха за друг път.

Всички пенсии се очаква да бъдат осъвременени по швейцарското правило от 1 юли с 1,9%, минималната да стане от същата дата 157,44 лв., а максималната – 910 лв. Социалната пенсия за старост ще е 115,15 лева, вместо досегашните 113 лв.

Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност.

Затвор за укриване на осигуровки

От новата година майчинските ще се изчисляват на база осигурителния доход за последните две години, а не както досега – за година и половина назад. Промяната влиза в сила за майки, излезли в 45-дневния болничен преди раждане след 31 декември 2014 г.

С промени в Наказателния кодекс чрез преходните и заключителни разпоредби на Бюджет 2015 депутатите решиха наказанието за укриване на осигуровки да бъде до 8 години затвор.

Най-тежкото наказание – от две до осем години лишаване от свобода и конфискация на имуществото, ще е за укриване на вноски в особено големи размери – над 12 хил. лева, За укриване на вноски в големи размери – над 3 хил. лв., се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до 2 хил. лева.

Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност, включително за подбудителство и помагачество.